Асан станал Алексей на 8 г.
Милиционери заключили дядо му в участъка, докато си смени името
Докато гледа света през решетките, бившият елитен командос и таран на ДАНС Алексей Петров може би си спомня как едно момче на изгрев слънце тича след воловете по върхарите на Тетевенския Балкан. На 23 април 1962 г. в Бабинци проплаква Асан Ибримов Омеров. Дядо му Омер отглеждал волове, които по това време са единственото превозно средство "4 х 4" върху каменистите чукари. От колибата му в местността Трескавец се разкрива чудна гледка - ридовете криволичат към ниското, където е сгушен Тетевен и се вие долината на река Вит. Отсреща надничат старопланинските върхове Вежен, Паскал и Баба.
Пастирите в мюсюлманското село на върха на света не са били пощадени от превратностите на историята. При национализацията след 9 септември на дядо Омер му взимат трите крави, двата коня и 7-8 овце за новото ТКЗС. По-страшното идва през 1970 г., когато му вземат името заедно с тези на сина и внука му, както и на всички останали помаци в България. 8-годишният Асан се превръща завинаги в Алексей Петров. Баща му Ибрим е прекръстен на Илия.
"Моят татко Асан го биха зверски в милицията, държаха го със седмици в килия, докато накрая склони да прекръсти и децата си. Дядото на Алексей също много го тормозиха, и той няколко нощи спа в милицията", спомня си 48-годишният Ибришим от Бабинци. Ибришим е учил четири години в един клас с доцента по корпоративна сигурност и антитероризъм в началното школо в селото. "Не бяхме пълни отличници, но бяхме добри ученици. Изкарвахме пет - пет и половина", смее се той. След часовете с Алексей гонили топка по ливадите и играли на "юф" - нещо като овчарски голф, който се играе с криваци. През останалото време пасели конете и воловете.
"Родата на Алексей е сиромашка. Дядо му Омер е карал трупи с воловете, после майка му Гена се грижеше за добитъка, а баща му работеше в горското", разказва Ибришим. Той смята, че арестът на доскорошния офицер от ДАНС е преднамерен.
20 години беше добър за държавата
а сега изведнъж го уличиха в какви ли не престъпления. По принцип всички, които са били във властта, са за затвора - и Костов, и царят, и Станишев. Не може Алексей да е единствената изкупителна жертва, допълва балканецът, който сега се препитава с гледането на една крава. След 10 ноември Ибришим не връща мюсюлманското си име Ибрим, тъй като всички официални документи се водят на второто му "аз". От Бабинци едва трима-четирима човека си връщат взетите през 1970 г. имена. В селото никога не е имало джамия, а сега, главно при погребения, викат от Галата ходжа, който пък бил родом от родопските села.
В средата на 70-те родителите на Алексей Петров се местят да живеят в близкото село Градежница, откъдето е родът на майка му Гена. Къщата на родителите му там е пуста. Два дни преди ареста баща му паднал на улицата и си ударил лошо главата. В момента се лекува в неврологичното отделение на Тетевенската болница. Майка му пък заминала в Ловеч, при дъщеря си Теменужка, където тя държи пекарна за хляб и банички. "Преди години Теменужка отвори в Градежница цех за производство на ауспуси, но работите не потръгнаха", уточни Ивайло, съсед на родителите на скандалния командос. Братът на Алексей - Огнян, пък върти мандрата в Тетевен и има лиценз за производство на италианското сирене моцарела.
Градежница и Глогово твърде малко приличат на помашките села в Родопите, пълни с ревностни мюсюлмани. В събота по обяд мъжете се припичат на зимното слънце, стиснали бира в ръка. В една къща десетина души бяха заобиколили заклано прасе и го пърлеха с бензинова лампа. "Наистина не бива мюсюлмани да ядат свинско, но нашите хора вече съвсем се объркаха", обяснява Ивайло, дългогодишен автобусен шофьор. Той посочва, че 80% от хората са безработни, препитават се с бране на билки и малини, както и с дърводобив. В Градежница не ставали престъпления, а най-големият дерт са тийнейджърите, които карат с бясна скорост наоколо и често стават катастрофи с фатален край.
"За нашето село Алексей е голямо име. Понякога е идвал на наши тържества, сяда на трапезата и се весели с всички", разказва шофьорът. Въпреки това почти никой в селото не може да каже, че го познава. На 14 години той заминава да учи в сержантското училище в Пазарджик. Грижата за него поемат специалните служби, които го превръщат в елитен командос. Следват легендарните залавяния на германски крайнолеви терористи от групата "Баадер Майнхоф" и предотвратяването на атентати в Бургас. По-късно бившата барета се превръща един от големите силови застрахователи и преминава своя лъкатушещ път между спецслужбите, бизнеса, университета и подземния свят.
Наскоро бившата барета вдигна параклиса "Покров Богородичен" на връх Бабинци край родното си село. Ако Алексей Петров днес можеше да срещне малкия Асан Омеров и стадото волове, едва ли щеше да го познае...
Тема: Кой всъщност е Алексей Петров? (Прочетена 4031 пъти)
Септември 17, 2011, 03:05:38 am