Възродителният процес
--------------------------------------------------------------------------------
22 септември 1950
Втора нота до турското правителство с настояване изселващите се български турци да получат турски визи, защото са продали имотите си и са в трудно положение пред настъпващата зима.
7 октомври 1950
Турция затваря границата си за изселниците, защото цигански семейства без турски визи и без право на изселване са влезли в страната.
7 ноември 1951
Турция затваря границата си, защото българските власти отново допускат изселването на цигански семейства, които нямат това право и турски визи. От началото на изселническата кампания през 1949 са се изселили около 156 000 етнически турци. На 30 ноември България обявява, че прекратява изселванията на български турци
10 август 1950
Нота до турското правителство, с която се иска Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали да се изселят, в срок от 3 месеца. Турция протестира, че Конвенцията за установяване от 1925 не предвижда масови изселвания и срокове. Икономиката й не може да поеме такава изселническа вълна.
29 октомври 1964
Партийното ръководство обсъжда предложението на външния министър Иван Башев да се разреши за първи път след 1950 изселването на желаещите български турци, за което Турция многократно настоява.
20-26 март 1968
Официално посещение на Тодор Живков в Турция. Подписана е спогодба за изселване, отнасяща се за близките на изселилите се до 1952. Спогодбата влиза в сила през март 1969, когато е ратифицирана от Турция. До края на ноември 1978, когато изтича срокът на спогодбата, се изселват около 115 000 етнически турци. Има единични случаи на принудително изселване
25 февруари 1969
Решение № 84 на Политбюро за заплахата от "културно-национална автономия" на турците. Закрити са множество вестници на турски език и турски театри, спряно е книгоиздаването на турски език, изучаването му е ограничено и постепенно ликвидирано.
3 август 1970
Пленум на Окръжния комитет на БКП в Смолян обсъжда решението за смяна на имената. Следват пленуми на общинските партийни ръководства, където решението е сведено до знание на партийния актив и незабавно приведено в действие. "Възстановяването на историческата истина" става на ритуални събори с художествена програма и речи и със смяна на имената на големи групи хора, като документите са приготвени предварително. Първият събор е проведен в с. Изгрев, община Неделино, с военна музика от Смолян и сваляне на фереджетата на жените.
януари 1972
В рудниците в Родопите са уволнени хора, които не са пожелали да сменят мюсюлманските си имена след решението на ЦК на БКП от 17 юли 1970.
15-17 март 1972
Милиция и армейски подразделения с танкове правят блокада на село Барутин, Смолянско. Миньорите от урановия рудник са бити, за да сменят имената си. След тридневна обсада армията и милицията навлизат в селото със стрелба. Милиционери и войници нахлуват от къща на къща, има много пребити. Убити са Неджибе Келосманова и Емине Ибрахимова, шестима са ранени, шестима са осъдени на затвор.
декември 1972
Мюсюлмани от с. Корница са привиквани в милицията в Гоце Делчев и са принуждавани да подпишат декларации за смяна на имената. Началникът на VI отдел на Държавна сигурност в Гоце Делчев прави опит да арестува полевъдния бригадир, но жените от селото не му позволяват. В отговор е изпратена група милиционери с кучета, което предизвиква излизането на хората на площада. Те остават там в продължение на три месеца, като настояват да бъдат признати официално за турци, децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. По време на денонощния им протест в селото идват първият секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров, военни начело с командващия Първа българска армия ген. Борис Карамфилов, местният партизански командир ген. Крум Радонов.
28 март 1973
Призори между 500 и 2000 милиционери и войници обграждат село Корница, Гоцеделчевско. Изходите на селото са блокирани от картечари. Хората се събират на площада и се отбраняват с камъни и колове. Милицията и армията откриват автоматична стрелба. Убити са петима души от селото, а десетки са ранени и пребити. Ранени са и няколко милиционери. Много от ранените се страхуват да отидат в болницата и остават по домовете си. 10 души от протестиращите са осъдени общо на 78 години затвор, някои от протестиращите са изселени. След като протестите са смазани, смяната на имената е извършена под ръководството на секретаря на ГК на БКП в Гоце Делчев Борис Аврамов.
25 април 1973
В 5.00 сутринта в Девин въоръжени с автомати милиционери нахлуват в къщите на три семейства, които единствени в града запазват имената си. Според началника на местната милиция тези хора са "реакционни и консервативни елементи - религиозни фанатици, туркофили, представители на старото поколение в родовете", накарали отделни родове в Девин да не сменят турско-арабските си имена с български, подготвяли "клеветнически материали, предназначени за ООН" и искали политическо убежище в Турция. С прокуророрско нареждане членовете на семействата са принудително заселени за 5 години в различни села в Михайловградско и Видинско. През януари 1974 девинските комунисти отчитат успешното приключване на кампанията по смяната на имената в Беден, Брезе, Настан, Селча, Стоманово, Грохотно и Девин, извършена от 350 активисти.
7-8 февруари 1974
Пленум на ЦК на БКП за "идеологическата диверсия" с основен докладчик Александър Лилов. След този пленум политическите съдебни процеси се увеличават и в затвора са вкарани много представители на интелигенцията по скалъпени обвинения в шпионаж, критика срещу режима, тероризъм. Политическите отряди в Старозагорския затвор от два стават четири. В доклада си Лилов предлага и мерки за "национално осъзнаване и патриотично възпитание" на помаците и "идейно-политическо приобщаване на населението от турски произход".
14 ноември 1977
В Анкара е подписан допълнителен протокол към споразумението за изселване между България и Турция от 1968. До края на ноември 1978, когато изтича действието на споразумението, Турция увеличава квотите за изселване. Към септември 1977 са се изселили 52 392 души. До изтичането срока на спогодбата се изселват още 62 000 души.
ноември 1978
Изтича срокът на споразумението между Турция и България за изселване на желаещите български турци. Общият брой на изселилите се от март 1969 е 114 356 души. Много от изселниците заминават, защото са чули слуховете, че след изтичането на споразумението държавата ще смени имената на останалите в България. Те продават къщите и имуществото си и купуват стоки, които могат да изнесат в Турция, за да построят на първо време малки къщи за семействата си. Има случаи на принудително изселени.
30 август 1984
В 17,30 ч. в чакалнята на гара Пловдив избухва самоделно взривно устройство. Тежко ранена е жена от Кърджали, която умира пет дни по-късно. 13-годишно момче от Турция загубва зрението си. Ранени са още 23 души. В 18,05 ч. на паркинга на аерогара Варна избухва бомба, която ранява две жени. В пресата не са публикувани съобщения. Това става дни преди юбилейните чествания на 40-годишнината от преврата на 9 септември 1944 при засилени мерки за сигурност в страната
есента на 1984
В изпълнение на решенията на ЦК на БКП за приобщаване на българските турци през есента на 1984 г. в Кърджалийски и Хасковски окръг започва подмяна на турско-арабските имена на "българо-мохамедани и лица от смесени бракове". Подмяната на имената се извършва от местните държавни и партийни органи с участието на окръжните управления на МВР
ноември 1984
Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов насочва следствието за терористичните актове, което още няма конкретен заподозрян и подозира "вражеската емиграция", "изменници на родината" или репресирани, към "протурските националисти" и поставя като задача пред МВР "борбата с тероризма". След взривовете в Пловдив и Варна усилената охрана по повод юбилейните деветосептемврийски тържества не е снета, а удвоена. Мерките са особено силни в селата в Източните Родопи, където в помощ на милиционерите са включени цивилни, на които се раздава дългоцевно оръжие (в градовете е раздадено късоцевно оръжие). В Кърджалийски и отчасти в Пловдивски и Варненски окръг започва охрана на централни и второстепенни пътища, нощни и дневни патрули с извадено на показ оръжие, проверки на колети, писма, телеграми, усилено подслушване на телефоните, удвоено милиционерско присъствие.
21 ноември 1984
На съвещание в МВР е отчетено, че през есента на 1984 до края на ноември в Кърджалийски и Хасковски окръг са преимунавани 25 000 "българомохамедани и лица от смесени бракове". Министърът на вътрешните работи заявява: "През декември, януари и февруари смяната на имената на смесените бракове навлиза в решителна фаза. Политбюро даде указания незабавно да се започне работа начело с партийните комитети, народните съвети, обществените организации. Там, където се налага, ще вземе участие и МВР. Ще спомена цифра, която да остане между нас. Няколко десетки хиляди души трябва да откъснем от българските турци, да намалим с 10-12 процента турското население. Това са българомохамедани и лица от смесени бракове..."
10 декември 1984
Оперативка на ръководството на МВР. Началникът на Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Петър Стоянов докладва, че към 9 декември 1984 вече са преименувани 33 129 "лица с доказан или общественопризнат български родов корен": в Кърджали - 17 437, Хасково - 8200, Силистра - 3450, Пловдив - 3216, Бургас - 826 души. Ген. Стоянов заявява, че това става без нито един случай на остра съпротива, а в Хасковски и някои райони на Кърджалийски окръг става доброволно и с опашки пред народните съвети, без "органите" да се явяват на сцената, като "се върви само с партийните секретари, с кметовете..." Ген. Стоянов предлага да се изучи настроението в още 7-8 окръга, преди да се премине към "втория етап, за който Вие, др. Министър, вече говорихте, че е подсказан от най-високо ниво..." На ръководството на МВР е прочетена заповедта за започването на масовото насилствено преименуване на етническите турци, издадена от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов до началника на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов (седем от деветте отдела на Шесто управление работят по етническите и религиозни малцинства): "Възродителен процес. Др. Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население с оглед работата да приключи в определения срок. Отговорник генерал-лейтенант Петър Стоянов."
23 декември 1984
Кърджалийски окръг е обкръжен от 11 контролно-пропускателни пунктове, които спират свободното движение на хора навън и навътре в района. Вътре в окръга са изградени 27 други бариери. В окръга е въведен вечерен час - 19.00 часа. Две седмици преди акцията е иззето цялото ловно оръжие. Милицията на окръга от 443 сержанти и офицери е подсилена с милиционери от Сливен и Ямбол и 718 офицери и сержанти от сержантската школа в Казанлък, Средното милиционерско училище, сержантската школа от Долни Богров, въоръжени с късоцевно и дългоцевно оръжие и палки. В следващите дни към тях се присъединяват 4-и и 5-и отряди на Гранични войски, управленията на МВР в Смолян, Пловдив, Бургас, Враца и Плевен, районните управления от по-малките градове около Кърджалийски окръг, военно-въздушното поделение от Голо Бърдо, поделенията на армията в Момчилград и Крумовград. Подготвени са 15 коли на пожарната и една машина с реактивен двигател за разпръскване на тълпи. През нощта срещу Коледа на заседания в големите градове и села от окръга представители на БКП, ДКМС, ОФ, АПК, ТКЗС, МВР, МНО, местните заводи, фабрики, предприятия, училища, читалища, кметствата и "доброволните отряди на трудещите се" разработват план за преименуването в следващите дни.
24 декември 1984
В 4 часа сутринта десетки села в Кърджалийски окръг са обкръжени от милицията. В кметствата освен кметът на селото се намират партийният секретар на селищната система, представител на ръководството на местното милиционерско управление, една машинописка, няколко милиционери или въоръжени от МВР цивилни. В 6 часа милиционерите започват да влизат в къщите и да извеждат хората под дулата на автоматите. Първи са семействата с най-голям авторитет в селото. В кметството или друга административна сграда им взимат паспорта, показват им списък с български имена и ги карат да си изберат едно от тях. Ако не приемат или се бавят, ги бият с палки. Машинописката напечатва трите нови имена на една бланка, на която преименуваният трябва да се подпише. Ако се съпротивлява, подписът е получаван с бой. Неграмотните оставят отпечатък от палец. Бланката става единственото удостоверение за самоличност на привикания. В този ден са пребити първите десетки турци, непожелали да се откажат от името си.
24 декември 1984
Даден е първият изстрел срещу невинни хора в обкръженото село Млечино, в което се опитват да влязат 200 души от съседни села. Това е основният модел на сблъсъците със силите на милицията и Вътрешни войки при насилственото преименуване: жители на малки села тръгват към близкото голямо селище, за да говорят с кмета, да си вземат обратно паспортите и да кажат, че не са съгласни да си сменят имената, като се надяват по-голям началник да спре насилието, но големите селища са обкръжени и протестиращите са спрени преди тях.
25 декември 1984
Протестен митинг до село Бенковски на около 3000 души от съседните села. Милицията успява да излъже хората, че отнетите паспорти са в селата им и трябва да говорят с кметовете си, които са взели решението за преименуването. Хората се връщат обратно в селата си, но паспортите не са в канцелариите на кметствата. На следващия ден митингът е много по-решителен, към голямото село Бенковски тръгват три организирани лъча от 2 000 демонстранти. Силите на реда откриват стрелба с автомати при приближаването на протестиращите. Убити са четирима души, между които 17-месечната Тюркян и лелята на детето, която го носела на гърба си. Тежко ранени са осем човека, сред тях 3 жени. Останалите участници в митинга прекарват два часа по очи в снега с насочени към тях автомати, заливани с вода от пожарната. Температурите в този ден са минус 15 градуса.
25 декември 1984
Протести в Момчилград, Джебел и с. Груево, в които са убити още четири човека, ранени са десетки, арестувани са стотици. В потушаването на протестите участва и армията. Голяма част от арестуваните са изпратени в лагера на остров Белене. По данни на МВР в тези няколко коледни дни в Кърджалийски окръг е имало 11 протестни митинга, в които са участвали около 11 000 души. От протестиращите е иззето следното въоръжение - 4 ножа, няколко брадви и клони от дървета. Митингите скандират "БКП е наша майка" с надеждата висшето партийно ръководство да спре репресиите.
29 декември 1984
Заседание на колегиума на МВР. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов пояснява, че "превенцията на терора" означава да не се допускат лица, които ще бъдат преименувани, да напускат Кърджалийски окръг и да отиват другаде; вече напусналите не бива да бъдат приемани на работа и трябва да бъдат върнати, откъдето са дошли, за да бъдат преименувани.
31 декември 1984
Студентите турци от Кърджали и Момчилград тръгват от София към родните си места за Нова година и с намерение да направят мирен протестен митинг. На гарите в двата града са посрещнати от милиция и ескортирани до домовете си със заповед три дни да не излизат. След завръщането си в София след Нова година много от тях са арестувани, някои са изпратени в лагера в Белене.
края на декември 1984 - януари 1985
Най-активните участници в протестите срещу смяната на имената са въдворени в трудово-възпитателното общежитие в Белене без разследване и присъда. Няколко месеца по-късно е сформирана комисия за изпращане в Белене по чл. 39 от закона за народната милиция под ръководството на Боян Велинов, зам.-началник на Шесто управление-ДС. Комисията разглежда предложения, подписани от съответния началник на ОУ на МВР и всеки случай за въдворяване се утвърждава от министъра на вътрешните работи и главния прокурор на НРБ. По-късно е създадено и поделение 72001 към ЦИОИ-МВР под ръководството на Иван Ачанов, което се занимава с въпросите на въдворяване и разследване на българските турци, противопоставящи се на "възродителния процес". По официални данни общо за периода 1985-1986 по този ред в Белене са въдворени 423 етнически турци. През март 1986 повечето от тях са освободени, 85 души (по данни на МВР) са интернирани в Михайловградско, Кюстендилско, Видинско и Врачанско. До октомври 1988 г. постепенно мярката за принудително заселване е прекратена и интернираните са освободени
Тема: Възродителния процес (Прочетена 6499 пъти)
Април 01, 2010, 08:29:08 pm