Малко са корничаните, които не са изкачвали Бойков връх, последния връх от Дебели рид. На много карти този връх е сгрешен, като е отбелязан с кота 2045м, която кота фактически е на м.Арамитското падало, югоизточно от въпросния връх. Всъщност преди време върхът се е казвал Каратепе или Черен връх, поради факта, че е обрасал с клек (слаб), но е бил приеменуван в Бойков, което име се е наложило в последствие. Реалната кота на върха е 2349 м.
Ето и маршрута на нашия преход:
м.Дългата поляна, Говедарника, Арамитското падало, Бойков връх, портата на Мечо корито, Саплийца, вр. Хамбарташ, Корнишки превал (Портата), вр.Безименен (с металната пирамида), Горно корнишко езеро, Кривите вади, Катраджийницата, Меча поляна, Говедарника - м.Дългата поляна. Време на прехода 8 часа.
Това е картата на маршрута:
Участници в прехода - моя милост, Юсеин Велиша и Али Али.
До изходня пункт Дългата поляна ни закара моя приятел Рамадан Бялк с джипа. В 9,30 ч. бяхме на м. Говедарника / прибл. 1700 м. надм. в./, южно от Бойков връх. Превземането на връха бе планувно да се осъществи от м. Арамитското падало (югоизточно под върха). До тази поляна стигнахме за около 30 минути. От тук обаче трудно се намира пътеката за изкачване на върха. В горния ляв край на поляната (гледайки към върха) има кошара за овце - пътеката се намира някъде зад тази кошара. Поехме по пътеката и за 20-25 минути бяхме на оголената част от тази пътека под върха (вляво на снимката по-долу). До тук добре, но точно от това място започнаха проблемите. Вместо да продължим нагоре към върха , свихме на ляво, като решихме да атакуваме върха откъм Василева поляна /югозападно от Бойков връх/.Така и не успяхме да открием чиста пътека по посока към върха, почти всичко бе обрасло с клек. За последен път съм качвал Бойков връх от тази част преди 10 години , но сега положението е съвсем различно! С големи усилия и едночасово лутане из клека се добрахме до главното било (до Мечо корито). Почти 300 градусово заобикаляне на върха! От тази част Бойков се качва за 8 минути и няма никакъв клек, а само голи камъни.
В 12,10 часа бяхме на пирамидата на върха. От там по билото към Саплийца и Хлевен до вр. Безименен , спускане през Корнишки превал до Горното корнишко езеро. После до Долното корнишко езеро и през Кривите вади и Катърджийницата до Меча поляна и от там по горския път до "базовия лагер" в м. Дългата поляна.
