Събор посред зима - Кортолуш Байрам

[Mehmed Boyukli]

Събор посред зима
интервю от 1999 година!



През декемврийските дни на 1989 г. в София дойдоха много хора, водени от едно човешко желание  - да носат имената, с които са родени, а не натрапените им насила.
Те прекараха дни и нощи около парламента.Към тях се присъйдениха и много софиянци. Сред множеството преобладаваха мюсюлманите от Западните Родипи и Пирин.
По-късно с платени от някого автобуси пристигнаха други люде, които пък не искаха мюсюлманите да носят рождените си имена.За разлика от от мюсюлманите чието присъствие бе мълчаливо ивнушително, тези викаха, крещяха и заплашваха.Сред тях имаше и откровени националисти, и просто заблудени люде, които мислиха че идва краят на България , и такива които около "Възродителния процес" бяха закупили имоти на безценица и се бояха че ще се разделят с тях, и "възродители" престъпници , вършили безобразия и страхуващи се, че ще им бъде потърсена сметка.
Какво стана се знае - имената бяха върнати, но за престъплението  "Възродителен процес" практически никой не бе наказан.Сред дошлите тогава мюсюлмани имаше много от Брезница и околните села.За това събора в памет на въстановяването на имената всяка година е на 29 декември в Брезница.За този събор, чиято организация бе подкрепена и от МЦПМКВ,разговаряме с председателя на Фондация "Развитие на Пиринско-Родопския регион" със седалище в Брезница, г-н Мехмед Боюкли, както и с една гостенка на последното "издание -  г-ца Ина Петкова от Асоциация "Прозрачност без граници".


списание "Равновесие":

Г-н Боюкли, със събори във Пирин и Родопите никого няма да учудиш, но единствено този в Брезница е през зимата.Бихте ли  разказали неговата предистория?


Мехмед Боюкли:

- Той е в памет на събитията в София от 29.12.1989 г, когато ни бяха върнати имената.Но всъщност неговата предистория не е само предистория на едно събитие и една дата.Между 1912  и 1989 г. са правени 5-6 опита да бъдем асимилирани,  да бъде променена идентичноста ни.
Още през 1912 г. са идвали православни свещенници , които са ръсели хората с вода и босилек.Били са въвличани и местните християни, но нещата не са тръгвали никога от тях,  а от управниците.Винаги при такива събития,  хората спонтанно са се събирали и са се опитвали да дойдат в София ,  за да се оплачат на централната власт, какво правят с тях.
И винаги тези опити са осуетявани, понякога с грубо насилие и репресии.Най драстичен е случаят, когато хора от Западните Родопи и Пирин през 1964 г. са тръгнали да се оплачат, но в град Самоков са били обградени от "Народната Милиция".Спасили се тези които са скачали от Моста на река Искър, в самата река..От останалите много били пребити, други хвърлени по затворите и лагерите.
29.12.1989 е един пореден опит, за щастие този път успешен.А той беше успешен затова, защото редом с нас застанаха и много софиянци, носещи ни чай в студа,храна - доказателство, че голяма част от българският народ ни разбира..Такива неща не се забравят. На 29 декември отбелязваме и нещо друго - че нещата в България не получиха страшно за хората развитие, както в Босна например.


списание "Равновесие":
Защо точно с Вас властниците са решили да правят експеримент?

Мехмед Боюкли:

-  Според мен и не само според мене повече от сто години българската държава няма трайна политика към Нас. През тези години българското общество има свойте сложни и нелеки проблеми. Митът за помаците като потенциална опасност е бил много удобен за отклоняване на вниманието на хората от реалните проблеми. За това сме ставали изкупителна жертва на управляващите , за които е било важно да подменят истинските проблеми в България с измислени.

списание "Равновесие":
Разкажете нещо повече за фолкора във вашия край и за самият събор.


Мехмед Боюкли:

По време на Османската империя, нашият регион е бил доста оживен, движели са се хора във всички посоки, имало е контакти,взаимни влияния. Желязна завеса пада след 1912, когато един район с преобладаващо мюсюлманско население  се включва в границите на България. Християнските села в този район също са имали и имат свой фолклор, свой традиции. Но много християни мигрират по посока - град Гоце Делчев и други градове било за да управляват ресурси, било да работят в заводите.
Така постепенно традицийте се губят, а фолклора се превръща в нещо мъртво, изпълнява се хербаризирано само на разточителни нарочни фестивали,.
Докато при Нас, поради изолацията, в която сме изпаднали и страхът от асимилация и чуство за самосъхранение - фолклорът е оцелял и се е развивал.
Той не е само автентичен, но и жив, това са песни, които се изпълняват при най различни житейски ситуации. Дори и по Тодор-Живково време, когато имаше тотален контрол и нещата бяха с много усовности, и в състава Асан трябваше да се казва Асен, личеше че фолклорът ни е жив . Точно по това нашият събор се отличава от фолклорните фестивали в България, които са пропити от преекспониране на "Свещенни исторически митове", представяйки хербаризирани неща от историята ни, понякога назидателно към Нас.
Нашият събор е пример за това как нашата общност насърчава случването на определени културни прояви, пазени дълбоко и досега непоказвани по официален начин.
Бих казал че това е  някакво ниво на нещо като  "Фолклорна експанзия".
В Брезница идват фолклорни групи от близки и далечни села. Съборът не създава етническо напрежение, тъкмо обратното.
Пеят се всякакви песни, не само от нашата устна традиция, но и идват и християнски групи, които пеят и комитски песни.
И това е естествено. При нас фолклорът традиционно е без граници. И на мюсюлманите и на християните фолклора е в симбиоза влияе се взаимно както навсякъде на Балканите.
тематиката е разнообразна - от песни, свързани с историческите събития, до житейските човешки взаимоотношения, любовта меджду млади моми и делий.

списание "Равновесие":
Има ли политически момент?


Мехмед Боюкли:

- Засега не.
Съборът няма партиен цвят. Разбира се Общинските власти, които са добре дошли,щом идват с открито сърце, винаги са избрани от определена политическа сила - този път додоха местният кмет г-н Сайди Чолак , които е избран от ДПС и Общинският председател , г-н Москов които е избран от БСП. Но на събора не се агитира за никаква партия. За Нас особено бяха скъпи гостите от град София.

списание "Равновесие":
Да чуем тогава и тях.
Г-це Петкова, Вие работите в Асоциация "Прозрачност без граници". Какво заведе една организация като вашата, специализирана в борбата срещу корупцията, на събора в Брезница?

Ина Петкова:
О, не, веднага трябва да кажа, че нито Аз, нито председателя Ни Огнян Минчев,  не бяхме там като представители на организация, просто бяхме като приятели. За мен беше неочаквано усещане - чуствах се почти като у дома, макар че много неща виждах за първи път и ми изглеждаха необичайно. Например красивото женско облекло - софиянките не можахме да се въздаржим и го пробвахме. Но основнтото е че нямаше граница в общуването между местните хора и гостите от София.

списание "Равновесие":
Може ли да се каже че периодът на изолация е преодолян?


Мехмед Боюкли:
 Започва да се преодолява но изолацията освен друга е и икономическа. В момента в Бъгария завършва един процес на преразпределение на ресурси и средства, неизбежен процес за период на преход. Може да се каже , че Ние бяхме изтласкани от този процес, свити в ъгъла.
Това ще е проблем не само за Нас , но и за България.За държавата ще е по добре ако сме в позиция да печелим, а не някой да ни дава нещо на готово.

Интервюто е отпечатано в списание - "Равновесие" ,брой 10 през 1999 година.

[rejep]

[rejep]

[yusu]

    Още малко от кортулуш Байрям!
Най-малките певици.

Ф. Кальор -Брезница.avi	Small | Large

[Mehmed Boyukli]

Реджеп, мога ли да те помоля да ми разрешиш да публикувам тази снимка във фейсбук?

Мисля че това е една от най добрите ти снимки...

[Av4etu]

Машаллах, голяма сладурана е 

[aylin]

Mашаллах, Фатме