15 ноември 1948
Към МВР са създадени специални части, които през 1951 се обособяват във Вътрешни войски със задачата да охраняват важни държавни, промишлени и ж.п. обекти. Вътрешни войски осигуряват външната охрана на концлагера Белене. Въоръжени са с танкове Т-34, 76 мм САУ, миномети, бронеавтомобили, ранцеви огнемети, ръчни противотанкови гранати (РПГ). През 1951-1952 Вътрешни войски са хвърлени срещу съпротивляващите се на насилственото коопериране селяни, които се опитват със сила да вземат добитъка си от ТКЗС. С постановление на Министерския съвет от 1961 са разформировани. През 1985 отново са възстановени като специализиран вид войски на МВР за охрана на специално определени важни държавни обекти и за "гарантиране на националната сигурност и конституционния ред в страната". Използвани са при насилственото преименуване на етническите турци и при смазване на протестите им.
18 август 1949
Решение на Политбюро на ЦК на БКП да не се препятства изселническата вълна на български турци от пограничните райони и да се заяви на Турция, че ако не ги приеме до края на 1949, те ще бъдат изселени в Северна България, а по границата ще бъдат заселени българи. Нагласата за изселване в Турция сред етническите турци се дължи на политическия натиск на властта - намесата в религията, предстоящата колективизация на земята и налагането на начин на живот, противоречащ на принципите и ценностите на българските мюсюлмани.
3 август 1950
Политбюро на ЦК на БКП решава административните власти да поощряват с всички средства изселването на етническите турци в Турция, преди всичко от родопските гранични райони, а оставащите в страната да бъдат изселени в Северна България.
22 септември 1950
Втора нота до турското правителство с настояване изселващите се български турци да получат турски визи, защото са продали имотите си и са в трудно положение пред настъпващата зима.
7 октомври 1950
Турция затваря границата си за изселниците, защото цигански семейства без турски визи и без право на изселване са влезли в страната.
7 ноември 1951
Турция затваря границата си, защото българските власти отново допускат изселването на цигански семейства, които нямат това право и турски визи. От началото на изселническата кампания през 1949 са се изселили около 156 000 етнически турци. На 30 ноември България обявява, че прекратява изселванията на български турци.
29 октомври 1964
Партийното ръководство обсъжда предложението на външния министър Иван Башев да се разреши за първи път след 1950 изселването на желаещите български турци, за което Турция многократно настоява.
1965г
Започва излъчването на съветска телевизия всеки петък.
8 април 1965
Арестуван е ген. Цвятко Анев, комендант на Софийския гарнизон, а Иван Тодоров-Горуня, бивш поликомисар на партизанския отряд "Гаврил Генов" и член на ЦК на БКП, се самоубива или е убит в дома си. Анев, Горуня и Цоло Кръстев, бивш командир на партизанския отряд "Г. Генов" и началник отдел в МВнР, създават през октомври 1964 конспиративна група, за да се борят с "ревизията на марксизма-ленинизма и отстъпването пред американския империализъм, извършвани от партийното ръководство". Те виждат като алтернатива политиката на китайската компартия. Групата замисля да извърши преврат с участие на военни части по време на пленум на ЦК. На 12 април са арестувани и останалите от групата. 9 души са осъдени на затвор от 8 до 15 години, а 192 души получават партийни и административни наказания.
6 юли 1965
С решение на Политбюро Държавна сигурност се отделя от Министерството на вътрешните работи, за което остава борбата с престъпността, а за ДС борбата "изключително против враговете на народа и социализма". Отдел "Административни органи" на ЦК на БКП се разделя на отдел "Военен", който наблюдава МНО, МВР и КДС, със завеждащ Ангел Цанев, и отдел "Административен", който наблюдава министерство на правосъдието, съда и прокуратурата, Президиума на народното събрание, народните съвети, министерство на народното здраве и социалните грижи, със завеждащ Иван Драгоев. За председател на КДС е назначен Ангел Солаков, за първи заместник-председател - Мирчо Спасов, за заместник-председатели - Григор Шопов и Минчо Агаин.
20-26 март 1968
Официално посещение на Тодор Живков в Турция. Подписана е спогодба за изселване, отнасяща се за близките на изселилите се до 1952. Спогодбата влиза в сила през март 1969, когато е ратифицирана от Турция. До края на ноември 1978, когато изтича срокът на спогодбата, се изселват около 115 000 етнически турци. Има единични случаи на принудително изселване.
25 февруари 1969
Решение № 84 на Политбюро за заплахата от "културно-национална автономия" на турците. Закрити са множество вестници на турски език и турски театри, спряно е книгоиздаването на турски език, изучаването му е ограничено и постепенно ликвидирано.
декември 1972
Мюсюлмани от с. Корница са привиквани в милицията в Гоце Делчев и са принуждавани да подпишат декларации за смяна на имената. Началникът на VI отдел на Държавна сигурност в Гоце Делчев прави опит да арестува полевъдния бригадир, но жените от селото не му позволяват. В отговор е изпратена група милиционери с кучета, което предизвиква излизането на хората на площада. Те остават там в продължение на три месеца, като настояват да бъдат признати официално за турци, децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. По време на денонощния им протест в селото идват първият секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров, военни начело с командващия Първа българска армия ген. Борис Карамфилов, местният партизански командир ген. Крум Радонов.
28 март 1973
Призори между 500 и 2000 милиционери и войници обграждат село Корница, Гоцеделчевско. Изходите на селото са блокирани от картечари. Хората се събират на площада и се отбраняват с камъни и колове. Милицията и армията откриват автоматична стрелба. Убити са петима души от селото, а десетки са ранени и пребити. Ранени са и няколко милиционери. Много от ранените се страхуват да отидат в болницата и остават по домовете си. 10 души от протестиращите са осъдени общо на 78 години затвор, някои от протестиращите са изселени. След като протестите са смазани, смяната на имената е извършена под ръководството на секретаря на ГК на БКП в Гоце Делчев Борис Аврамов.
25 април 1973
В 5.00 сутринта в Девин въоръжени с автомати милиционери нахлуват в къщите на три семейства, които единствени в града запазват имената си. Според началника на местната милиция тези хора са "реакционни и консервативни елементи - религиозни фанатици, туркофили, представители на старото поколение в родовете", накарали отделни родове в Девин да не сменят турско-арабските си имена с български, подготвяли "клеветнически материали, предназначени за ООН" и искали политическо убежище в Турция. С прокуророрско нареждане членовете на семействата са принудително заселени за 5 години в различни села в Михайловградско и Видинско. През януари 1974 девинските комунисти отчитат успешното приключване на кампанията по смяната на имената в Беден, Брезе, Настан, Селча, Стоманово, Грохотно и Девин, извършена от 350 активисти.
3-7 юли 1973
В Хелзинки се провежда първият етап на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа на равнище министри на външните работи. Участват 33 европейски държави и САЩ и Канада. Вторият етап на Съвещанието се провежда в Женева от 18 септември 1973 до 21 юли 1975 на ниво експерти на държавите-участнички. Третият етап е в Хелзинки от 30 юли до 1 август 1975, когато е подписан Заключителният акт. Съвещанието е кулминацията на "разведряването", започнало в края на 60-те години - опит на САЩ в условията на ядрен паритет с политически, икономически и хуманитарни стъпки да преодолеят затвореността на съветския блок и да предизвикат либерализацията му и на Съветския съюз да излезе от политическа и икономическа изолация и да разшири противоречията между САЩ и европейските държави. "Разведряването" приключва със съветското нахлуване в Афганистан през декември 1979.
17-19 юли 1973
Пленум на ЦК на БКП за втори път след 1963 обсъжда "сливането" със СССР. Членовете на ЦК на БКП аплодират идеята за присъединяването към Съветския съюз и възхваляват Тодор Живков за предложения документ "Основни насоки за развитието на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждането на развито социалистическо общество в НРБ". Тодор Живков предупреждава документът да не бъде публикуван и дори да не бъде съобщаван на партийните членове в пълния си вид. При посещението на Брежнев в България през септември същата година е договорено да не се съобщава за споразумението между БКП и КПСС за присъединяването на България към СССР.
24 юли 1973
Политбюро на ЦК на БКП утвърждава "Положение за работа на разузнавателното управление на МВР", което актуализира нормативните документи за дейността на разузнаването (ПГУ-ДС). Узаконена е възможността разузнаването да извършва зад граница "остри мероприятия" (вкл. убийства и отвличания): "Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ."
14 ноември 1977
В Анкара е подписан допълнителен протокол към споразумението за изселване между България и Турция от 1968. До края на ноември 1978, когато изтича действието на споразумението, Турция увеличава квотите за изселване. Към септември 1977 са се изселили 52 392 души. До изтичането срока на спогодбата се изселват още 62 000 души.
5 януари 1978
Писмо на Тодор Живков до членовете на Държавния съвет "Някои съображения относно по-нататъшното развитие на празнично-обредната система в НР България". На 12 април Държавния съвет приема документ за "празнично-обредната система", според който традиционните християнски и мюсюлмански обичаи трябва да бъдат заменени с изкуствено създадени церемонии, "в които да се залагат комплексни политически, естетически, нравствени и социално-психологически моменти".
ноември 1978
Изтича срокът на споразумението между Турция и България за изселване на желаещите български турци. Общият брой на изселилите се от март 1969 е 114 356 души. Много от изселниците заминават, защото са чули слуховете, че след изтичането на споразумението държавата ще смени имената на останалите в България. Те продават къщите и имуществото си и купуват стоки, които могат да изнесат в Турция, за да построят на първо време малки къщи за семействата си. Има случаи на принудително изселени.
22-23 ноември 1978
Съвещание в Москва на Политическия консултативен комитет на страните от Варшавския договор, в което участва и Тодор Живков. Тодор Живков и министър-председателят Станко Тодоров отправят писмо до Леонид Брежнев с молба за помощ за справяне с икономическите трудности на България и нарастването на външния дълг към капиталистическите страни, който от 3 милиарда долара през 1974 е достигнал 5,5 милиарда в края на 1978.
Хронология 1982-1987
Извод: Възродителният процес е елемент от партизанската борба за власт в България още след освобождението и доказва дълбоката бразда между властта и обществото в страната, както и осветява извратените доктрини на властта довели до катастрофалните последици за местното население от един век насам. Заветът на Апостола на Свободата за „свята и чиста република” беше напълно забравен от самозабравилите се управници. Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
Основополагащия цикъл на пазарната икономика пари-стока-пари в България е заменен с пари-власт-пари, защото властта е издигната в универсално средство за просперитет. Това както можем да се убедим прати българската икономика на опашката на историята и обрече на нищета поколения наред.
http://forum.mediapool.bg/viewtopic.php?t=6180
Тема: КРЪСТИЛКАТА ПРЕЗ 1912 Г. В БРЕЗНИЦА И ИЗБАВЛЕНИЕТО (Прочетена 7588 пъти)
Октомври 02, 2010, 04:06:56 pm
