Тодорка – 26.07.2009Лятото е в разгара си и бе време за нов планински преход. Целта бе изкачване на вр.Тодорка. Маршрутът – ски писта Томба – междинна лифтова станция- горна станция на лифта – преминаване по опасния ръб под вр.Тодорка- Тодорин връх – билото на Тодорка – Тодорина порта – Бъндеришки циркус – х.Вихрен – къмпинг Бъндерица.
Сутринта в 7,00 часа с Хюсеин бяхме на писта №9 (Алберто Томба) над Бъндеришка поляна. Времето бе чудесно. Започнахме изкачване на пистата. Изкачването е трудно, тъй като пистата е с голям наклон, предназначена за професионални състезания. Но усилията си заслужаваха – постепенно започнахме да набираме височина и на запад се откриха изключителни гледки към връх Вихрен и рида Палашица.
След около час вече бяхме на шатрата. Тук е прекрасно място за снимки с близнаците Вихрен и Кутело! От запад обаче започнаха да се показват облачета, които доста бързо набираха скорост и увеличаваха обема си. Затова, колкото и да не ни се искаше да напускаме това място, трябваше да побързаме с изкачването. Очакваше ни още 700 метра денивелация за преодоляване.
След още час ходене наближихме междинната лифтова станция. Но тук мъглата вече ни нападна. Трябваше да решим дали да продължим изкачването или да изчакаме да се разкара мъглата. На базата останахме около час. Охраната ни посъветва да не бързаме, понеже се очакваше техническа поддръжка на лифта и имаше голяма вероятност и ние да се повозим безплатно. Извадихме голям късмет – в 10,30 лифтът бе пуснат извънредно и само за около 5 минути отлетяхме на горната станция. Това са 300 метра денивелация или спестен час яко ходене
Но мъглата така и не ни напускаше. Решихме да продължим изкачването, въпреки че ни очакваше преодоляване на един много опасен скален участък, на места стеснен до 50 см. След няколко минути вече бяхме на това „Малко конче”. Яхнахме го безпроблемно. Тук мисля, че мъглата ни помогна, благодарение на нея страхът от високото не успя да си каже думата.
Под върха решихме да починем и обядваме. Нямаше накъде да бързаме. Трябваше да изчакаме разпръсването на мъглата ако искахме да видим нещо. Иначе усилията ни отиваха напразно. Времето бе тихо и топло, независимо от мъглата. Закотвихме се под една скала и полегнахме. Стана 13,30 часа, а мъглата така и не помръдваше.
В 14,00 ч потеглихме не особено радостни от върха. Но внезапно мъглата взе да се разсейва и първото, което видяхме бе едно от езерата Тодорини очи. Не след дълго се показа и второто езеро. Е, вече можеше да се каже, че преходът заприлича на преход – планината започна да разкрива своите прелести!
След около час бяхме на Тодорина порта. Започнахме спускане в дълбините на огромния и прекрасен Бъндеришки циркус. Вече бяхме радостни, защото около нас се откриваха неописуеми гледки – билото на Тодорка, Бъндеришки чукар, Караулите, Муратов връх, Хвойнати и Вихрен, както и Бъндеришките езера – Дългото, Жабешкото, Рибното и Окото.
В 17,00 часа бяхме на къмпинга до х.Бъндерица. Това бе краят на нашият преход. Преход, който започна обещаващо, продължи в гъста мъгла, но завърши благополучно и заредени с мощна планинска енергия яхнахме Форда и се запътихме към Банско, а оттам обратно в Корница.
Снимки с описание на целия преход тук -
http://todorka2009.hit.bg/
