Любими стихове

[sani]

   Последен залък

Едно дете седи само на тротоара,
протегнало безпомощно ръка.
За мъничко храна то чака -
единствения дар за малката душа...

Седи, а покрай него хора бързат -
замислени го подминават те,
в очите му сълза проблясва,
отритнато е малкото сърце...

Вали дъждът и мокри детското лице,
студът сковава тялото безсилно,
и питам се - това ли заслужава бедното дете,
такава ли съдба го чака ?!

Дъждът се слива със невинните сълзи
и никой болката не забелязва,
едно дете на тротоара...само седи
...последния си залък чака...

                                                                                   

Много хубаво стихотворение! Как мислите защо е озаглавено "Последен залък"?

Май съм задал риторичен въпрос. Всеки би отговорил - ами "последен залък" е защото детенцето най-вероятно ще умре от глад. Всеки го подминава и никой не оставя нищо. И все пак, аз не мисля, че това хлапе го очаква смърт. То вече е успяло да трогне някого и ще получи "последния си залък" след което никога повече няма да има нужда да проси:

и питам се - това ли заслужава бедното дете,
такава ли съдба го чака ?!

 

И аз искам да вярвам че наистина детето е трогнало някой,и този последен залък който чака наистина ще промени съдбата му,но последния коплет ме кара да мисля точно обратното.

[sani]

Едно дете се беше умълчало...
от първият му дъх,живота каза"не"
и сърчицето малко,сякаш беше спряло,
очакващо искрица щастие,поне.

Защо жената,дето то обича,
отблъсна го и тръгна си сама...
И вместо там-до нея то да тича,
сърцето му е стиснала тъга?

И всеки ден с надежда то очаква,
да дойде мама-мила и добра,
и всяка вечер със звездите си приказва,
и моли се да станат чудеса...

В мечтите мама идваше-красива,
с очи дълбоки,с пуснати коси,
стоеше там,но беше мълчалива,
загрижена за своята, от тези две съдби.

Ръчички мънички неволно то отпуска,
една сълза,търкулва се сама,
и бавно то реалността напуска,
потапя се в илюзията на съня.

Там тича по зелените поляни,
бере цветя и смее се със глас,
в съня си вижда ниви разлюляни,
там може би съм някъде и аз...

И идва този ден прекрасен,
съдбите ни се сливат във едно,
остава в миналото твоя свят ужасен,
и никога не ще си ти само.

И майката протяга длани-
събира тя,строшени стъкълца,
събира спомените разпиляни,
и търси път към детската душа.

А то намерило в живота си пътека,
за него всичко вече ще е Тя,
намерило е пристан,дом,утеха,
пресъхнала е детската сълза.

Когато след години е голямо,
а мама е със сребърни коси...
единственно едно:"Ти как си,мамо?"
живота и от щастие ще озари.

[kornitsa]

Хей, sani, ти си била доста поетична, не съм подозирал това Понякога форумите изказват неща, които остават незабелязани в забързаното ежедневие.

Наистина, много трогателно произведение, олицетворяващо настоящата мрачна действителност. Много майки буквално захвърлят децата си, което е в разрез с всички природни закони. В един друг форум си спомням как едно момиче дори даде за "добър пример" една майка, която "в името на любовта" изоставила съпруга и детето си и се омъжила за друг. Защото "любовта нямала граници"... Питам се колко ли хора бъркат "любовта" с "егоизма", "щастието" с "моментното удоволствие".

А колко хора по света се молят да имат собствени деца, докато други ги захвърлят в коша за буклук...

[sani]

Значи скоро ще бъда разкрита напълно
Престъпление е да се откажеш от детето си в името на каквото и да е, но да подадеш ръка на такова дете,да върнеш радоста в очите му е наистина благородно.

[kornitsa]

http://rangelow.com/bulgaritex/MP3-BG/5Orlin_Goranov-Svetyt_e_za_Dvama.mp3
	Small | Large

[ali_gator]

     Добрите хора си отиват в къщи
     а лошите остават на банкет.
     животът е лотария с награди
     но кой е печалившия билет.

     Добрите хора вечно са самотни
     а лошите живеят на стада
     човек привиква някак неохотно
     да казва Не ,когато мисли Да.
     
    Добрите хора страдат от невроза
    а лошите са с нерви от въже.
     Отдавна Хамлет е решил въпроса
     Бъди злодей -за да ти не е зле.

     Добрите хора вярват в доброто
     а лошите разчитат на късмет
     но днеска за победата над злото
     нее достатъчно да си поет.
   
   

[Av4etu]

Две хубави очи

 Две хубави очи. Душата на учител.
 Говор не звучи. Мръщи се родител.
 Ученика негодува, немее синдиката,
 учителя гладува...с мизерната заплата...
 Министъра мълчи. Тишина противна!
 Милион лъжи и...стачка ефективна!
 Учителят е изтощен. Вдига жълт картон.
 Министърът е несмутен! Ще загине МОН!
 Две хубави очи... Душата бавно тлее....
 Министър пак мълчи. Училище пустее...

Неизвестен автор