Плодовете на фурмата
Един ден Халифът Харун Ал-Рашид се разхождал заедно със своя везир Джафер по крайбрежието на река Диджеле. По време на разходката им срещнали стар градинар, който засаждал фурми в градината си. Като видял това Халифът се засмял и се провикнал към стареца с думите:
- Есселяму алейкум! Виждам, че доста се трудиш, но трябва да знаеш, че фурмата дава плодове едва четиридесет години след като бъде засадена! Сигурен съм, че няма да вкусиш от плодовете на дръвчетата, които засаждаш!
Старецът се усмихнал и му отвърнал:
- Да, знам това, о, водачо на вярващите! Но нашите деди засадиха за нас, а аз засаждам за тези, които ще дойдат след нас!
Този отговор доста се харесал на Халифа и той наредил да дадат кесия с жълтици на стареца. След като получил жълтиците, старецът вдигнал ръце към небето и със сълзи на очи започнал да се моли.
Виждайки това Харун попитал:
- Какво ти стана тате, защо плачеш?
- Ти самият каза, че всеки, който засади фурма, чака четиридесет години, за да вкуси от плодовете й, а аз вкусих от плодовете й веднага след като я засадих, ето затова благодаря на Всевишния! - отговорил старецът.
Харун бил изумен от стареца и неговата мъдрост, затова наредил да му дадат още една кесия с жълтици.
