Любими стихове

[kornitsa]

Вярвал ли си някога,кажи
не в една,а в много лъжи?
Но да не си знаел, че е лъжа
а просто една твоя мечта?
Подтискал ли си своите сълзи,
да не се стичат по твоето лице?
Свивала ли ти се е душата
от болката заради лъжата?
Не си струва, нали?
Не си струва да те боли?
Гордо вдигни глава
и сложи край на тази игра.
Той е губещ неблагодарник,
запомни от мен това!
Той е онзи бездарник,
който съсипа твоята душа!
Но ти продължавай да живееш,
продължавай ти да копнееш,
защото той не си струва,
колкото и хубави неща да ти купува!

http://stihove-razdqla.spomenibg.com/stihove/

[Av4etu]

Видео споделяне / VBOX7	Small | Large

[Av4etu]

 
Живеем с теб между реалност и мечти
и всеки вижда в другия това, което иска.
Непозволено няма между нас, нали?
Защото нищо помежду ни не е истина...

Докоснаха се отдалече нашите души -
полуреално, полусън, полуизмислено.
Наясно сме със пропастта, която ни дели.
И знаем, нищо помежду ни не е истина...

Полуприятелство, полумечта, полулюбов,
полуочакване на нещо полуистинско.
Не се кълнем във вярност и любов до гроб,
защото нищо помежду ни не е истина...
 

Без непременности, без нужда от лъжи
и без дори да се замисляме за смисъла.
Не знаем дълго ли това ще продължи,
но знаем, нищо помежду ни не е истина...

Случайно ли преплетоха се нашите съдби
или е неслучайност, сбъдване единствено?
Защо не спираме един към друг да се стремим?
Защо, след като нищо помежду ни не е истина?

автор Лунна Светлина

[Av4etu]

           

Как ухаеш на… истина!
Ще те вдишвам с наслада,
ще настръхвам от допира с теб,
ще те търся във мислите;
щом далеч си – ще страдам -
като всеки обичащ човек!

Как ухаеш на истина!
В мен убиваш лъжите
и след – миг ще ухая на теб.
Аромата ще плиснем
на света във очите -
да ухае и в идния век.

Любовта ще ни води,
ще се вдишваме двама,
ще живеем във нашия рай.
Прегърни ме – до болка,
прегърни ме – до рана,
прегърни – без да мислиш за край!

автор Венцислав Йорданов

[kimile]

 

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)






Песен за човека
Никола Вапцаров


Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.

Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...

Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?