АВТЕНТИЧНОСТ НА КОРАНА. ИСТОРИЯ НА НАПИСВАНЕТО МУ
Неоспоримата автентичност на текста на Корана му определя особено място сред другите книги, съдържащи Послания – нещо, което е невъзможно нито за Стария, нито за Новия завет. В първите две части на тази книга направихме преглед на поправките, обект на които са станали Старият завет и евангелията, преди да придобият днешния си вид. Същото не може да се каже за Корана, тъй като той е бил записан по времето на Пророка, и по-долу ще бъде показано по какъв начин е станало това.
Съществуващите различия между последния свитък – Корана, и първите два не могат да послужат като аргумент за непрестанно изтъкваните проблеми около датирането им. Някои се опитват да ги използват, без да вземат под внимание обстоятелствата при записването на Юдео-християнското послание, както и на Корана, като не оценяват на начина на предаването на Корана на Пророка. Изтъква се, че един текст от VIІ в. сл. Хр. има повече шансове да стигне до нас без промени, отколкото други текстове, които биха могли да са по-стари с петнайсет века. Забележката е точна, но не предлага обяснение. По-скоро тя иска да извини направените в течение на вековете поправки в юдео-християнските текстове, отколкото да подчертае, че текстът на Корана, който е по-скорошен, е изложен в много по-малка степен на опасност от промени.
Многобройността на авторите на един и същ разказ и промените, извършени в някои книги в течение на вековете, са причината за неточностите и противоречията в Стария завет. При евангелията, както видяхме, последователните редакции ни позволяват със сигурност да смятаме, че не са автентични, както и никой не би се наел да твърди, че винаги вярно предават Словото на Иисус или че разказват неговите дела в съответствие с действителността. Освен това авторите им не са очевидци на описваните събития.
Необходимо е също да обърнем внимание на разликата между Корана – Книгата на записаното послание – и хадисите – сборници с разкази за делата и думите на Мухаммед. Някои от спътниците на Пророка са започнали да ги съставят веднага след смъртта му, но тъй като грешката, дължаща се на хората, е могла да съществува в тях, те отново са били събрани по-късно и подложени на най-строга критика, което ни позволява да приемем, че те са документи от време, значително отдалечено от смъртта на Пророка, но на които можем да се доверим. Що се отнася до текстове на евангелията, то тяхната автентичност невинаги е еднаква. Както нито едно евангелие не било написано по времето на Иисус (това е станало много след края на земната му мисия), така и текстът на нито един от сборниците с хадиси не е бил съставен по времето на Пророка.
При Корана нещата стоят по съвсем различен начин. Пророкът и вярващите са рецитирали наизуст текста в процеса на посланието и същевременно писарите от свитата му са го записвали. Следователно още в самото начало той притежава двата елемента на автентичност, които отсъстват при евангелията. Това е продължило до смъртта на Пророка. В една епоха, когато не всеки е умеел да пише, но всички са могли да наизустяват, рецитирането е давало възможност за максимално строг контрол по време на окончателното записване на текстовете, което е едно значително предимство.
Коранът е бил низпослан на Мухаммед от архангел Гавраил 1 . Това е продължило повече от двайсет години от живота на Пророка. Първите знамения са тези от сура 96, после е имало прекъсване за три години и след това откровението продължава двайсет години до смъртта на Пророка през 632 г. сл. Хр., т. е. десет години преди хиджра 2 (622 г.) и десет години след това.
Първото послание е било следното ( сура 96, знамения 1 до 5) : 3
“Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел.”
В увода към своя превод на Корана проф. Хамидуллах отбелязва, че една от темите на първото послание е била “възхвалата на перото като средство на човешкото познание” и по този начин се обяснява “загрижеността на Пророка Коранът да бъде записан и запазен”.
Текстовете ясно показват, че много преди Пророкът да напусне Мекка и да отиде в Медина (т. е. преди хиджра), текстът на Корана вече е бил записан. Ще видим, че можем да се доверим на Корана за това. Знаем, че Мухаммед и вярващите около него са имали навика да рецитират низпослания им текст. Следователно не може да се смята, че Коранът съдържа неприемливи факти, неотговарящи на действителността, при условие че авторите на преписа винаги са се намирали под контрола на обкръжаващите Пророка.
Четири сури, датиращи от времето преди хиджра, споменават, че записването на Корана е станало преди Пророкът да напусне Мекка през 622 г. (сура 80, знамения 11 до 16) :
“Ала не! Това е поучение и който пожелае, той се поучава в Писания почитани, въздигнати, пречистени, [преписани] от ръце на [ангели-] писари достойни, благочестиви.”
В коментарите към превода си на Корана от 1934 г. Юсуф Али пише, че когато тази сура е била известена, в ръцете на мюсюлманите от Мекка вече са се намирали четирийсет и две или четирийсет и пет други (от общо сто и четиринаййсет).
– сура 85, знамения 21 и 22:
“Да, това е славен Коран в съхраняван скрижал.”
– сура 56, знамения 77 до 80:
“… това наистина е свещен Коран в съхранената Книга [-майка]. Докосват го само пречистените. Низпослание от Господа на световете.”
– сура 25, знамение 5:
“И казват: “Легенди на предците! Накарал е да му ги препишат и му се диктуват сутрин и вечер.”
Става дума за обвиненията на противниците към Пророка, които го обявили за измамник. Те разгласили, че историите, които са му диктували и които той записвал или наредил(смисълът на думата е неясен, но трябва да си припомним, че Мухаммед е бил неграмотен) да запишат, идват от Древността. Във всеки случай дори противниците на Мухаммед признават, че знамението разказва за записването на текста.
Една сура от времето след хиджра споменава за последен път листовете, върху които са били записани Божиите предписания:
– сура 98, знамения 2 и 3:
“Пратеник от Аллах, четящ пречистени свитъци [от Корана], в които има правдиви писания.”
Самият Коран ни осведомява по този начин за записването по време на живота на Пророка. Известно е, че около Мухаммед са се намирали множество писари, най-известен сред които е бил Заид Ибн Табит.
В предговора си към превода на корана (1971) проф. Хамидуллах описва ясно условията, в които е ставало записването на Корана до смъртта на Пророка:
“Източниците единодушно посочват, че когато някой фрагмент на Корана бивал откриван (известяван), Пророкът викал някого от грамотните си спътници и му го диктувал, като посочвал точното място на новия фрагмент във вече получения ансамбъл... Разказите уточняват, че след като го продиктувал, Мухаммед искал писарят да му прочете написаното, за да поправи отклоненията, ако имало такива... Друг известен разказ ни съобщава, че всяка година през месец рамадан Пророкът рецитирал пред Гавраил целия Коран (известен му дотогава)..., че на рамадана преди смъртта му Гавраил го е накарал да рецитира текста два пъти... Известно е, че от времето на Мухаммед датира обичаят по време на рамадана мюсюлманите да бдят и да рецитират целия Коран. Множество източници добавят, че по време на последното сглобяване на текста присъствал и писарят му Заид. Други говорят за присъствието и на други лица.”
При първото записване са били използвани различни средства: пергамент, кожа, дъсчици за писане, плешка от камила, меки камъни за гравиране и пр.
Но едновременно с това Мухаммед наредил на вярващите да наизустяват Корана, което те направили изцяло или частично и рецитирали текста по време на молитвите. Така се появили Hafizыn , които знаели наизуст целия Коран и го разпространявали. Двойният способ за запазването на текста – чрез записване и чрез наизустяване, осигурил достоверността му.
Скоро след смъртта на Пророка (632 г.) неговият наследник Абу Бакр, първият халиф на исляма, помолил стария писар на Мухаммед Заид Ибн Табит да подготви едно копие, което той и направил. По идея на Омар (бъдещият втори халиф) Заид прегледал всички документи, които успял да събере в Медина: свидетелства на Hafizыn , преписи на Книгата, направени на различна материя и принадлежащи на частни лица, с цел да се избегнат възможните грешки при преписването. По този начин се появило едно много точно копие на Книгата.
Изворите посочват, че наследникът на Абу Бакр, халифът Омар, го събрал в един том, който запазил и предал на дъщеря си Хафса, вдовицата на Пророка.
Третият халиф на исляма, Осман, чийто халифат продължил от 644 до 655 г., натоварил комисия от експерти да извърши едно голямо съпоставяне, което останало известно с името му. Тя проверила автентичността на документа, съставен при Абу Бакр и притежаван дотогава от Хафса. Комисията се допитала до мюсюлманите, които знаели текста наизуст. Съгласуването било сметнато за задължително условие, когато трябва да бъде записано дадено знамение, което предизвиква и най-малкото съмнение: известно е, че някои знамения могат да внесат корекции в други, що се отнася до наставленията, което лесно може да бъде обяснено предвид факта, че апостолатът на Пророка продължил почти двайсет години. Критиката на автентичността на текстовете била изключително строга. Така окончателният текст отразявал реда на сурите, който Пророкът следвал при пълната рецитация на Корана през месец рамадан, както посочихме по-горе.
Бихме могли да се запитаме какви са мотивите, заставили първите трима халифи, в частност Осман, да извършат сглобяването и съпоставянето на текстовете. Те са прости: ислямът бързо се разпространявал в десетилетията след смъртта на Мухаммед и това ставало сред народи, които не говорели арабски език. Трябвало да се вземат необходимите мерки, за да се осигури пропагандата на текста в първоначалния му вид: сравняването на Осман преследвало именно тази цел.
Осман изпратил екземпляри от текста, получен след сравнението, в центровете на Ислямската империя и именно това дало възможност – според проф. Хамидуллах – да се запазят в Ташкент и в Истанбул копия, приписвани на Осман. Ако изключим някои грешки при преписването, най-старите свитъци, с които днес разполагаме и открити по целия свят, са идентични; същото се отнася и до свитъците, намиращи се в Европа (в Националната библиотека в Париж се намират фрагменти, датиращи според специалистите от VIII и от ІХ в. сл. Хр., т. е. от II и III в. от хиджра). Познатите древни текстове в своето множество са еднакви с минимални различия, които не променят нищо от общия смисъл, най-често поради факта, че древната писменост е била по-проста от съвременната. 4
Сурите, сто и четиринайсет на брой, били подредени по дължина в низходящ ред, с някои изключения. Следователно хронологията на Посланието не е била съхранена. Но в повечето случаи тя е известна. Значителен брой разкази се намират на различни места в текста, което понякога предизвиква повторения. Много често един пасаж прибавя подробности към разказ, приведен в непълен вид на друго място. И всичко, което може да има отношение към съвременната наука, както и много от разглежданите в Корана проблеми, е разпръснато в Книгата без никакво подреждане.
--------------------------------------------------------------------------------
1 Архангел Гавраил-Джибрил-Бел.прев.
2 Хиджра - Преселението на Пророка от Мекка в Медина.-Бел.прев.
3 Тези думи разтърсили Мухаммед. По-късно ще се спрем на тълкуването им, в частност във връзка с факта, че Мухаммед по това време не е можел нито да пише, нито да чете.
4 Написан през IV или V в. и открит на планината Синай през 1812г. от А.С.Луис; наречен е по този начин, тъй като основният текст е бил открит чрез друг, след чието изтриване се е появил първият.
