Поучителни случки

[kornitsa]

Четирите съпруги

Един крал имал четири съпруги. Четвъртата жена била най-красивата, той харесвал най-много нея, но тя така и не му родила дете. Третата не била толкова красива, но го дарила с прекрасни синове. Втората жена била много мъдра и кралят поверил тя да управлява богатството му. Първата пък била най-грозната, кралят не й обръщал никакво внимание и само от неудобство поради факта, че била негова първа избранница, не й поискал развод.

Един ден кралят се разболял от неизлечима болест. На смъртното легло той извикал чертвъртата си съпруга и я помолил да го придружи в отвъдното. Тя отговорила, че е все още красива и би могла да се омъжи за друг и отказала да го последва. Кралят се натъжил, повикал и помолил третата си жена, но тя отказала под предлог,че трябва да се грижи за синовете му. Втората съпруга също отказала, защото трябвало да управлява богатството в кралството. Кралят се отчаял и изобщо не повикал първата си съпруга, тъй като бил сигурен, че тя няма да го последва заради пренебрежителното му отношение към нея през целия им съвместен живот. Но тя сама дошла на смъртното му легло. Била болна и измършавяла, не й оставало много да живее. Тя му казала: "Скъпи, аз ще тръгна с теб!"

....

Четвъртата съпруга е нашето тяло - ние го обичаме най-много, но в деня на смъртта ще го оставим на този свят /в гроба/.

Третата жена е нашето поколение - семейството, което също оставяме на земята.

Втората съпруга е богатството ни - и то не може да ни последва в отвъдното.

Първата жена - тази, която най-малко обичаме, са нашите дела - капитала, с който се преселваме в задгробния живот.

[mumina]

При завладяването на Мека, Абу Суфян приел исляма, но вярата все още не била изпълнила сърцето му.Веднъж, когато Пратеника на Аллах правел обход около ал-Кааба, Абу Суфян също бил там. За миг му хрумнала следната мисъл:"Какво ли ще се случи, ако събера войска и се изправя отново срещу него."В този момент Пратеника на Аллах се доближил до Абу Суфян и му прошепнал на ухото думите:"Тогава отново ще те победим" Абу Суфян се стреснал. Вярата му, която дотогава била крехка, изведнъж укрепнала. Той казал:"Разкайвам се и моля Господа за прошка" Кой съобщил на Божия Пратеник онова, което минало през ума на Абу Суфян? Със своето поведение Абу Суфян  показвал, че Мохаммед/с.а.с./ е Пратеник  на Аллах и казва истината. 

[Av4etu]

ПРОСЕЩОТО МОМИЧЕ
 


Беше като малко котенце на улицата. Сякаш някой го беше изхвърлил. Седеше само и безмълвно подобно на череша на клон. Добли¬жаваше се до минувачите, с натъжени очи и молещ поглед поглеждаше към тях и от време на време им проговаряше, за да й дадат някоя друга монета:
- Аллах да ви е на помощ! Аллах да ви помага!...
 
Беше момиче, краси¬во, като узряла ябълка. Казваше се Айше. Но вкъщи и навсякъде я наричаха галено Айшеджик. Беше много срамежлива и стеснителна. Особено се притесняваше, че ня¬кой от съучениците й ще мине по улицата и ще я види как проси. Беше втори клас. „Защо и тя като тях не си учеше уроците вкъщи, а в свободното си време да си играе с кукли и играчки? Нима тя няма право на това?..." Бунтуваше се вътрешно на лошата си съдба и много се измъчваше. Но нищо не зависеше от нея...
Като си спомни къде се намира, с тих глас като мяукащо коте про¬дължи да вика:
- Стотинки за хляб! Моля ви, дай¬те ми стотинки за хляб! -молеше тя.
Баща й беше болен. Не можеше да работи. Милата й майчица пък от грижи за децата никъде не можеше да излезе. Затова майка й я водеше тук, на улицата, всеки ден веднага щом се върнеше от училище.
Навън беше студено. От време на време снежинки падаха по лицето й и я караха да трепери още повече. Малките й ръчички бяха измръзнали и тя сядаше върху тях, за да се стоп¬ли. Минувачите я съжаляваха и й подхвърляха по 20 или 50 стотинки, някои даже по един лев. Щом се вър¬неше вкъщи, до късно си подготвяше уроците. Съседите също им помага¬ха. Слава на Аллах, оправяха се някак си! Бяха пет деца. Батко й работеше в един текстилен магазин, като общ работник. Така те двамата изкарваха прехраната на семейството.
 
Днес също щом се върна от училище, я заведоха на спомена¬тото място. Сложи пред себе си картонената кутия. Протягайки мъничките си ръчички, тя про¬сеше с изпълнени с надежда очи. Беше късо подстригана, тъй като бе ученичка. Беше се прегърби¬ла, за да се предпази от студа. Хората минаваха покрай нея като мравки, който я съжаляваше, й подхвърляше по монета. Един господин й даде цяла банкнота. Галейки я по главата й рече: - Кол¬ко много приличаш на внучката ми! Аллах да те закриля от беди!

По пътя пред нея минаваха хиля¬ди коли. Нямаха край клаксоните. От данданията понякога не чуваше самата себе си какво говори. Духа¬ше с малката си устичка върху ръце¬те си, за да ги стопли. Сърчицето й туптеше от радост. Още малко време да мине и щеше да занесе хубавата вест на майка си. Колко ли много щяха да се радват всички вкъщи...
Внезапно задуха силен вятър. Нао¬коло всичко потъна в прах и дим. До¬като се мъчеше да предпази очите си от прахта, банкнотата изхвърча от ку¬тията. Щом отвори очи, видя как бан¬кнотата отлита. Веднага се втурна да я догони. Внезапно се чу звук на спирач¬ки. Един голям камион беше прегазил малката Айшеджик, подобно на топка. Минувачите се бяха струпали около нея. Цялата беше в кръв. Очевидците поклащаха съжалително глава и коментираха високо. Веднъж да я извадят изпод камиона, че цялата беше премазана. Вече нямаше да стои свряна в ъгъла и да проси. Нямаше да съзерцава околните със смирения си поглед. Ня¬маше да се втренчва с молещ поглед в минувачите. Тя се беше превърнала в ангел, напуснал този свят.

Сега, щом майка й видеше някое дете да проси на улицата, молеше:
-   Ако обичате Аллах, не правете моята грешка! Добре си помислете, да не ви се случи това, което се слу¬чи на мен!.
Изпитваше угризения на съвест¬та, чувстваше се виновна.
-   Ах, да бях изкарвала аз прехра¬ната на семейството си. Да не бях загубвала моето мило дете!...

Да! Жълтият минзухар сред ла¬летата и зюмбюлите в тяхната се¬мейна градина вече го нямаше!...

"Икра"52/2009

[гиздъров]

Притча за Бог и бръснаря
 
Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.

Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.
Бръснарят казал:
- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог.
- Защо? – попитал го клиентът.
- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
- Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.

[kornitsa]

Хорското мнение

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня !

[kornitsa]

За разсъжденията

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

[kornitsa]

Семейна приказка

Те бяха младо семейство, женени едва от няколко месеца... Но дори това кратко време им беше достатъчно, за да разберат, че бракът съвсем не е това, което си бяха представяли по-рано...
Всъщност, не че не се обичаха вече, напротив - все още изпитваха обич един към друг, но вече все по-рядко си го казваха. А преди... само до преди няколко месеца те сякаш се надпреварваха кой ще го каже първи или кой ще го изрече повече пъти за един ден или кой ще го докаже по по-оригинален начин... И това не им тежеше, не им омръзваше, а им доставяше неимоверно удоволствие...
Но сякаш изведнъж всичко коренно се беше променило. Вече дори и най-малката случка или най-безобидната дума бяха достаъчни, за да се скарат сериозно или да се нагрубят и наранят един друг...
Вече съвсем изнервени от ситуацията, една вечер решиха най-после да седнат и да обсъдят това положение. И с общи усилия да се опитат да намерят някакво решение, задоволяващо и двамата. И двамата не искаха да се развеждат, но и същевременно разбираха, че е невъзможно да продължават да живеят по този начин...
Дълго стояха така мълчаливо един срещу друг, разкъсвани от противоречиви чувства и мисли, чудейки се кое е ПРАВИЛНОТО решение за тях...
И тогава мъжът изведнъж се оживи:
"Хрумна ми една идея - каза той на жена си - нека да засадим едно дръвче в градината. Ако през следващите 3 месеца това дръвче изсъхне - да се разведем. Но ако се хване и започне да расте и да се развива - никога повече няма да помисляме дори за раздяла. А през това време двамата да спим в отделни стаи... Какво ще кажеш, съгласна ли си?"
В първия момент на жената и се стори странна, дори налудничава тази идея - бъдещето на брака им да зависи от някакво дърво... Но после като поразмисли малко, дори и стана весело. И прие...
На следващия ден заедно отидоха в близкия разсадник и си купиха от там едно овощно дръвче. Прибраха се в къщи, заедно избраха мястото му в градината и заедно го засадиха...
Мина се около месец от тогава. Една нощ двамата се сблъскаха в тъмната градина. В погледите им първо се четеше учудване, изненада, които после преминаха в... радостен блясък.
И ДВАМАТА НОСЕХА В РЪЦЕТЕ СИ ПО ЕДНА КОФА С ВОДА ЗА ДРЪВЧЕТО...

http://islam.forumup.com/about1608-islam.html