Представете си една държава.
Тази странна страна е малко по-различна от другите и много лесно ще я разпознаете.
Това е една държава, която политически и икономически е от Първия свят, а географски се намира в източното Средиземноморие.
Народът, който я населява, се има за богоизбран, или поне за наследник на истинските богове от миналото. Всъщност, тези хора наистина са написали историята, те дори са я измислили, а оригиналът на Светите Книги е писан на техният език.
Религията е силно развита, в известен смисъл, тази страна е по-скоро религиозна, отколкото светска. Имат премного храмове, които са пълни не само по празниците – тези хора са наистина вярващи. Толкова вярващи, че са склонни да си опростят греховете сами, те смятат себе си за безгрешни. Това, донякъде обяснява, защо тяхната религия не е най-масовата в света, но пък е „единствено правилната“.
Това е един от най-древните народи в историята на нашата цивилизация, на нашата култура, на човечеството изобщо. От тях май започва всичко. И именно заради това, тези наши съвременници, наследници на своите древни прародители сега се имат за нещо повече от нас, обикновените простосмъртни.
Хората в тази страна имат добър стандарт – е, винаги има и по-богати страни и народи, но това не е проблем. Икономиката и замеделието работят добре, живота е добре уреден, времето е винаги топло, туризмът процъфтява. Страната е красива, има какво да се види по тези древни зами, пълни с история.
Тя разбира се е засегната и от прилива на емигранти, има доста гастарбайтери, привлечени от по-високото заплащане. Най-много от тях са бедни мюсюлмани, от съседна страна, с не толкова добре развита икономика. Има, разбира се и доста българи.
Тези хора, местните полубогове, говорят и досега на своя странен и непопулярен език, а писменността им май не се е променила от хилядолетия. Тези същите букви, на които са писани Заветите, се използват и до днес от тях. И този малък, но различен народ не иска да се откаже от тези свои различия и ги приема за своя гордост и национална идентичност.
Всъщност, тази нация е дала, ако не най-много бройната диаспора в света, то поне една от най-популярната такава. Мнозина дори твърдят, че тяхното етническо малцинство май успява да влияе на политиката на Америка – толкова е сериозно и популярно зад Океана. Просто тези хора имат усешане за своите корени и много се поддържат един друг, дори и когато не живеят в Родината си.
Държавата, която описвам, обаче има малко външно политически проблеми. С голeмият си мюсюлмански съсед имат териториален спор, останал неразрешен десетилетия. За така исканите земи са се водили поне 5 войни през изминалият век, от които, описваната страна печели поне 4. И все пак нещата между съседите не са доизчистени, и двете има едно на ум и макар и в мир по между си, не спират да обновяват своите оръжия, за всеки случай, и са доста подозрителни една към друга. Подобни спорове, териториални, можем да ги наречем и направо исторически, от векове, тази държава има и с останалите си другоезични съседи. Май са воювали с всичките страни, с които имат обща граница.
Така, познахте ли коя е тази страна, коя е тази действителна държава?
Не е особено трудно да се досети всеки, че описвам Израел.
А ако се замислите, може да се досетите, че описвам и Гърция.
Всъщност – описвам и двете.
Или поне пиша това, в което според мен, двете страни си приличат. Но, винаги има едно но, ако тези две страни са толкова еднакви, че чак можем да ги опишем толкова подобно, защо едната фалира, а другата – не?
Може би отговорът на въпросът е в това, че Израел е твърде много американизиран, а Гърция е твърде много европеизирана. Защото не е тайна, че ако евреите получават стабилна американска помощ, предимно военна, то елините са любимите чада на европейците. Стария континент се чувства длъжен на Елада – за това, че е положила основата на нашата култура и цивилизация, за Омир и Софокъл, за Архимед и Сократ, Платон и Аристотел … Поради тази сантиментална причина, в началото на 19-ти век Великите Сили помогнаха на Гърция да се освободи от османски гнет, а през 20-ти не и позволиха да мине от другата страна на Желязната завеса. Впоследствие и приютиха без проблем и в НАТО и в ЕС, като гарант за нейната военна и икономически стабилност, като приобщаването на блудния син в семейството. Поради тази причина и през настоящият 21-ви век и опрощават всички грехове и откровени измами, дават и огромен заем, за да си върне парите, които е откраднала от тях, затварят си очите за нещо, за което на нас биха ни издърпали ушите…
Най-странното и тъжното е, че от всичко това, полубоговете от подножието на Олимп се чувстват много засегнати. Те са обидени на същата тази Европа и на целият останал свят, че им дава сламката за която да се хванат. Те се чувстват прецакани, защото няма да могат да крадат както досега, а ще им се наложи на работят много повече, ако искат да са богати много по-малко.
Но, както и друг път сме казвали „гърците са турци, които се мислят за италиянци“.
Май наистина е така.
http://www.delarea.net/