Възродителния процес

[rejep]

23 май 1989
БТА съобщава за демонстрациите в районите с компактно турско население с обяснението, че те са били предизвикани от неверни слухове за промяната в законите за паспортите и гражданството и са били инспирирани от чужди радиостанции и местни екстремисти. Съобщено е за смъртта на трима души при сблъсъците със сили на реда, но е казано, че единият е умрял от инфаркт, а другите двама от рикуширали куршуми при предупредителни изстрели. БТА не съобщава, че демонстрантите са етнически турци и че протестират заради нарушаването на малцинствените им права.

23 май 1989
Министърът на външните работи на Турция Месут Йълмаз прави изявление, че Турция ще постави въпроса за репресиите срещу турци в България на конференцията на ОССЕ в Париж.

24 май 1989
Демонстрация на няколко хиляди турци в Шумен.

24 май 1989
Демонстрации в Дългопол (Варненско), Бели Лом (Разградско), гара Хитрино (Шуменско), Ябланово (Сливенско), Орляк (Толбухинско) и няколко други села във Варненско.

24 май 1989
Изявление на министър-председателя на Турция Тургут Йозал за тревожните новини от България. Турската страна отменя предстоящите на 25 май преговори с България за подновяване на спогодбата за събиране на разделените семейства и заявява, че ще постави въпроса за разделените семейства на конференцията за човешките права в Париж. Три турски опозиционни партии, включително Социалдемократическата народна партия и Партията на верния път, правят в турския парламент обща декларация за насилието срещу турското малцинство в България и критикуват правителството на Тургут Йозал, че е направило твърде малко за решаване на въпроса.

24 май 1989
Изявления на Държавния департамент на САЩ и Американската комисия за сигурност и сътрудничество в Европа срещу насилственото смазване на демонстрациите на етнически турци на 20 и 21 май.

24 май 1989
Министър-председателят на Пакистан Беназир Бхуто, която е на посещение в Анкара, критикува третирането на етническото турско малцинство в България и заявява подкрепа за усилията на Турция да разреши проблема.

24 май 1989
Девет етнически турци и българи мюсюлмани, експулсирани от България през последните седмици, започват гладна стачка в Бурса, Турция, която смятат да продължат до края на конференцията за човешки права на ОССЕ, започваща в Париж. Сред протестиращите са Мустафа Юмер и Сабри Искендер, лидери на Демократичната лига за защита на правата на човека, и Зайнеб Ибрахимова и Юсуф Бабечки от Независимото дружество за защита на правата на човека.

25 май 1989
С министерска заповед е създадена Централна оперативна група по линия на "възродителния процес" под ръководството на първия зам.-министър на МВР Григор Шопов. Нейните задачи са: да събира данните за масовото изселване; да "регулира потоците на заминаващите"; да разкрива сред завръщащите се бежанци вербуваните от турското разузнаване; да събира данни за "нарушаване на човешките права на българските мюсюлмани в Турция"; да осигури "опазване недвижимото имущество на заминалите в Турция"; да предотвратява завръщането в България на активно съпротивлявалите се срещу "възродителния процес" и активисти на правозащитни организации, които вече са били експулсирани; да изяснява случаите на оказван психически и физически тормоз над българските турци, нежелаещи да заминат за Турция и да осигурява тяхната защита.

26 май 1989
Заради декларациите срещу насилието върху протестиращите турци в Североизточна България в Главно следствено управление в София са задържани Константин Тренчев, Антон Запрянов, Хасан Бялков, Николай Колев - Босия членове на независимия профсъюз "Подкрепа" и на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Следствието се опитва да докаже, че те, заедно с арестуваните по-късно отец Христофор Събев и Тодор Гагалов, са подстрекателите на майските вълнения. Освободени са на 4 септември 1989.

26 май 1989
Многолюдна демонстрация в гр. Хлебарово, Разградско.

27 май 1989
Демонстрации в Търговище, Омуртаг, село Бенковски (Добричко), село Медовец, Варненско. В с. Медовец са убити двама души: Назифе Хасан и Шакир Мехмед.

27 май 1989
Демонстрация на около 2000 души в Шумен.

27 май 1989
Реч на Тургут Йозал в Анталия пред парламентаристите от НАТО за трагедията на турското малцинство в България и призив за намеса на Запада.

28 май 1989
Около 500 имигранти от България провеждат протестна демонстрация пред българското консулство в Истанбул. Демонстрация има и пред консулството в Одрин. Изгорени са портрети на Тодор Живков.

29 май 1989
Тодор Живков прави официално изявление по телевизията за напрежението "в определени райони на страната сред някои групи от населението, подстрекавани от външни сили", обвинява Турция, че провежда антибългарска кампания и подстрекава към изселване на "ислямизираното българско население" и я призовава да "отвори границите си за всички български мюсюлмани, които искат да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там".
30 май - 21 август 1989
Изявлението на Тодор Живков предизвиква вълна на масово изселване в регионите с компактно турско население - "Голямата екскурзия". В периода май-август 369 839 етнически турци продават имуществото си и потеглят за Турция. От тях около 320 000 успяват да пресекат границата преди да бъде затворена от турската страна на 21 август. Международните хуманитарни организации оценяват това като най-голямото преселение на групи хора след Втората световна война. Държавата оказва натиск за изселване чрез спешно раздаване на паспорти и документи за пътуване по домовете и работните места на българските турци. Не се прави и опит за прикриване на етническия принцип, по който става издаването на паспортите. Властите неофициално обещават по-бързо уреждане на документите на всеки, който продаде веднага недвижимото си имущество, за да бъде прекъсната възможността за завръщане. В бързината на депортацията хиляди български турци продават къщите си за символични суми. Психологически натиск за изселване се оказва и върху учениците в училищата и върху работниците в предприятията.
1 юни 1989
Митинги срещу "намесата на Турция във вътрешните работи на България", организирани от Отечествения фронт, се провеждат в Шумен, Плевен, Разград, Търговище, Кубрат, Попово и Бургас. На митингите се отправят поименни нападки срещу "родоотстъпниците" от правозащитните и опозиционни групи. На честванията на Ботевия празник в София ген. Христо Добрев, зам.-министър на отбраната, отправя обвинения срещу дисидентите.
2 юни 1989
Подкрепа за изявлението на Тодор Живков изказват казионният БЗНС и Висшият духовен мюсюлмански съвет.

2 юни 1989
В реч на Околчица на честванията на Ботев председателят на Съюза на българските писатели Павел Матев заклеймява "мръсната кампания, организирана и инспирирана от реакционни кръгове на Запад и особено усърдно разпалена от известни кръгове в република Турция".

6 юни 1989
В изявление по Радио София главният мюфтия Недю (Недим) Генджев подкрепя изявлението на Тодор Живков. Радиото съобщава, че Евангелската петдесятна църква и католическата митрополия в Пловдив също са декларирали подкрепа за изявлението на Живков.

7 юни 1989
Турция отваря границите си за масовото изселващите се български турци и създава приемателни пунктове за пристигащите при контролно-пропускателните пунктове Капъкуле (Капитан Андреево) и Дерекьой (Малко Търново).
12 юни 1989
Първият палатков лагер в Турция е запълнен с повече от 10 000 души и други два за 15 000 души са създадени край българската граница.

13 юни 1989
Като протест срещу насилието върху турското малцинство Държавният департамент на САЩ отказва да приеме заместник-министъра на външната търговия Константин Главанаков, който е във Вашингтон за преговори по приемането на България в ГАТТ (Генералното споразумение за митническите тарифи и търговията).

13 юни 1989
Турският външен министър съобщава, че депортираните от България се удвояват всеки ден и са вече 20 000 души. BBC World Service съобщава, че 10-километрова опашка от коли при Капъкуле чака влизане в Турция. В реч в Анкара министър-председателят Тургут Йозал заявява, че Турция ще приеме всички изселници и че България един ден ще трябва да отговаря за масовата депортация на етнически турци.

13 юни 1989
Американската делегация на конференцията на ОССЕ в Париж се среща с българската делегация, за да протестира срещу действията на София срещу турското малцинство и защитниците на човешки права. Западни дипломати на конференцията в Париж се опитват да убедят България да приеме неутрално посредничество за разрешаване на конфликта с Турция за турското малцинство, но България отхвърля предложението.
14 юни 1989
В българската преса се появяват информации за сериозния недостиг на работна ръка, предизвикан от заминаването на българските турци.

15 юни 1989
Турският министър-председател Тургут Йозал предлага на българското ръководство да разговарят за ситуацията с турското малцинство в присъствието на Комисаря за бежанците на ООН.

15 юни 1989
Съветът на Европа изразява загриженост от "все по-жестокия натиск върху турското малцинство в България".

16 юни 1989
Решение на Централния съвет на профсъюзите за мобилизиране на трудовите ресурси за справяне с недостига на работна ръка след напускането на етническите турци.

16 юни 1989
Канада и САЩ осъждат действията на България срещу турското малцинство на конференцията на ОССЕ в Париж.

16 юни 1989
Амнести интернешънъл и български защитници на човешките права призовават за освобождаване на Константин Тренчев, Антон Запрянов, Хасан Бялков и Николай Колев - Босия. Междувременно е арестуван и отец Христофор Събев, председател на Комитета за религиозните права.

[rejep]

17 юни 1989
Турският премиер Тургут Йозал посещава граничните райони, в които са настанени пристигащите от България турци. Техният брой вече е 35 000.

19 юни 1989
Българските медии засилват пропагандата си, като правят репортажи от границата с разочаровани от условията в Турция изселници.

19 юни 1989
Броят на етническите турци, преминали в Турция, е вече 44 000.
21 юни 1989
Външният министър Петър Младенов прави изявление за БТА, с което предупреждава за усложненията, които могат да бъдат предизвикани от заселването на бежанците от България в Северен Кипър и кюрдските региони в Югоизточна Турция. Той отново отрича, че етническите турци са принудително прогонени от България.

21 юни 1989
Бежанците от България са вече 53 000.

22 юни 1989
Протестно писмо на Антонина Желязкова срещу "възродителния процес" е огласено по Свободна Европа и Дойче Веле.

22 юни 1989
На пресконференция в София заместник-министърът на външните работи Иван Ганев съобщава, че 7 души са загинали и 28 са били ранени при турските протести за човешки права през май; 150 000 български мюсюлмани са получили паспорти, а 100 000 други са подали документи; 49 души са арестувани за "нарушаване на обществения ред" и се водят 33 следствени дела.

23 юни 1989
Посещение на Тодор Живков в Москва. Не получава от Горбачов подкрепа за политиката си.

23 юни 1989
Турското правителство внася оплакване в ООН за депортацията на етнически турци от България.

24 юни 1989
Десетки хиляди протестират на площад Таксим в Истанбул срещу действията на българските власти спрямо турското малцинство.

26 юни 1989
Белият дом критикува политиката на българското правителство спрямо турското малцинство.
27 юни 1989
Турският президент Кенан Еврен посещава КПП Капъкуле и двата палаткови лагера при Одрин и Къркларели и се среща с новопристигналите бежанци. Потвърждава, че Турция ще приеме всички бежанци и призовава за преговори по емиграционно споразумение. В Анкара премиерът Тургут Йозал заявява, че Михаил Горбачов трябва да се намеси, за да бъде прекратено масовото напускане на турските бежанци.

28 юни 1989
Турция потвърждава, че турският посланик в София и българският в Анкара са се прибрали в страните си за неопределено време
1 юли 1989
96 877 са бежанците влезли в Турция.

4 юли 1989
В Държавен вестник е публикуван указ № 1253 на Държавния съвет "За гражданска мобилизация в мирно време" за осигуряване необходимата работна сила и техника при кризата в селското стопанство и производството, създадена с изселването на българските турци, което намалява с близо 50% работната ръка в селското стопанство. Започват масови бригади на служащи, студенти и ученици за прибиране на реколтата и в местни индустриални преприятия, в които са работели турци.
8 юли 1989
Представител на организацията Ислямска конференция посещава турската граница при Капъкуле и бежанските лагери при Одрин и Къркларели и заявява, че ще препоръча на страните-членки на Ислямска конференция да въведат политически и икономически санкции срещу България.

10 юли 1989
Турският външен министър съобщава, че президентът Кенан Еврен е изпратил писма до държавните глави на 40 западни, ислямски, социалистически и необвързани държави с молба за помощ в разрешаването на конфликта с България за масовото изселване на етническите турци.

12 юли 1989
Турските бежанци са 137 000 души, 25 000 от тях са намерили работа.

12 юли 1989
Върховният комисар на ООН за бежанците постановява етническите турци напускащи България за Турция да бъдат определени за бежанци и да получат помощ от организацията.

13 юли 1989
Българското представителство в ООН разпространява писмо от министъра на здравеопазването и социалните грижи Минчо Пейчев до Световната здравна организация, с което я призовава да разследва условията, при които живеят бежанците в Турция, заявявайки, че българското правителство е "силно разтревожено", че неговите граждани живеят в "нехигиенични и нездравословни условия в палаткови лагери или на открито".
19 юли 1989
Бежанците от България са 161 000 души.

20 юли 1989
Министерството на външните работи отхвърля предложението на Турция от 19 юли за преговори за нова изселническа спогодба и за правата на турското малцинство в България като заявява, че Турция поставя предварителни условия и иска да диктува дневния ред на разговорите.

20 юли 1989
Външният министър на Саудитска Арабия осъжда българската политика спрямо турското малцинство.

24 юли 1989
Турското правителство съобщава, че между 4 и 5 000 турски бежанци дневно напускат България. Турската държава е изразходвала за социални помощи за тях около 8 милиона германски марки, от които 2 милиона са от обществени дарения. Правителството възнамерява да промени закона, за да могат бежанците по-бързо да получат гражданство.

26 юли 1989
Турският външен министър съобщава, че бежанците са 202 000 души.
28 юли 1989
Британският парламентарист консерватор Дейвид Аткинсън, който е в България от 13 до 19 юли в тричленна комисия на Съвета на Европа, заявява пред британския парламент, че основните човешки права на турското малцинство в България са били отнети и това е предизвикало масовото изселване.

31 юли 1989
Американският конгрес приема резолюция, осъждаща действията на българското правителство срещу турското малцинство.

1 август 1989
Във Варна Тодор Живков се среща с генералния секретар на Ислямска конференция Хамид ал Габид и със заместник-министъра на външните работи на Кувейт, които правят опит да посредничат между България и Турция.
8 август 1989
България отхвърля предложението на Турция за преговори за изселническа спогодба. Бежанците са 250 000.

9 август 1989
Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация от името на държавите членки на НАТО, осъждаща насилието на българските власти над етническите турци и отказа на България да преговаря за изселническа спогодба с Турция. "Политиката на насилствена асимилация и репресии срещу българските граждани от турски произход продължава вече близо 5 години в противоречие със споразуменията на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа."
22 август 1989
Около 2 часа сутринта Турция затваря границите си за бежанците от България, тъй като е в невъзможност да приеме повече изселници. Турция обявява, че вече ще пропуска само граждани с турска виза и че продължава да настоява пред българското правителство за започване на преговори за изселническа спогодба. Около 310 000 души са преминали в Турция от края на май до този момент, около 1 500 са се завърнали в България.

22 август 1989
БТА съобщава, че "хиляди пътници - български мюсюлмани", все още чакат да пресекат границата във временни лагери край Свиленград и Малко Търново и че "неочакваното решение" на Турция ги поставя в "изключително тежко положение". Министерството на външните работи изказва официално неодобрение на турското решение пред турския посланик в София.

29 август 1989
САЩ повикват своя посланик в България Сол Полански за консултации във връзка с продължаващото нарушаване на човешките права от българските власти.

30 август 1989
Амнести интернешънъл съобщава, че един затворник, етническият турчин Мустафа Алиев, е починал след гладна стачка в затвора в Пловдив. Амнести интернешънъл съобщава и за непотвърдени сведения за други турци, провеждащи гладни стачки, включително Иззет Тахсинов Мустафов (?) от Момчилград, който е бил арестуван през 1984 за отказ да приеме българско име.

30 август 1989
Висшият духовен мюсюлмански съвет осъжда "антибългарската кампания на турското правителство" и заявява, че мюсюлманите в България се радват на пълна религиозна свобода.

31 август 1989
Министерството на вътрешните работи кани чужди журналисти в районите на Гоце Делчев и Благоевград, за да се уверят, че информациите за сблъсъци между местното население и сили на реда са "изфабрикувани".

август-септември 1989
В квартал Хисаря в Хасково са разрушени над 500 къщи на изселници в Турция под предлог, че са незаконни строежи, въпреки че 150 собственици притежават нотариални актове, а повечето имат документи за плащани данъци. Завърналите се от Турция семейства изпадат в безизходица без дом и покъщнина, има случаи на самоубийства и психически разстройства. През 1992 Димитър Велев е обвинен в престъпление по служба по чл. 282 от НК за това, че като секретар на общината през 1989 г. е нарушил служебните си задължения и превишил правата си с цел причиняване вреда другиму. Обвинени са и тогавашният кмет Георги Жеков и заместникът му Иван Костов. Делото дълго се бави, защото Велев е народен представител от БСП в три поредни парламента. През 1997 съдът освобождава тримата от наказателна отговорност, но решава, че Велев е нанесъл щети за 314 165 лв., Жеков - за 177 194 лв., а Костов - за 88 618 лв. В Кърджали са съборени около 30 постройки на изселници.
5 септември 1989
Турското правителство съобщава, че от края на май около 320 000 бежанци са преминали в Турция, от тях около 6 000 души са се завърнали в България.

6 септември 1989
Среща в София на Тодор Живков с емира на Кувейт шейх Джабер ал-Ахмед ал-Сабах, който след това отпътува за среща с президента и с министър-председателя на Турция.

7 септември 1989
Българското външно министерство обвинява турските власти за отказа да издават входни визи на български граждани и че целят "създаването на психоза и напрежение" сред желаещите да пътуват и "влошават положението на разделените семейства".

9 септември 1989
Отново след 1 май 1988 е приложено положението от Юлската концепция да не се честват партийните празници с манифестации - 45-годишнината от "социалистическата революция" на 9 септември 1944 е чествана в страната с празненства на "трудовия народ".

[rejep]

12 септември 1989
Говорител на ООН съобщава, че генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр е бил информиран за резултатите от проучването на масовото изселване на етнически турци от България от комисия на ООН, посетила България и Турция през август. Генералният секретар на ООН взел решение да не публикува изводите на комисията.

13 септември 1989
Българското външно министерство обвинява турските власти в лошо третиране на "българските граждани, влезли в Турция след май". Според българското външно министерство 12 898 души са се завърнали и много от тях се оплаквали от "безкрайни разпити, физическо насилие и кражба на собствеността им".

14 септември 1989
Европейският парламент приема резолюция, осъждаща България за крещящото погазване на човешките права на турското малцинство и призовава София да влезе в диалог с Турция за решаването на кризата с бежанците. Парламентът предупреждава България, че нейната политика може да блокира предложения икономически договор с Европейската общност.

19 септември 1989
Шуменският съд осъжда трима етнически турци на затвор за участието им в демонстрациите за граждански права в Шумен на 27 май. Злати Щерев Манолов, на 31 години, получава 5-годишна присъда, а Юлиан Игнатов Анев, на 25 години, 15 месеца затвор за това, че са "попречили на милицията при изпълнение на задълженията й". Фидан Демиров Горанов, на 59 години, е осъден на 18 месеца затвор по член 273 от НК за "разпространяването на клевети срещу властта".

20 септември 1989
Британският заместник-министър на външните работи Уилям Уолдгрейв изразява пред българския посланик в Лондон Димитър Жулев загриженост, че двама български граждани - Шукри Шерифов и Марлена Ливиу, са осъдени заради контактите си със западни радиостанции, както и че телефонните разговори от България с ББС Лондон са прекъсвани.

26 септември 1989
Съветът на Европа приема резолюция, с която настоява България да прекрати политиката си на асимилация на етническите турци.

28-30 септември 1989
Около 1000 души от завърналите се от Турция изселници са събрани в София в кино "Сердика" на среща под мото "България - наше отечество, съдба и бъдеще". Срещата трябва да покаже, че турската пропаганда е подвела българските турци да се изселят и Турция не е отговорила на очакванията им.

есента на 1989
Няколко хиляди български турци, завърнали се от Турция, принудително са заселени в Северозападна България по решение на МС на НРБ, със съдействието на Министерство на икономиката и планирането и местните народни съвети. Като мотив се изтъква обстоятелството, че тези хора са останали без жилище и работа. Прилагането на решението е осъществено в редица случаи от користни подбуди от служители в народните съвети. Към 18 октомври 1989 само от Разградска област са изпратени в Северозападна България 1874 души.

3 октомври 1989
На 44-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк външният министър Петър Младенов декларира готовност за преговори с Турция за нова изселническа спогодба. На следващия ден турският външен министър Месут Йълмаз обвинява остро българските власти в провеждане на етническа чистка и асимилация на турското малцинство. Българската делегация отговаря с обвинения към Турция за арменските кланета и преследването на кюрдите.

6 октомври 1989
В народното събрание е внесена подписка на Комитета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности с искания за религиозни права с 240 подписа, включително на членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.
13 октомври 1989
Тодор Живков се среща с главния мюфтия Недю Генджев, който "изразява благодарност за свободата, с която се ползва мюсюлманската религия в България и за уважението и подкрепата, оказвани от държавата".
30 октомври 1989
Турският външен министър Месут Йълмаз и българският заместник-министър председател Георги Йорданов имат петчасова среща в Кувейт - първи контакт, осъществен с посредничеството на Кувейт. Договорена е следваща среща през ноември.
10 декември 1989
Повече от 5 000 етнически турци и помаци се присъединяват към митинга на СДС в София. Те носят плакати с надписи за прекратяване на политиката на асимилация и за религиозни и културни права.
16 декември 1989
Митинг на български мюсюлмани в Гоце Делчев с искане да бъдат възстановени човешките им права.
29 декември 1989
По доклад на Александър Лилов пленум на ЦК на БКП "осъжда като груба политическа грешка провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков кампания за насилствено създаване на “етнически монолитна българска нация” и свързаните с нея извращения на конституционни права на български граждани". На събраните пред Народното събрание протестиращи мюсюлмани е съобщено: "Партията ви връща имената!" Решението предизвиква остра съпротива в членовете на компартията и служителите на МВР в страната. Ръководството на БКП е засипано с протестни телеграми от партийни организации. Служителите на МВР са възмутени, че вината за "възродителния процес" е хвърлена върху тях, а Министерството на народната отбрана и армията са оневинени като неучаствали.

края на декември 1989 - началото на януари 1990
В етнически смесените райони започват протести срещу връщането на мюсюлманските имена. В Кърджали се провеждат стачки. В Кърджали, Хасково, Русе, Шумен, Пловдив, Търговище, Смолян и София многолюдни митинги протестират срещу връщането на имената и възстановяването на гражданските права на мюсюлманите. Участниците отхвърлят решението на ръководството на БКП за осъждане на "възродителния процес" и искат оставката на ЦК и правителството, като заплашват с политически стачки. На основата на местните организации на националистическия протест на 7 януари 1990 е учреден Общонародният комитет за защита на националните интереси. В ръководството му влизат и офицери от Държавна сигурност, участвали във "възродителния процес". Митинги в подкрепа на възстановяването на правата на мюсюлманите, организирани от опозиционните групи, се провеждат в София, Варна, Кърджали.
На 14и май 1972 г. в с. Барутин, окръг Благоевградски, рано сутринта цялото село е блокирано от войска и милиция. Целта на това нахлуване в района е да „покръстят” местното население. Селяните правят отчаяна съпротива срещу добре въоръжената армия, която по численост наброява над 5000 души. За сведение: имало и 3 танка и много добре обучени кучета. В това стълкновение намират смъртта си 11 човека. Ето имената им: Неджибе Келхасанова, Емине Ибрахимова, Джамал Ибрахимов, Фатма Кехайова. На другия ден, на 15 март същата година, да, `72а, били убити Кемал Куртов, Ибрахим Калфаджиев, Джамиле Османова, Халил Рахатов, Сервет Печенегова, Салих Калфаджиев, Чесик Келхасанов. По същото време град Доспат също бил обкръжен от войска и милиция. Също са били убити 10 човека: Незаметин Хасъзов, Реджеп Тахиров, Абдула Хаджиев, Мехмед Моллаалиев, Шукри Ибрахимов, Халил Черкезов, Реджеп Карталов, Халиф Ибрахимов, Хасан Дервишев, Халиф Джаферов. Убити имало от с. Любча, Благоевградско, четири човека: Байрям Селимов, Джамал Пашалиев, Февзи (?) Салиев, Джамал Чолаков. От село Драгиново, Пазарджишко, е убит Мухарем Мустафов. От град Велинград - Мустафа Ахмедов. Други 200 човека били ранени. Много семейства са принудително интернирани по различни краища на България. Трети по затворите. Всичко това е станало само за това, че хората отказали да си сменят имената. На 28 март 1973 година същата съдба сполетява и селата: Корница, Брезница, Лъжница и други
Всички от Благоевградски окръг. Тук искам да припомня, че жителите на с. Корница цели три месеца, в най-големия студ - млади и стари, майки с кърмачета, по цели дни и нощи са събрани на едно място, в центъра на селото, в очакване на нещо добро. По този начин изразявали своето несъгласие срещу диктаторския режим в България, който си поставя за цел да им отнеме насила най-ценното у човека - вярата, името, самочувствието. Конна армия, придружена от много войска разбиват обръча и нахлуват в селото. Започват нечовешките издевателства над мирното и трудолюбиво мюсюлманско население. Там намират смъртта си 4 човека: Хюсеин Караалиев, Мухарем Барганов, Халиф Мустафов-Амидеин (трите имена му казвам - тъй му е прякора, Амидеин) и Мухарем Хаджибекиров, а други десет човека са натикани по затворите. Ето имената им: Халил Бялков - осъден на 12 години затвор, Айруш Хаджиев - 8 години, Хюсеин Сърмалиев - 8 години, Юсуф Сърмалиев - 6 години, Осман Бузев - 5 години, Мустафа Бялков - 3 години, Исмаил Бялков - 8 години и Ибрахим Кесьов - 10 години, от село Лъжница, пак Благоевградско. Всички те излежаха присъдите си в Старозагорския затвор; Байрям Гетов - 12 години и Байрям Дзулев - 6 години, изтърпяват наказанието си в Софийския затвор; а Мухарем Хаджибекиров намира смъртта си в Старозагорския затвор. Над 90 човека са ранени. 60 семейства са интернирани, главно в Северна България. Същата съдба сполетява и с. Долно Изворово, окръг Старозагорски и околните села около Казанлък. В затвора са натикани много хора. Ето някои от тях: Рамадан Ахмедов Рунтов - 6 години, Хюсеин Айрулов - 5 години, Джамал Джамбазов - 4 години, Ибрахим Аленгаров - 3 години - всички от село Долно Изворово, окръг Старозагорски; Кязим Чаушев - 7 години, от г. Казанлък; Кадри Спасиев - от с. Крън, Старозагорско – 3.5 години; Селим Мустафов от Казанлък – 2.5 години; Касим Шукриев – 2.5 години, от гр. Казанлък. Интернирани: Ибрахим Касаджиев, Мухарем Имамов от с. Долно Изворово, Махмуд Махмудов от Казанлък, д-р Шейзатин Махмудов от Казанлък. По-късно д-р Махмудов е осъден на година и половина и изпратен в Белене. След като излежава присъдата си, отново е осъден на 3 години и е изпратен в Старозагорския затвор. Ето някои военни подразделения, които са взели активно участие в този кръстоносен поход на режима: 13 пехотен полк от Кюстендил, военно подразделение от „Червените барети” от Кюстендил, 21 полк от Смолян, 14 пехотен полк от Благоевград, 39 пехотен полк от гр. Гоце Делчев, военни подразделения от Радомир, Разлог и Доспат и около 3000 милиционери, и стотици добре обучени за целта кучета. И всичко това става в Народна Република България само за това, че хората не желаят да се „покръстят”, а уж всичко това било доброволно.  
      BGHelp.net

[Radoslav]

Това възродителния процес е една от най големите простотии която може да се измисли. Как може на сила да карат хората да си сменят имената. Това е супер тъпо и недомислено. Нека аз до вчера да съм бил Ибрахим а пък от утре Илиян и да го възприема като свое име. Простотии големи, кво да ви кажа. Комунистите явно не са разбрали че зорлем хубост не става. Ето от дядо ми знам той ми е казвал  Ако не бяха комунистите на сила ни сменяли имената сами щяха да се изгубят мюсюлманските народа от новите имена все слагаше на децата преди това, ама после направихме на инат. Че така тъпотия до шия както и повечето неща направени от комунистите.

[ali_gator]

   http://thebigexcursion.blogspot.com/  , Промяна няма за нашето население -предавани и унизявани повече от "свои",за власт и пари.

[Dilmana]

Момчета, много ви моля - спазвайте авторските права и когато
 препечатвате, съобщавайте ИЗТОЧНИКА.
Моят колега Борислав Скочев очите си вади сума месеци да я прави тази хронология, вие я тупосвате тук и изобщо не смятате за нужно поне да дадете линк:
http://www.decommunization.org/Communism/Bulgaria/1988-89.htm
 Малко уважение към чуждия труд.

[sony69]

Най-напред здравейте на всички в този форум.Казвам се Муса Кади и съм от Брезница,търся абсолютно всякаква информация за възродителния процес в нашия край още от 1912г. до самия край.Видях че някои от вас са запознати и затова реших да се обърна към вас.И иншаллах ще дискотираме заедно.Трябвами за дипломна работа.