Любими стихове

[elida]

Да споделим любими стихове

Тишина

Послушай тишината.
Чуваш ли я как шепти?
Говори нещо на земята,
А тя мълчи ли, мълчи...

Послушай тишината.
Чуваш ли я как шепти?
Говори нещо на тревата,
А тя мълчи ли, мълчи...

Послушай тишината.
Чуваш ли я как шепти?
Говори нещо на реката,
А тя мълчи ли, мълчи...

Послушай тишината.
Чуваш ли я как крещи?
И нея като мен душата
От мълчание я боли...

Послушай тишината...

Иван Мишев

[elida]

Бях жаден за познания и май че всичко
от този свят неразгадан бях разгадал.
Седемдесет и две години го проучвах,
да разбера, че нищо май не съм разбрал.

*******************************
Светът е като пръстен. По него непрестанно
познания и вяра е трупал всеки век.
Най-светлото от всичко по този кръгъл пръстен
е камъчето ценно - безценният човек.

Две " четиристишия" - Рубаи от Омар Хайям

[kornitsa]

На мен много ми харесва притчата "Слепците и слона" на Мевляна Руми. Но не мога да открия българския превод

[Halil]

ето и от мен малко стихчета---любовни стихчета,по случаи 8-ми март


Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни.


                                                                                                                  Джордж Гарлин



Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.


 

Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.





Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.




Не
Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.





Сбъднато

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна -  да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.





С теб

Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.





За мен

За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда
За мене ти си огън
на зимата в нощта
за мене ти сълза си
дошла от радостта





Двама

Какво си ти за мене
и аз за теб какво съм...
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървиме
съдбата е решила.
С любов да го преминем
Така е отредила.





Объркан
За мъката говорех.
Помниш ли?
За болката от самотата.
За изгаснали звезди,
за нощта и тишината.
А ти...
Обърка всичко...
Отгде се взе
тъй нежна и добричка
лястовице бяла,
в моето небе?
Сърцето ми превзе
о, сладкопойна птичка
нощта за тебе вика,
денят ми те зове.





Ще чакам
Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.






ако имам правописни грешки сорри тъп сам

[hasret]

Случайна среща

С теб сме отново в едно кафене,

след толкова много години.

На маса си с твои приятелки две,

на моята - двама приятели има.

 

След погледи бързи, пламват искри.

Спомени бавно нахлуват... Боли ме!

Запалваш цигара... Виждам сълзи...

В лютивият дим аз намирам причина.

 

Говорят ми нещо, не слушам уви...

Поклащам глава солидарно.

В мисли целувам пак твойте очи

и твойто лице лъчезарно.

 

Далече в годините скитаме тъжно.

Разбирам го някак без думи.

От минали мигове спомени жънем,

топящи леда по между ни.

 

Дори не разбрах как останал съм сам.

Кафето студено преглъщам.

И ти си самотна на масата там

и твойто кафе май е същото.

 

Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.

Неспиращи думи в мълчание.

Излезем ли, пак ще сме нейде далеко

грижовни към свойто страдание.

 

Тръгвам си вече. Не подавам ръка.

За сбогом оглеждам те цялата.

Ти също надигаш се бавно - едва,

в последният миг на раздялата.
/Найден Найденов/

[ali_gator]

             Много съм изненадан даже има и поети в Корница,това е много радващо.

[sani]

   Последен залък

Едно дете седи само на тротоара,
протегнало безпомощно ръка.
За мъничко храна то чака -
единствения дар за малката душа...

Седи, а покрай него хора бързат -
замислени го подминават те,
в очите му сълза проблясва,
отритнато е малкото сърце...

Вали дъждът и мокри детското лице,
студът сковава тялото безсилно,
и питам се - това ли заслужава бедното дете,
такава ли съдба го чака ?!

Дъждът се слива със невинните сълзи
и никой болката не забелязва,
едно дете на тротоара...само седи
...последния си залък чака...

Автор: Катина Иванова