Три групи, към които Всевишния няма да бъде благосклонен
Имам Муслим предава следния хадис: "С три групи хора Аллах не проговаря в Сетния ден, не ги поглежда и не ги пречиства. За тях има болезнено мъчение: който върви, влачейки дрехата си; който изтъква сторената от него добрина, и който се опитва да продаде своята стока, лъжейки за качеството й."59
Интерпретацията е само начин да се разбере смисълът.
Цитираният текст е кратка интерпретация на оригиналния текст на хадиса. Преводът е само начин да се предаде смисълът. Чрез средствата и нормите на превода се търси смисълът, който обаче все си остава неуловим. Онези, които са търсели истината на Корана в неговите преводи, са изпадали в голяма заблуда. Защото в низпослания от Аллах вариант на Корана се съдържа чудо. В интерпретиран вариант той е сякаш съдържание, лишено от блясък и полифонизъм. Затова основното значение на Корана и хадисите трябва да се търси в оригиналите им. Следователно тук накратко ще се спрем на оригиналния текст на хадиса и ще се опитаме да се доближим до смисъла, който се съдържа в него. И без друго ние единствено кръжим около това послание от светлина. Молим се на Всевишния да ни дари с успех по време на духовното ни пътешествие.
В хадиса с числителното саласату (три) не се визират конкретни лица, поради което то може да се тълкува като три различни обществени групи или прослойки, или просто като три жени, или трима мъже. Също така от смисъла на това понятие - трима души или групи - може да заключите, че става въпрос за учени или невежи. Основното, на което трябва да се наблегне в случая, е, че тук не става дума за лица, а за качества, и затова смисълът на понятието не се пояснява.
Саласату е в неопределена форма. Окончанието на думата изразява неопределеност. Следователно понятието е с абстрактен и отвлечен смисъл, то не посочва конкретните субекти, които не са ясни и нямат индивидуалност. Те са нищожни и безчестни хора. До такава степен, че не заслужават дори да им се обърне внимание. Както Всевишния няма да погледне лицата им и няма да им проговори в Сетния ден, така и вие няма да се интересувате от тях и да разговаряте с тях. Познанството с подобни хора няма да има никаква стойност за вас. Това са хората, които са претърпели не физическа, а морална загуба и съвестта им е смазана от самата им плът. В сърцата им няма и зрънце способност, която да ги отведе към възвишеното. Такива хора постоянно потъват в бездната на порока...
Непосредствено след числителното три са употребени три глагола във форма на сегашно и бъдеще време. Тези три глагола рисуват мрачна картина, на фона на която са изброени трите групи хора. Още щом се спомене думата три, човек се чувства, сякаш чрез нея завесата пред очите му пада и той наблюдава трагичния край на тези три групи лица.
Три вида лишения
Лишаване от разговор с Всевишния
Глаголът проговаря в началото на изречението ля юкаллимухумуллаху... е употребен в сегашно време (фиил-и мудари'). От своя страна, фиил-и мудари' е близък по значение до бъдеще време на глагола. Човек, който притежава вродено качество да бъде събеседник на Аллах, ще е лишен от възможността да разговаря с Него. Още в първото изречение се загатва за нещастието. В сура 55 от Корана Аллах казва, че е дал словото като благо на човека, но тук се изтъква, че ще има и хора, които ще бъдат лишени от разговор с Него. А всъщност способността на човека да говори е свидетелство, че словото е от Твореца. Човекът, който всъщност владее словото и така доказва, че това е дар от Всевишния, ще изпадне в такава ситуация, че Той няма да иска да разговаря с него.
Съществува ли по-голямо мъчение от това, в деня, в който индивидът ще изпитва нужда да разговаря с някого и да сподели мъката си, думите му да не бъдат изслушани? Той ще моли за помощ и ще се измъчва. Но единственият, Който ще има властта да му помогне в този ден, няма да го изслуша. Ето как е описана в Корана тази картина: "Ще рече: "Бъдете там презрени и не говорете с Мен!" (23: 108). Защото вие говорихте на земята... Там трябваше да спечелите дружелюбието на Аллах. Но вие не успяхте да Го доближите. И в днешния ден Той също няма да ви ощастливи с дружелюбието Си.
Лишаване от погледа на Всевишния
Втората картина се описва със следното изречение: уала янзуру илайхим "Аллах не ще ги погледне." В деня, в който най-много ще се нуждаят от милостив поглед, Аллах със сигурност няма да ги погледне с милосърдие. В този ден прекрасните лица на едни ще преливат от радост, а други ще бъдат намръщени и сърдити. Няма съмнение, че Всевишния не ще погледне с милосърдие именно хората от втората група.
Когато всеки ще бъде извикан с името си, когато по някакъв повод едни ще намерят спасение, колко трагично и колко нещастно ще бъде положението на хората, които няма да бъдат погледнати.
Веднъж за наказание Пратеника на Аллах временно престанал да се среща с Кааб ибн Малик. Това дълбоко натъжило както Кааб, така и останалите.60 Но хората, за които се споменава в хадиса, ще заслужат подобно отношение завинаги. О, Господи! Дори и Адът не може да е по-страшен. Колко сурово наказание и колко злополучен край е това - човек даже и за миг да не бъде погледнат от своя Създател, Чието милосърдие е безбрежно.
Какво можем да кажем? Хората ще получат единствено онова, което заслужават. Благодетелните ще видят милосърдие, а злосторниците - зло.
Лишаване от пречистване
Трето, казва се: уала юзаккихим "и не ги пречиства."
Хората още тук трябва да се пречистят и така да се явят в отвъдното. Пречистването става в земния живот. А в Сетния ден единствено Адът може да пречисти човека. Затова Всевишния няма да ги пречисти.
Хората само веднъж излизат на арената на изпитанията и само веднъж имат шанс да спечелят. Който използва правомерно своя шанс, той ще спечели, а който го пренебрегне, ще бъде от губещите. Трета възможност не съществува.
В този Ден духът, съвестта, благодатта, получена от Аллах, тайните, скритото, спотаеното, чувствата на човека ще бъдат сломени подобно на изтощеното от болести тяло на пророка Еюб и горкият човек, виждайки своето окаяно състояние, ще се надява да бъде пречистен. Но хората от тези три групи няма да бъдат пречистени от Всевишния.
Краят: сурово мъчение
Ето какъв край очаква подобни хора: "За тях има болезнено мъчение." Още след първата им крачка те ще срещнат сурово мъчение, твърде тежко и болезнено. Тези хора ще бъдат низвергнати в бездната на суровото мъчение и недрата й ще ги изсмукат...
Кои са тези три групи, които ще бъдат сполетени от такъв злощастен край? Кои са хората, с които Аллах не ще разговаря, не ще ги погледне и не ще ги пречисти? Кого очаква болезнено мъчение?
Който прочете хадиса дотук, очаква продължението му с изострен интерес. Той още повече концентрира вниманието си и се опитва да вникне в смисъла на текста, за да научи кои са тези три групи. В продължението на хадиса Пратеника на Аллах казва: "Онзи, който върви, влачейки дрехата си." С това се загатва за високомерие и надменност.
В историческите паметници на гърците и римляните виждате изображения на хора с дълги до земята дрехи. Това се забелязва още по-ясно във филмите за тези народи. Но важното в случая не е дължината на дрехата, а демонстрирането на високомерие и надменност с подобно поведение. В хадиса се има предвид именно това.
Високомерие и надменност
В редица коранични знамения, както и в хадисите, подробно се разказва за това, колко голяма злочестина са високомерието и надменността и до какъв нещастен край водят. Например в един от хадисите Пратеника на Аллах казва: "Който таи зрънце високомерие в сърцето си, не ще влезе в Рая."61 Защото ако човек носи в сърцето си капка гордост и себелюбие, Аллах не ще го напъти. В Корана Всевишния Аллах повелява: "От Моите знамения ще отклоня онези, които без право се възгордяват на земята. Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И да видят пътя на разума, не ще го приемат за път. А ако видят пътя на заблудата, ще го приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях." (7: 146).
Високомерието е завеса, която поставя преграда пред разума. Заслепената от високомерие съвест не е способна да забележи знаменията във вселената, не може да ги осъзнае и осмисли. Защото, ако разумът бъде заслепен, съзнанието престава да възприема.
В свещен хадис Всевишния повелява: "Гордостта и величието принадлежат на Мен. Който се осмели да се съревновава в това с Мен, ще го хвърля в Ада."62
Гордостта и величието са качества на Всевишния. Както дрехите покриват човека, така и гордостта и величието имат същото значение за Всевишния. Който се опита да съдружава Всевишния, като се смята за велик, Аллах ще го порицае и ще го хвърли в Ада.
Вярата не може да се настани в горделиво сърце. Казано с други думи, в сърце, което се прекланя пред други кумири, не може да има вяра във Всевишния. Човек, който с поведението и постъпките си демонстрира горделивост и надменност, се намира именно в такова положение. В хадиса хората с такова поведение са описани с думите "вървят, влачейки своите дрехи".
Изтъкване на стореното добро
Вторият тип или втората група хора са заможните. Аллах ги е дарил с богатство и имущество, за да се облагодетелстват и да раздават от тях на нуждаещите се. А в замяна на това Аллах ги възнаграждава в съотношение едно към хиляда. Но заможните не са се съобразили с тези положения. Освен че не са раздавали от богатството си, когато все пак са заделяли нещо на някого, те са изтъквали това и така са анулирали сторената добрина. А всъщност както собствеността им, така и самите те принадлежат на Всевишния. Такъв човек трябва да раздава от собствеността на Всевишния, но той е завладян от желанието да застави другите да мислят, че е абсолютният владетел на своето богатство. Колко голямо нехайство и какво страшно падение!
Аллах им е дал богатство. Само че и други имат право над него. Но този човек става скъперник. Ала когато дава нещо, не забравя да го изтъкне. Милостиня, която се дава с надменност, е по-добре да се задържи и да се изразходва за собствени нужди. Във връзка с това в Свещения Коран се казва: "Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Аллах е над всяка нужда, всеблаг." (2: 263).
От друга страна, заможният е скъперник. Ала скъперничеството отчуждава човека от Всевишния, Рая и останалите хора и го доближава до Ада. В свой хадис нашият Пророк казва следното за скъперника: "Скъперникът е далеч от Аллах и далеч от хората. Той е близо до Ада."63
Наказание от същия вид
От гледна точка на реториката в хадиса е налице строга последователност. Изразът "Аллах не ги поглежда" се отнася за заможните. Първите и последните фрази също си кореспондират. Следователно, можем да извлечем следния смисъл: щом като по време на земното си съществуване заможният не е бил милосърден към хората, не е проявил загриженост към останалите и макар понякога да е давал от богатството си, е обезсмислял тази добрина, изтъквайки стореното, в Сетния ден той ще получи наказание от същия вид, Всевишния ще се отнесе към него по същия начин.
Които стъпват по земята горделиво и надменно, влачат дрехите си и не желаят да разговарят с другите трябва да знаят, че в Сетния ден Аллах също няма да разговаря с тях и не бива да вървят по пътя, който ще ги отведе до този злополучен край.
Въпреки че не е правилно да се изричат клетви, дори и в обикновени случаи има хора, които се вричат, за да спечелят земни блага, бидейки подвластни на своята алчност, и по този начин хвалят стоката си и се опитват така да я продават. Това е третото нещастие, което повлича към пагубен край. Заканата "Аллах не ги пречиства" е отправена именно към тази група.
За третата група се дава следната характеристика: "...който се опитва да продаде своята стока, лъжейки за качеството й."
Както току-що споменахме, това са хора, които планират да извлекат печалба, лъжейки в търговските дела, и които са убедени, че ще измамят другите чрез лъжи. Да, това е третата група, която ще заслужи болезнено мъчение.
Обърнете внимание на лаконизма в словото на Пратеника на Аллах и кажете: "Той е казал истината". След прочитането на всеки хадис ние сме длъжни да изричаме тази фраза. Всяка негова дума ни кара да изричаме: "Мухаммед е Пратеник на Аллах!"
http://bg.fgulen.com/content/view/107/15/