Подслушван е премиерът, а не Танов. Такъв монтаж на запис е невъзможно да се направи
15.01.2011 г. 12:22 ч.
Иван Бакалов
По-наблюдателните сигурно за забелязали, че в записа на премиера, когато се обажда на Танов, се чува шум, вероятно от заведение, чува се и глас, който говори за водка. След това се чува сигнал повикване. Премиерът Борисов звъни на Танов. Начинът, по който се чуват гласове в началото, навежда на мисълта, че записът дори не е от централата на мобилния оператор, а от самия телефонен апарат. Това показва, че записват телефона на Борисов, а не на Танов. Ако беше записван телефонът на Танов, щеше да се чуе и иззвъняването на неговия телефон или вибрации, ако е изключен звукът. Разбира се, няма съмнение, че Танов е бил разработван и “слушалките” на МВР са записвали всеки негов разговор, но точно този е записан вероятно от телефона на премиера.
Несъмнено някой е “пробил” (по израза на Борисов) телефона на премиера, а не на Танов.
Премиерът Борисов има повече от един телефон. Най-малко този факт е отбелязан в един репортаж на в. “Монд” отпреди изборите (виж тук). Както много други политици, бизнесмени и др., премиерът има едно наум за подслушването и вероятно е използвал друг телефон за разговора си с Танов, а не личния. И точно той е подслушван. Ако пък е говорил от личния си телефон, това е непростима наивност – Борисов е толкова самоуверен, че подслушването е под негов контрол, че говори свободно неща, които са недопустими за политик и премиер. За такива думи на премиера в която и да е западноевропейска страна правителството пада. Тук премиерът се държи нахакано и дори заплашва – каза пред парламента в същия ден “Моят ред за атака ще бъде последен”.
За този запис първият най-важен въпрос е:
Има ли фалшификация?
Премиерът отрича, че записът е автентичен, казва, че е монтаж. Обвинява дори журналиста Явор Дачков, че е участвал в тази манипулация, като му е звънял по телефона вечерта и е разговарял 10 минути с него. “Може би не им стигаха някакви реплики – казва Борисов. – Нямам обяснения – след 22 ч. нормално ли е да се обади журналист на премиера и десет минути да му обяснява колко са му лоши министрите. От разговорите те имат апаратура и техника да съберат разговорите и да го направят”.
Тоест, според Борисов, разговорът му с Дачков е бил, за да се набавят някакви реплики за монтажа. Но това е почти невъзможно. Защото такъв монтаж не може да се скалъпи за една нощ. Да оставим настрана обвиненията към журналиста, че участва във фалшификация. Такива завери, в които е включен и журналист, са малко вероятни. А обясненията на Борисов за обаждането на Дачков са доста семпли и минават само за пред по-ниско образована аудитория (към каквато обикновено се обръща Борисов). Освен това има любопитна подробност – вечерта в 22 часа, когато Борисов казва, че му се обадил Дачков, в сайта на в. “Гласове” вече беше обявена пресконференцията за следващия ден, на която са разпространени от Дачков записите. Тази пресконференция в БТА пък е била заявена още по-рано през деня. Излиза, че Дачков е говорил с премиера с цел фалшификация, а преди това вече е обявил пресконференцията…
По-важно е друго – Борисов отрича записът да е автентичен, но признава, че се е намесил в защита на Мишо Бирата – Михаил Михов, собственика на “Леденика”. Ето думите му, разпространени в медиите: “А въпросният Мишо, както вие го наричате – Бирата, е председател на федерацията по баскетбол. Преди не мога да кажа колко време, аз съм откровен човек, президентът Първанов ми се обади, че натискат по неправомерен начин председателя на федерацията по баскетбол. И аз се надявам, че Първанов няма да отрече”.
Същия ден бившият зам.-шеф на митницата Антоний Странджев призна пред Дарик радио, че записът между него и Танов е автентичен. Тоест – репликата на Танов, в която той обяснява как му се обадил премиерът за Мишо Бирата, е вярна. Натискът да решат проблема на Мишо Бирата е истина. Има поръчка да му се обадят по телефона, двамата му търсят телефона. (Какво унижение – премиер нарежда на шефа на митницата да се обади на някакъв бизнесмен да му реши проблема).
Още нещо потвърждава записите като съдържание – няма как да навържеш толкова разговори по един и същ проблем, да направиш толкова гениален монтаж, че да говорят свързано за едно и също премиер, министър, шеф и зам.-шеф на митницата. Може ли да приемем, че такъв гениален сценарий и монтаж на реплики е сътворен от бивши ченгета?… Които са елементарни подслушвачи и изнудвачи.
Ако повярваме на Борисов, че записът е фалшифициран, няма обяснение какво е това ходатайство за Мишо Бирата
Хем има фалшификации, хем признава, че е ходатайствал… И защо Борисов изпълнява ходатайства на Първанов, с когото отдавна са във война? Това навежда на мисълта, че приказките за близост на Борисов с Първанов от години, за съпричастие на Първанов към проекта ГЕРБ на Борисов – в началото, не са безпочвени.
Самият президент Първанов се измъкна като мокра връв от ситуацията. Единственият коментар от президентството беше: “В изнесените разговори всичко е казано ясно, те говорят сами за себе си”. Това е коментарът му, разпространен от неговата пресслужба. Доста недостойно. Какво говорят сами за себе си записите – за намеса на премиера в действията на митницата? Но в тях е намесено и името на Първанов. И неговият коментар по-скоро потвърждава, че има ходатайство от президента. Първанов трябва да дава обяснения по този случай и ако си мисли, че като се прави на дръж ми шапката, ще му се размине, лъже се.
Все същия ден въпросният Мишо Бирата – Михаил Михов, даде пресконференция, в която каза, че не се е оплаквал на премиера за проблемите си, но призна, че се е оплаквал на президента Първанов. Тоест – един от двамата лъже – в записа се чува как Борисов казва – “Обади ми се този Мишо Бирата”. (Впрочем думите “Мишо Бирата” не могат да се монтират, все някога Борисов трябва да ги е произнесъл, с подходяща интонация, за да ги отрежат и да ги монтират). Така Михов непряко потвърждава думите на Борисов, че има ходатайство от страна на Първанов, същевременно се опитва да защити премиера, като казва, че не му се е оплаквал.
В записа на разговора между зам.-шефа на митницата Странджев и Танов се чува една показателна реплика. Танов казва за Михов: “…Предният път като идва, на асансьора каза: “Аз съм се разбирал с всички власти и съм си плащал и сега съм изненадан защо така се процедира с мене”. Странджев отговаря: “… Той нека да си е плащал на предишните”.
Този разговор е признат за автентичен от Странджев. Същевременно повечето българи са убедени (има всички признаци за това), че фирми, произвеждащи алкохол, години наред са вършели акцизни нарушения, ползвали са се с чадър и са се откупували по някакъв начин. И през годините това се е превърнало в обичаен рекет от страна на властите – плащайте си, няма да ви закачаме.
В цялата дандания се оказва, че министърът Дянков се държи принципно, не е склонен да се поддава на натиска на премиера Борисов за случая с Мишо Бирата. Танов също прави впечатление на принципен човек, но е по-дребна фигура, подложен е на непреодолим натиск от премиера и се поддава. Няма и къде да ходи, срещу него Цветанов вече е организирал разработки, правят обиск на сина му, подслушват го и т.н. Та от целия скандал Танов и Дянков ще получат червени точки, но вероятно ще им паднат главите, за да бъде спасено правителството.
(Следва "Кой е правил и кой е изнесъл записите?")
http://www.glasove.com/article-11554.php