Поучителни случки

[иса]

По време на Третия кръстоносен поход Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал Ричард Лъвското сърце и крал Филип II Огюст при град Акра. По време на битката Саладин научава че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари за да помогнат в лечението му, защото си струва да се помогне на достоен противник. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което постигат мирно споразумение, с което Светите земи стават достъпни за поклонниците от всички вероизповедания.

Саладин умира на 4 март 1193 година в Дамаск, скоро след отпътуването на Ричард Лъвското сърце. След смъртта му в хазната няма достатъчно средства за погребението му - Саладин е раздал цялото си богатство на бедните.

http://d0r0teya.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html

[kornitsa]

Спомням си една сцена от филма "Небесно царство". Когато рицарят-ковач Балиан предава ключовете на Йерусалим на Салаадин го пита "Какво е Йерусалим?" Салаадин отговори "Всичко!", после направи няколко крачки, обърна се и каза "Нищо!" Тези думи на ислямския пълководец са доказателство за това, че войните са безмислени и че светът може да бъде едно истинско небесно царство. Достатъчно е само хората да го поискат...

[иса]

Режисьорът на разтърсващия “Гладиатор” този път ни връща в Ерусалим в мирните години между Втория и Третия кръстоносен поход. Нежният Орландо Блум е ковачът Балиян, който изневиделица се оказва незаконен син на рицаря сър Годфри от Ибелин (Лиъм Нийсън) и без да се усети, е попаднал в Светите земи, станал е истински рицар и се е влюбил в принцеса Сибила (Ева Грийн). Тя по една случайност е съпруга на най-голямата гадина в Ерусалимското кралство – барон Ги дьо Лузинян, и сестра на най-голямата душица в него – крал Балдуин IV (Едуард Нортън). Верен помощник на монарха е Тиберий, който се играе от Джеръми Айрънс. Прокаженият Балдуин опитва да запази мира със султан Са- ладин (Хасан Масуд) и да създаде небесно царство на земята, в което всички религии да живеят сговорно. Но зет му мечтае за бойна слава и мирът отива по дяволите, а с него – и Ерусалим. Въпреки усилията на Балиян, който остава докрай на барикадите.

Ридли Скот признава, че отдавна мечтаел да снима филм за рицари. Каква по-благодатна тема от кръстоносните походи! “Тези 200 години са богати не само на исторически събития, но и на човешки съдби и драми.” Във филма обаче драмите никакви ги няма и пакетчето с носни кърпички, с което сте мислили, че трябва да се подсигурите за финала, остава неразпечатано.

http://www.bta.bg/site/parallels/2005/18/theme.htm

[kornitsa]

Една поучителна случка


В града отново бе настъпил глад. Най-много гладуваха хамалите. Един от тях се доближи до вратата, от която се усещаше миризмата на препечен хляб, и каза:

- В името на Аллах, дайте ми малко хляб, дни наред не съм хапвал нищо.

Жената подаде на дъщеря си едно парче хляб, тя го опакова внимателно и го подаде на прегладнелия хамалин. Радостта му беше неописуема. Когато си тръгваше към къщи, един човек го срещна и го попита строго:

- Откъде взе този хляб?

Хамалинът се стъписа и, обръщайки се, посочи къщата. Човекът, поклащайки глава, промърмори:

- Не съм сбъркал, от коя друга къща може да се вземе хляб в този недоимък.

Разгневен почука на вратата и, след като му отвориха, той попита:

- Кой даде хляб на хамалина?

- Ако аз бях давал хляб на всеки, който поиска, и в този дом сега нямаше да има хляб!

Но всъщност нашият Създател нали повелява:

- Ако сте благодарни за благата, които съм ви отредил, ще ги увелича, ако сте неблагодарници, ще ви ги отнема и ще ги дам на благодарния раб.

Такава щеше да бъде и участта на този неблагодарен човек. Не след дълго така и стана. Наложи се да продаде най-хубавия си магазин в центъра, но и това не помогна. Достигна до такова положение, че нямаше средства да купува дори хляб. Една вечер си дойде вкъщи и каза на дъщеря си:

- Аз не мога вече да ви изхранвам, защото днес не спечелих дори и за един хляб. Иди на пазара и поискай от някой познат пари за хляб.

Дъщеря му отиде на пазара, застана на един ъгъл и зачака да дойде някой познат. Собственикът на магазина отсреща видя момичето и я попита какво прави там. Тя му призна истината:

- Нямаме никакви пари, очаквам да мине някой познат, за да му поискам пари за хляб.

Човекът веднага извади от джоба си достатъчно средства и ги подаде на момичето:

- Вземи, купи хляб, колкото пожелаеш! А аз по този начин ще бъда благодарен за отредените ми блага.

Но човекът забелязал, че момичето крие едната си ръка. Той настоял:

- Кажи какво ти се е случило, ако е наранена, ще ти помогна да я излекуваш. Всевишният Аллах ми е отредил богатство, трябва да извършвам добрини и да съм благодарен за това, иначе то ще ми бъде отнето.

Момичето се принудило да му каже:

- Дадох парче хляб на един бедняк, който срещнал по пътя баща ми, той го попитал откъде е взел хляба и беднякът посочил нашата къща. Тогава баща ми дойде и ме удари толкова силно по ръката, че тя се счупи и остана изкривена. Затова се срамувам да я покажа на някого. Дори заради това не мога да се омъжа за никого, никой не ме пожела.

След като изслушал момичето, човекът се въодушевил и казал:

- Аз бях хамалинът, на когото ти даде хляб. Значи аз съм причината ръката ти да бъде такава и ти да не можеш да се омъжиш. Аллах не би бил доволен да стана причина за това и да те оставя в подобно положение. Всевишният отне от неблагодарния ти баща богатството му и го отреди на мен. Сега аз съм подложен на изпитание. Не искам да попадам в подобно невежество. Ела, нека станем семейство и да спасим родителите ти от беднота.

И така тръгнали към неблагодарния баща, който счупил ръката на момичето.

Нека още веднъж си припомним предупреждението на знамението:

- Ако сте благодарни за благата, които съм ви отредил, ще ги увелича, ако сте неблагодарни, ще ви ги отнема и ще ги дам на благодарния раб. Наказанието за неблагодарниците е жестоко.

http://www.gulvakfi.org/cat/28/read-123.html

[иса]

Хиляди хора се стекли към покрайнините на града да приветстват новия управител, назначен от Халиф Умар.

Те с тревога очаквали да видят този именит сподвижник на Пророка с.а.с.
Какво видели?

Скромен мъж, яздещ муле и облечен с прости, но чисти дрехи, който ядял хляб, поръсен със сол. Хората останали потресени от видяното.

Това не бил начина, по който за тях изглеждал управителя на доскоро управлявания от персийците град, за които разкоша и лукса били мярка за авторитет и уважение.

Те обикновено виждали управниците си да яздят прекрасни жребци, украсени с орнаменти, заобиколени от множество стражи и придворни.

А това, което видели сега, никога не били виждали, а в същност било точно обратното.

Когато новия управител видял хората около себе си, които го гледали и очаквали думите му, той казал: „Пазете се от местата на изкушението”.

Попитали го: „Кои са местата на изкушението?”

Отговорил: „Входната врата на управляващите. Някои от вас могат в присъствието на управител да приемат лъжата за истина и да го възхваляват с качества, които не притежава”.

По този начин гражданите на Ал-Мадаи посрещнали новия си управитeл. Видели,че пред тях не стои обикновен управник, който търси чест и светски облаги, а отговорен мъж.

Новия губернатор не бил друг, а Худайфа ибн Яман – сподвижник на Пророка Мухаммад с.а.с, познат с много достойнства, включително кураж, искреност, откровеност и смирение (съчетано с прозрение).

Той мразел лицемерието и ласкателството, защото знаел, че те са признак на неискреност и малодушие.

В коментар за отношението и реакциите към грешните дела на управляващите, Худайфа казал:

Някои ще възразят срещу това със сърце, език и ръце и това са хората на истината.

Други ще възразят само със сърцето и езика си – това са сгрешилите на една-трета.

Третата група ще възроптае само в сърцето си. Те са изпуснали две-трети от истината.

В същото време други няма да възразят срещу неправилните дела по никакъв начин.

Това са мъртвите хора сред живите.

[kornitsa]

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен.

Студентите отговориха с единодушно "да".

"Сега, каза професорът, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Останалото е само пясък."

[mumina]

Учудващо упование
Един ден Пратеника/с.а.с./ се оттеглил на почивка под едно дърво.В този момент възползвайки се от ситуацията,невярващ на име Гаурас взема окачения му на клона меч и го опира на гърлото на Пророка/с.а.с./.С подигравателен тон пита:"Кой ще те спаси от мен?"
Въпреки създалата се ситуация Пратеника на Аллах не проявява никакви признаци на паника,защото доверието му във Всевишния е непоклатимо.И с пълна увереност извиква-"Аллах!"Този мощен глас кара Гараус да се разтрепери,мечът пада от ръката му и така остава прикован на мястото си.В следващия момент Пратеника на Аллах,взема меча в ръката си и на свой ред запитва:"А сега теб,кой ще те спаси?"Мъжът започва да трепери като покосен от треска.В този момент пристигат и сподвижниците,които чули гласа на Пратеника на Аллах.Гледката на която станали свидетели учудва и тях.Когато научават за случилото се,вярата и упованието им към Аллах се задълбочава още повече.Виждайки това упование,Гаурас дава дума за вярност и се отдалечава.