18.07.2010г.
Лятото е в разгара си, температурите достигнаха 38 градуса /идеално време за планина/ и Алпийски клуб „Марево” трябваше да си влезе в ролята с нов планински преход. Този път целта бе висока – покоряване първенеца на Балканския полуостров – вр. Мусала.
Почти цяла седмица в Корница вървеше кампания за набиране участници в прехода. Веднага се отзоваха Хюсеин Бялк и Мустафа Джинджи, и двамата участвали в предишни трекинги на клуба. Заедно с мен станахме трима. Въпреки масираната „психоатака” от наша страна в кафето на Кетата други така и не се отзоваха. Този преход е по-особен от другите досега, понеже е в Рила, а не както предишните в местния Пирин. По-точно в Източна Рила, което означава допълнителни разходи за транспорт, поради което 3 участници са крайно недостатъчни. Пътят до курорта Боровец от с.Корница е 380 км в двете посоки, което си е 70 лева само за гориво. Отделно 10 лева за паркинг. Плаща се и двупосочен билет за кабинковия лифт Ястребец по 10 лв на човек. Отделно за кафе /храната си е от вкъщи/. Това прави общо 120 лева, което означава по 40 лева на човек, ако сме трима. При включването на допълнителен четвърти човек разхода пада с 10 лева на човек. Този човек обаче така и не се намери – един казва утре съм зает, друг – оти не ми казахте по-рано, трети се подиграва с начинанието… А ние не можехме да отлагаме повече.
И така в неделя 18.07.2010 г. в 6.00ч сутринта групата потегли амбицирана за нови подвизи. Закусихме в пицарията на площада, пихме по едно кафе, заредихме гориво на местната бензиностанция за да стимулираме селската икономика и запрашихме към Боровец. Пътуването мина без никакви проблеми и точно в 9,00 часа вече бяхме на начална лифтова станция Ястребец, срещу хотел Самоков. Платихме 10 лева за паркинг, преобухме се, взехме планинското оборудване и бегом към касата на лифта.


Лифтът е гондола – кабинков с 4 или 6 места, зависи от габаритите на пътниците. Както споменах по-горе цената на двупосочния билет е 10 лева. Еднопосочни не се предлагат. За около 25 минути се преодолява забележителната денивелация от 1000 метра, като на междинна станция не се слиза, но движението се забавя и почти спира за около 2 минути.

