Отварям тази тема с идеята да покажа какво е моето реално участие във промените през 1989 година.
Тогава аз бях избран на специално събрание за секретар на ДПЧ - Дружество за Правата на Човека с клуб в село Брезница.
Тогава Тодор Живков все още си беше на власт а Ние в Брезница в читалището успяхме да направим първото демократично събрание правено изобщо в Брезница до този момент.
Спомнам си читалищната зала беше препълнена с хора .
Единственият докладчик бях Аз. С голямо вълнение и треперещи ръце излязох пред хората и прочетох това което бях написал. Никога няма да го забравя този исторически момент.
- Да, аз се гордея че тогава бях в "точното време и точното пространство" на мястото си и успях да участвам в реалноста по добър начин.
Спомнам си че след прочитанеото на доклада ми в залата настъпи гробна тишина.
Хората се страхуваха все още и никой не можеше да повярва че съществуват понятия като - "Човешки права и свободи" и че е възможно това да стане част от реалноста ни.
Аз бях забравил къде съм скрил въпросния доклад, все пак от тогава са минали цели 20 години.
Днес успях да го открия и реших да го публикувам тука :
УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ !
Свидетели сме напоследък за все по бурните промени в нашето общество. Ние преживяваме само началото на дълбока политическа,икономическа,идеологическа и морална криза. Още преди хиляди години хората са казали че слънцето е едно и всяко живо същество има право да се наслаждава на него. Но аз няма да правя хронологичен преглед на мечтата на вски човек за демокрация.
Историческите събития които настъпиха след Втората Световна Война, бяха причина светът да се раздели на два лагера.
- Комунизъм и Капитализъм.
Тези две системи бяха различни по идей и развитие. Те бяха една срещу друга и се създаде студена война, в резултат на което започна дрънкане на оръжия и надвисна опасност за цялата земя. Има една поговорка която гласи че "два остри камъка, брашно не мелят". Но ето че се намериха разумни ръководители в лицето на Горбачов и Рейгън които вдъхнаха надежда на човечеството. Появи се климат на взаимно разбирателство, последваха срещи на видоко равнище в Рейкявик, Вашингтон и Москва и в последно време в Малта. Резултатът е че бяха подписани документи за съкращаване на огромен брой оръжия, роди се идеята за Общ Европейски Дом и край на Студената Война. Това са само две - три изречения, но заради тези изречения настъпиха събития в социалистическите страни, които могат да се нарекът - Революционни.
Тези дни се събори тъй наречената "Стена на Позора", разделяща Берлин на две части.
Полша, Унгария, Германска Демократична Република, Чехословакия и България тръгнахме по друг път, като бе направен остър завой във своята вътрешна и външна политика. Във всяка една от тези държави има много наболяли проблеми, които се решават по различен начин. Във това число за щастие е и нашата Родина. С пълно право ще подчертая че след ноемврийският пленум /1989/ на ЦК на БКП,започна една нова история.
В нашият живот навлязоха думите Демокрация, и Права на Човека.
Върна се вярата на хората, вярата за едно светло бъдеще. Миналото на нашето общество е много драматично и бих казал много трагично.
Преди създаването на ТКЗС, много хора като стопани са имали десетки декари земя и стотици домашни животни, като стада от кози и овце.
От присъстващите тук в тази зала - по възрастните хора могат да разкажат че тогава е имало всичко - месо, сирене,масло, мляко и още много други основни храни с които населението ни е било задоволено от всичко необходимо.
Тази задоволеност в сегашните усовия е непостижима.
Със създаването на ТКЗС а по късно АПК, в това число и Горско Стопанство, от хората бяха изети безвъзмездно стотиците животни от личното стопанство, земята която е била тяхна неприкосновена собственост.
Започна движение в две посоки - от селото към градът, в която посока "течеше" селско-стопанска продукция, произведне със пот и мъка, използван бе дори и детският труд.
Този труд не бе заплащан справедливо, поради откровеното ни ограбване от мащехата партия-държава.
Показателен е примера със заплащането на тютюна.Нямаме никаква механизация, и до днес се използва впрегатен добитък за оране на нивите ни.
Много примери има как на тютюнопрозводителите им е било заплащано нищожната сума от 30 процента въз основа на цялата продукция.
В посока към градът е изтичало и изтича нашето природно богатсво - дървеният ни материал .
Горското Стoпанство безцелно и ударно по социалистически изсича вековните гори на Пирин планина.
Въпреки че планината Ни е включена в списъка на "Юнеско" като планина със затрашени растителни и животински видове.
Но това е тема за друг разговор.
Макар че стотиците хиляди, може би милиони кубически метра дървесина са изсечени от землището на село Брезница и са поели към посока - Гоце Делчев или Разлог.
- Моят въпрос е - На кой са донесли печалби тези милиони кубици ценна дървесина?
- И с какво е помогнала тази печалба за развитие на Общноста ни?
Същото се отнася и за печалбата от Селско-стопанската продукция.
Право на всеки свободен човек е да знае всичко това, защото ние сме прочути по целия свят със нашата трудолюбивост.
Идеята ми за обратното движение , от градът към селото касае създадените проблеми вследствие опитите за налагане на определени идеологии върху нас.
- Култът към Личноста, чийто баща беше Тодор Живков, пусна здрави корени сред нас.
Прочутия в миналото - Априлски Пленум на Партията бе сътворен от Тодор Живков.
На този пленум бе взето решението за пускане в ход , на тъй наречения - "Възродителен Процес".
Във същноста си този Възродителен процес , стой идеята за "националният въпрос".
А именно - всички български граждани, имат само един произход и само една националност. Няма арменци, еврей, турци, попмаци цигани..
Другари, та това е чист национализъм.
В основата на идеологията на Нациска Германия е това че няма друга върховна,облагодетелствуна от бога чиста "арийска раса". Тоест това е германската нация.
Тези две идеологий на Живков и Хитлер си приличат. Показателен е митингът проведен тези дни в град София, на който протестиращите срещу режима носеха плакати на Живков , със мустачки на Хитлер и свастика.
Но мисълта ми беше за това как по време на Възродителния процес, започнаха да идват към Брезница , учени, професори от ранга на Николай Хайтов, които започнаха да прокарват расиските си идей за произхода ни. Появиха се сред нас хора които заради власта "прегърнаха идеята с двете си ръце".
Създадоха се "Доброволните отряди" които даваха денонощни дежурства, с цел да подменят културата Ни, традиций, имена носии.
Те даже наричаха себе си - "Апостоли на Възродителният Процес".
В ход бе задействан процес, целящ да унищожи уникалната ни култура като я подмени със криворазбран социалистически модернизъм. За постигането на тези цели тоталитарния режим
на практика създаваше и организираше репресивни структори по места.
Спомням си за това какво са ми разказвали възрастните хора какво са преживели когато бе проведено един от поредните асимилационни процеси през 1964 година.
Макар че след това имената ни отново са върнати, по време на това покръстване е използвано насилие. Тези неща през цялото това време никаде не са официално признавани или публикувани.
След това последваха събитията и през 1972-1973 година когато мирната демонстрация на брезничани , бе удавена в кръв в близост до село Корница.
Резултатът бе трагичен - двама убити и над 20 човека ранени с огнестрелно оръжие и няколко стотици пребити от бой с палки и колове.
Смениха ни и подмениха насила имената Ни, униформата, традиции и културно историческото ни наследство.
Но не успяха да ни сменят съзнанието ни.
Истинското човешко съзнание.
Освен това ограбиха и нашите песни, които са реално отражение на нашия труден и измъчен живот и исторически път.
Дойдоха нарочни хора от различни университети със магнетофони и касетофони в ръце, записаха нашите старовремски песни, като смениха нарочно имената на положителните герой в тези песни и взеха награди за това.
Но цивилизованият свят знае истината.
Нашият фолклор е незаменим и Ние трябва да го запазиме.
Неговата уникалност го извисява далеч от границите на болшевишка България. Показателен е примерът тука в селото, когато наскоро дойде една американска фолклорисtка, незнайно по какъв начин, която беше смаяна и изумена от живия фолклор и песни които се практикуват в целия регион. Името и бе - Мириам.
Доколкото ми е известно тя успя да заснеме със видеокамера интересни и уникални кадри.
Очевидно много доволна , тя се раздели със брезничани много сърдечно.
Сега тука на товя място и в този важен момент искам да кажа няколко думи и за ДПЧ - "Дружество за Правата на Човека".
- Нашият клуб е демократичен и затова той е отворен за всички.
Мисля че ще ме разберете правилно. Християнското население в България също пострада много или малко от политиката на Тодор Живков. Беше забранен достъпа до църкви,забранени религиозни празници. Дълго време не им беше разрешено да реставрират църквата си в Брезница, която беше в окаяно състояние и щеше да падне. Макар че не сме се събрали тук в тази зала да решаваме религиозни въпроси, аз считам че и от тях има доста разумни хора, които са били съпричастни със нашите проблеми в трудни моменти.
Ние трябва да бъдем солидарни и със тях в този важен момент на кардинални промени.
Защото нашите имена бяха сменени от БКП.
- За това аз предлагам при провеждане на открити събрания и митинги, ако има някой представител и от тях нека да бъде добре дошъл.
Нашите искания ги представяме по мирен и законен начин да се решат старите проблеми които изплуваха напоследък.
Освен това мисля че всеки български гражданин има право на глас, независимо от религия..
При евентуален успех, като бъдат защитени нашите права и законни искания от Държавата, Ние ще покажем на дела подкрепата на Преустройството за добруването на българският народ.
Благодаря Ви!
Мехмед Боюклиев, Брезница
ноември 1989 година
Тема: 1989 г . Как се случваха промените в Брезница.. (Прочетена 1250 пъти)
Октомври 02, 2010, 04:06:56 pm