Това е любимата ми песен на Хамза Робъртсън (feat Sami Yusuf) - един вид химн на
"Алпийски клуб - Марево"ПланинатаАз дадох моя селям на планината
И отпих от нейния извор
Разходих се по повърхността й
И всичко бе като на сън
Но планината също е вярваща
Затова аз я чувствам като мой приятел
И когато се изкачвам по нейните върхове
Не искам това никога да свършва.
Припев:
О,Аллах! О, Аллах!
Няма друго божество освен Аллах!
Ние трябва да бъдем като планината
Тя никога не се оплаква
Ние трябва да бъдем като планината
Тя възхвалява Бог и никога не се оплаква
Ние трябва да бъдем като планината,
като планината!
Аз дадох моя селям на планината
Преминах през ветрове и сняг
Нещо задържаше очите ми към небето
И не исках това никога да свършва
Но планината също е вярваща
Затова аз я чувствам като мой приятел
И когато се изкачвам по нейните върхове
Не искам това никога да свършва.
Възхвалата да бъде за Аллах!
На тази планина аз не чувствам липси
И когато съм тук на нея аз ще казвам
Възхвалата да бъде за Теб, О, Аллах!
И благодаря на Теб, Господи за този прекрасен ден!
Аз знам, че и планината изпитва същите чувства.
Възхвалата да бъде за Теб, О, Аллах!
Припев:
Текст: Hamza Robertson
Композитор: Hamza Robertson
© Awakening (P) Awakening