На тази снимка - човекът с байрака се казва – Шабан Грошар или както го наричахме тук в Брезница и региона – АРАПА.
Арапа е човек легенда.
Историйте на Арапа са безброй много.
Този човек е участвал във Първата Световна Война. Тъй като тогава България , Турция и Австро-Унгария са били съюзници, българското правителство е разрешило на Турция да наеме шехити - мислюмани от Родопите и Пирин, като доброволци на Южния турски фронт срещу Арабите, финансирани и предвождани от англичанина Лорънс Арабски.
По нашите земи е дошъл някой си Идрис Чауш от село Лъжница, които е призовал мислюманите от Брезница, Корница и Лъжница да се включат чрез осигуряване на доброволци за Южният фронт, за спасяване на братска и съюзническа Турция.
Разбира се това е било благословено със съгласието на българското правителство.
И така в тази безумна акция са се включили общо 150 човека от тези села.
Те са били изпратени на сигурна смърт в ръцете на коварните Араби..
За народпсихологията на брезничани тази война остава с името -"Голямия Аскерь"
Всичките доброволци са били пленени от арабските военни части – някъде към тъй нареченото от Брезничани – „Шамското Поле”. Предполагам че това е било някаде към Йордания или днешна Сирия..
Ето една песен която достоините брезнишки жени са сътворили и посветили именно за тази зловеща война кадето брезничани са си оставили костите по прочутото Шамско Поле:
ето и текста на ценната песен:
ГУКАЙ МИ ГУКАЙ ГЪЛЪПЧЕ
Мори гукай ми, гукай ми гълъпче!
- И яз съм така ле гукало!
Гукало дори ле плакало!
Мори, дето ми сърце ле Аго, тегляше
тамо ли майка не даде,тамо ма баща не даде.
Мори, дето ми сърце ле Аго,
нещяше, тамо ма майка ле обдаде.
Там си ма баща ле обдаде.
Мори дето сърце ле Аго тегляше
него го тукана немаше
Мори , отиде лудо младо,
отиде в Шамското поле ле
далеко,
В Шамското поле ле широко.....Аз си спомням като малко дете как някой от тези ветарани описваха противниците си - араби ,който са били цитирам "...Командоваше ги един сюннеттисан Ингилизин, а ингилизито са млого воювач народ...."
Пленниците от нашите села са преживели истински Ад.
Някой от тях са били депотрирани в Индийски военни бази на Англичаните.
Именно те са се спасили след седем години изгнание.
Останалите които са останали в ръцете на арабите просто полуживи са били хварляни във огромни варници и после са били покривани със вар и вода , тъй като френските лекари който пак са консултирали арабите са били нарочили пленниците че са заразени със някава зараза, и естествено са прибягвали до тази радикална мярка..
И така приятели от 150 доброволци- муджахиддини в Брезница, Корница и Лъжница са се завърнали след 7 години само -50 човека!
Един от тях е бил и човекът на снимката – Аго Шабан Грошаров и от тогава Брезничани сме започнали да му казваме - АРАПА.
Централни сили (на немски: Mittelm?chte, Мителмехте, на турски: ?ttifak Devletleri) е името на военно-политическия блок между двете големи централноевропейски държави – Германия и Австро-Унгария, в навечерието на Първата световна война. По време на тази война към Централните сили се присъединяват Османската империя и България. Техен противник е друг европейски военно-политически блок – Антантата.
Тази снимка показва една свадбарска процесия в Брезница някъде към 1970 година.
Арапа пак е на предна линия с байрак в ръка.
Зад него е целият Грошаров таликеть.
Тука пък снимката е правена на местноста „Чала” – може би в периода на началото на социалистическото строителство в Брезница.
Познатият ни вече Аго Шабан Арапа е на преден план със колоритния пояс.
Останлите зад него са партиини другари - бивши ятаци и партизани от партизанският отряд „Анещи Узунов”.
Крайнят в ляво е Бай Георги Радулов - тартора на Брезница от 1944 -1989 година.
Бивш ятак и борец срещу фашизма , този човек си искара рахат живот в мултикултурната Брезница.
Следва интерсна снимка на която се вижда как Арапа е нает от тогавашните партиини другари
да им налови риба. Човекът с тигана за рибата е Аго Шабан.
Човекът с вдигната ръка е Бай Тошо Ценкин.
А този зад него със замечтания поглед и малки мустачки
познатият на някой до болка на други не, тогавашен кмет на Брезница - Банко Баненов или както си го знем - Оджов.
Оджов е наи извстният кмет на Брезница , който чинно беше употребен от тогавашната партия, за да смени имената ни.
Тои е един от първите хора в Брезница които си е сменил името тогава - от Ибрахим Ходжов си го е сменил на Банко Баненов.Просто е искал човека да управлява...
Тои беше истински доаен на "Възродителният Процес " в Брезница.
Един от най големите му приятели са били - Кръстю Тричков, Владимир Сандев /първи секретар на ОС на БКП , гр. Благоевград/
Отново Аго Шабан - Арапа.
Интересното е че след Първата Световна Война - комитите от ВМРО основават в Брезница организация в която е била единствения посредник между брезничани и официалната българска власт.
Разбира се ветераните от тази война за били задължени като хора с боен опит,да станат членове на тази организация.
Сформирани са били комитски чети кото са правели набези в съседна Гърция и Македония.
Тези чети са били част от тъй наречения - "Помашки Батальон" които е бил полувоенна формация - нещо като ударен отряд на ВМРО.Тогава наистина са били романтични времена- на повечето до болка познати....
Та нашият приятел Арапа като член на ВМРО - е бил назначен като палач в брезнишкото кметсво.
Всеки които е нарушавал закона сие имал после работа с Аго Шабан.
Например мъж които изневери на жена си е бил наказван със 100 удара на голо от специален камшик, направен от волска кожа.
Садистичното плющене на дългия камшик е карало някой да се напикават..
Камшкът е бил лично направен от Аго Шабан и е бил искусно и рацонално използван , когато е попадал в здравите ръце на Арапа, който единствен е знаел как се работи професионално с камшик.....
А това е - Аго Исмаил Атемин (Allah Rahmet Olsun)
Убит в собствената си къща през месец април 1973 година.
По време на репресийте за насилствено сменяне на имената в Брезница........
- Да сведем глави........
Това са двете легенди на Брезница - Аго Реджеп Кадиев - най високоя човек в България и Арапа на младини.
Възрастният човек с брада на тази снимка се казва Феттах. Неговия баща също се е казвал Феттах и е участвал във Плевянското Моарабе или - Руско_Османската война, като е бил в аскера. След като се е върнал от войната е бил кмет /мюфтарин/на село Брезница преди 1912 година.
Този - младия бюко Феттах пък е участвал във някаква война срещу Сърбия, като български воиник- Бранник.
Неговият брат е учил за Ходжа във Неврокоп и се е наложило бюко Феттах да изкара тежката казарма и за собственият си брат..
И така немил недраг този човек е теглил много, раняван е бил и е лекуван от германски лекари.
След воините почива от раните си.Бюко Феттах е мои прадядо.
Зад него малкото детенце е днешният Аго Шабан Маймуньов.
До бюко Феттах е неговата съпруга неня Зайда .
До нея пък е неня Алифея която е нейна снаха.
Неня Алифея е прочута с това че някъде след 1960 година след поредната смяна на имената , е набила и хвърлила в една канавка тогавашния кмет на Брезница - Оджов.
До нея на снимката босия човек е бюко Исмаил.
Той е прочут с това че е направил безплатно много подпорни стени на пътища около Брезница.
Тои е служил през 1943 - 1945 година.
Участвал е в окупацията на Гърция , а после след нахлуването на съветската армия в България, тои е бил в 7 - рилска девизия , която пък е била разбита от немците в бивша Югославия.
Симпатичното момче в дясно е Фаик Феттахов. Тои е брат на бюко Исмаил и е мой миджо.
Миджо фаик беше известен със това че през целият си живот беше и рибар и ловец.
Тема: Лица на Герои от миналото (Прочетена 4733 пъти)
Януари 24, 2011, 10:22:45 pm