Автор Тема: Събитията в Корница - 28.03.1973г.  (Прочетена 86960 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен kornitsa

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2385
  • Total likes: 0
  • Reputation: +18/-2
  • Пол: Мъж
  • Kornitsa forever!
    • Всичко за село Корница
Събитията в Корница - 28.03.1973г.
« -: Март 27, 2010, 10:23:24 pm »
  • Publish
  • Утре се навършват 37 години от трагичните събития в нашето село. В настоящата тема ще поместваме материали, описващи тези събития.

    Като начало - да отдадем почит на загиналите и да се помолим за душите им. Аллах рахмет ейлесин!




    Неактивен kornitsa

    • Administrator
    • Hero Member
    • *****
    • Публикации: 2385
    • Total likes: 0
    • Reputation: +18/-2
    • Пол: Мъж
    • Kornitsa forever!
      • Всичко за село Корница
    Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
    « Отговор #1 -: Март 27, 2010, 10:31:46 pm »
  • Publish
  • В интернет могат да се намерят много материали за случилото се в Корница през 1973г. Това като че ли изглежда най-добре изложено хронологически и фактологически:

    Разказ за съпротивата при смяната на имената на  българите-мюсюлмани в с. Корница, Гоцеделчевско през 1973 г.
    *  *  *

    Р. Узунова: Включих, говорете.

    Мъжки глас:

    През 1972 година стават тези събития в с. Корница. Трагедията започва от месността Предел, където работеха група горски  работници от с. Корница. Работили са си хората и една вечер през м. декември 1972 г. (от същата година, да) с три джипа пристигат хора от МВР на гр. Гоце Делчев и им казват да си сменят имената. Те категорично отказали. В отговор на това те били пребити от бой. Техните имена са: Бекир Садулев, Алис Пачев, Адем Пашов, Ибрахим Бялков. Най-тежко бит бе Ибрахим Бялков, донесен на носилка, който бе цял месец в безсъзнание. До нас идваха вести, че по всички краища на страната, населявани от помаци, властта е започнала кампанията за насилствена смяна на имената, като е използвала всякакви методи. Като най-драматични се развиваха събитията в с. Корница и някои от Бабешките махали.

    В с. Корница на предварителни уговорки били подложени полевъдните бригадири Аляк Келешов, Асан Имамов и Исмаил Бенишов, Реза Суин, които са били извикани в МВР с призовки поединично и след това смазани от бой. Единственият, който не се е явил на тези призовки, е бил Реза Суил. На 20 януари 1973 година в селото пристигат хора от МВР да приберат Реза, който не се е появил на тяхното повикване. Хората разбрали за предстоящата му участ и се вдигнали да го защитят. В този момент хората разбрали, че единствено събрани заедно могат да предотвратят насилствената асимилация срещу тях. В знак на протест хората от селото, сдружени заедно, започнали денонощно да седят на площада, напалили огньове, за да се стоплят, което продължава три месеца. Всички спряха да работят, децата не ходеха на училище, народът очакваше представители на властта, които да разяснят докога ще продължава всичко това. Никой не е предполагал, че има друг начин за борба освен мирно несъгласие с това нечовешко решение - смяната на имената. Вече всичко става ясно, че властта смята по единично да се справи с всеки мюсюлманин - да му бъде сменено името и премахнати техните обряди. Зимата в Пирин е сурова, сняг и вятър; дъждът и мъглите бяха постоянен спътник на хората, но не това тревожеше хората, завити в черги и найлони, с очи, насълзени от дима на мокрите дърва.

    Р. Узунова: По-бавничко!

    Мъжки глас:

    Никой не е предполагал, че е имало друг начин на борба освен мирно несъгласие. Дните се нижеха бавно и тягостно, всеки криеше надежди, че утре вестите ще бъдат по-добри. Властите разбраха, че хората са твърдо решени да отстояват.

    На 20 февруари 1973 година в селото дойде Петър Дюлгеров - първи секретар (на БКП) на Благоевградски окръг, съпроводен от управници от МВР от гр. Гоце Делчев и Благоевградски окръг, Благоевград. Вместо да се трогне от гледката, която се откри пред очите му, той в речта си съвсем злобно се закани. Освен това той спомена, че досега не е имало бити хора. Но на новородените деца ще се слагат християнски, или така да се каже - славянски имена. Също така той заяви, че кръв ще се лее, но това ще стане. Нима така постъпват умните хора? Нима не изпитаха състрадание при вида на донесения на ръце Ибрахим Белков, който почти цял месец беше в кома от нанесеният му побой на местността Предел. Може би властите таяха някъде дълбоко в душите си неправда, но не искаха да дадат воля на подобни мисли. Със същата мисия идваха и редица отговорни другари като другаря Радонов и генерал Карамфилов, които по категоричен начин заявяваха същото. За нас не остана никаква надежда в страната, освен отвън.

    Но уви, в Турция не взеха въпроса от истинската му страна, защото ги заблуждаваха, че този акт е доброволен: ето, вижте, сменят си имената доброволно помаците, турците не ги пипат, защото са си турци. Ден по ден си вървеше, наближаваше пролетта - време за земеделие, а никой не помисли за работа, на никой не му се излизаше извън село, сякаш хората предчувстваха онова, което им крояха. И то стана.

    На 27 март 1973 година в селото пристигна един мъж с кола с югославска регистрация. Говореше с хората, уж се трогваше от това, от нещата, вършени от властите. А именно той даде тази вечер сигнал за нападението срещу мирното население в селото, именно този човек беше от властта. Той пренощува в къщата на Симеон Кузлов – българин, а от там с радиопредавател дирижираше положението. На 28 март 1973 година в 5 часа сутринта, когато хората уморено дремеха покрай огньовете, внезапно с автомобили и четири пожарни и други, селото бе нападнато от 2000 - 2500 биячи,  въоръжени с автомати, палки и специално подготвени за този случай дървени тояги. Започна се стрелба, жесток бой. С голи ръце хората се втурваха да се бранят. Биячите не подбираха - удряха деца, жени, без разлика; стреляха, биеха с палки и тояги, с вода от пожарните обливаха хората, пускаха освирепели кучета, без да помислят за последствията, коне мачкаха хората.

    Нима може да се опише тази трагедия!

    Бяха убити трима души, ранени - над 300 и всички други - пребити от бой. След като чули стрелбата, жителите на селата Брезница - намиращо се на 5 километра северно от село Корница, и на с. Лъжница, намиращо се на 2 километра южно от с. Корница, се втурват на помощ. Пресрещнати от биячите извън с. Корница, хората от с. Брезница били натикани в един полевъден водоем, където са били обект на гаври и жестоки побоища. Убит е и току-що уволнилият се младеж Тефик Хаджиев. И всичко не свършва до тук. Подгонени от кучетата и конната милиция, мюсюлманите правили опити да се спасяват кой както може. Милицията отива в с. Брезница и продължава да безчинствува - убиват един стар безпомощен човек на име Исмаил Атемин, който с увреден слух не могъл да чуе заповедите.

    Хората на с. Лъжница споделят същата участ - смазани от бой, арестувани, част от тях интернирани, други осъдени и вкарани в затвора. 9 човека от с. Корница бяха осъдени политически, двама от с. Лъжница:  всички те на от 5 до 12 години затвор. Всички, които са останали в с. Корница, а и от другите две села, са непрекъснато викани по МВР и разпитвани. Там те биват бити и насила сменяни имената им и изваждани български паспорти с български имена. Хората бяха малтретирани като вид опитни животни. От сутринта, около 10 - може би 11 часа, почнаха да ходят във всяка къща, да показват списъци със славянски имена. Всеки трябваше да си избере едно от тях, иначе - тежко му. Ето, така сами хората си слагаха имена. Подписваха декларации.

    Мъката, която ни беше обхванала, не можеше да се опише. Нима можеш да предприемеш друго име без собствена воля и да бъдеш що-годе весел и сговорчив? Наплашени, хората пъшкат с още кървящи рани; започват работа заради самата работа, а не от чувство за дълг. Занизаха се дни и години на страдание, на мъка по загубени близки и познати, на жал за невръстни сираци и млади мъже, гниещи в затвора.

    Започва се нов етап - на асимилация. Забранява се на хората да си викат на мюсюлмански имена, забранява се честването на празниците ни, забранява се на жените да ходят в националните мюсюлмански носии като шалвари, фереджета, забрадки и други. Също така се забранява обрязването на децата - един основен мюсюлмански обичай.

    И впоследствие бяха осъдени жени от с. Корница, с. Лъжница, с. Брезница, с. Плетена, с. Вълкосел, с. Рибново и други в Сливенския затвор. Навсякъде сме зачитани като хора втора категория: подигравани, обиждани, гонени. Не се разрешава на жените да пътуват в автобуси с мюсюлмански носии, задяват поголовно всяка жена или момиче, видяно в тях; не приемат жените по кметства, банки, магазини, хлебарни магазини и други. А всичко това се вършеше без жал и мисъл. Принуждаваха хората да правят кръщенки на децата си и други християнски обреди. Безжалостно се отнасят и към мъртвите - бутат надгробните им надписи, плочи, заменят ги с други. Карат ги погребението да се извършва в ковчег, а не по мюсюлмански. Затвориха джамията и не разрешават на хората да изповядват религията си; не дават на ходжата да изнася молитвата на минарето, защото бил пречел на спокойствието на хората.

    Всичко това продължаваше до 1984 - 85 година, когато генералният план срещу всички мюсюлмани в България влезе в последния етап, а именно смяната на имената и на дотогава смятани за турци наши събратя. След като ние първи преминахме през този огън, сега отново изживяхме мъката заедно с тях, защото знаем какво нещо е това и с цената на какво се постига от властите. Сега всички - и турци, и помаци споделяхме общата участ. Ето че страданието ни помогна да осъзнаем някои отчуждения, съществували преди.

    Р. Узунова: По-високо!

    Мъжки глас:

    Разбрахме всички ние, че сме от една черга – мюсюлмани. Целият репресивен апарат заработи още с по-голяма сила, целеща постепенно изваждане и забрава на всичко мюсюлманско. Започна се нова вълна от насилие срещу имена, обреди, обичаи. Забраниха съвсем официално обрязването. Голям брой жени биват пращани по затворите заради обрязването. Съчинена беше и кампанията за жените - били пречели, и т. н.

    Съборени бяха джамиите в селата: с. Плетена - един брой, с. Годешово – два броя, с. Слащен - един брой, с. Вълкосел - един брой, и едната стои, с. Крибул - един брой, с. Кочан - един брой, с. Беслен - един брой, с. Бацка - един брой; и така общо 9 джамии. Официално властите твърдяха, че всичко това е доброволно и изведнъж всички разбрали, че са българи и си сменят имената. Заблуждаваха както собствения си народ, така и външния свят; лъжеха; скалъпваха изкуствени речи и изявления с една единствена цел - чрез заблуда на обществото да прокарат своята линия: асимилация на мюсюлманите. Излязоха сензационни открития от учени, които трябва да се срамуват от тези си деяния. А дълбоко в душите си ние всички продължавахме, продължаваме и ще продължаваме да се борим за правата си и вярата по начин, конкретен за всеки човек, мирно.

    Всички таяха дъх пред радио „Свободна Европа” и ВВС, за да чуем дори само дума за нас, в наша защита. Очакваме светът да разбули това було по нашия въпрос. Знаете, че България официално е подписала документите от Хелзинки и от други световни форуми относно правата на човека. Хората разбраха, че ако не тук, в родината си, то някъде далеч от нея ще могат  да носят имената си и именно това просветление бе в основата на предварителното решение: заминаване за Турция. Този период - от месец май до месец август - може да се нарече време на истината. Видя се, че хората зарязват всичко, не ги интересува нищо, а само едно: собственото спасение. Въпреки че този закон важал за всеки гражданин на Народна Република България, на нас - помаците по съвсем хитър начин се отказваха паспорти за чужбина. Първоначално, за да успокоят общественото вдъхновение по този въпрос, властите мотаха хората ту пред банки, ту пред съдилища и фотоателиета и печелеха време да разубедят хората да не тръгват. Лъжеха, че след първите дни на 1989 година и за нас ще важи това нещо. Но уви, вместо това те мобилизираха някои от хората от целия район и ги откараха в различни места по страната, както те ги наричат /…/

    Р. Узунова: Какво ги наричат?

    Мъжки глас:

    Там, има лагер, в Сливница…С това целяха отново да не се надигне народът и отново да ни сплашат. Докараха войници от Вътрешни войски, които патрулираха по селата. Районът ни беше блокиран за посещение от други райони на страната. А кои сме ние и какво искаме? Кои сме - това добре го знаят и властите, така и прогресивно мислещите християни, дори и външният свят. Какво искаме? Искаме онова нищожно човешко право на самоопределение. Ние горещо подкрепяме и уважаваме всяка прогресивна наченка, която цели демократизация на обществото, уважаваме и сме готови да отдадем сили и умения за благото на страната ни, ако ни разрешат да изпълняваме свободно религията си и ни върнат имената. Ако ли пък това за някои хора е утопия, то ние сме готови да идем и да живеем в която и да е страна на света, стига да се позволява там да изпълняваме тези неща: религия и връщане на имената.

    Сега, Румяна, искам тука да прочетеме имената.

    Изселени семейно през 1973 година:…

    Юсеин Юсеинов Бабечки - в с. Ленково, Плевенско; Адем Мехмедов Джимджиев – в с. Горна Митрополия, Плевенско; Ибрахим Мустафов Келешов - в с. Славовица, Плевенско; Мустафа Мустафов Бялков - в с. Бъркач, Плевенско; Али Мустафов Келешов – в с. Николаево, Плевенско; Исмаил Мустафов Гетов –  в с. Вълчи дръм, Плевенско; Мехмед Ибрахимов Сърманлиев - в с. Враня, Врачанско; Исмаил Мустафов Бялков - в с. Бутан, Врачанско; Халил Мустафов Иляв (?) – в с. Градешница, Врачанско; Шабан Халилов Бялков - в с. Сурен, Врачанско;

    Адиде Бекирова Сърманлиева - в с. Буковец, Врачанско; Зейнеп Мехмедова Сърманлиева – в с. Сираково, Врачанско; Мустафа Исмаилов Велишалов - в с. Гара Орешец, Видинско; Мустафа Мустафов Рунтев - в с. Дряновец, Видинско; Ибрахим Бекиров Бялков – в с. Тошовци, Видинско; Ибрахим Ибрахимов Гетов - в с. Рабиша, Видинско; Атидже Аролова Гетова - в с. Рабиша, Видинско; Аляк Алилов Келешов – в с. Макреш, Видинско; Адиде Байрамова Бялкова - в с. Тошевци, Видинско; Бекир Бекиров Бялков - в с. Бобово, Русенско. Това са изселените през 1973 година по отделно…, не - семейно изселени. А изселени без семействата: Шабан Мустафов Дрилев – в с. Долни вадим(?), Врачанско; Мехмед Мустафов Дрилев - в с. Мраморен, Врачанско; Сюлейман Ибрахимов Амидеин – в с. Бялово, Врачанско; Ибрахим Ибрахимов Бялков – в с. Хайредин, Врачанско; Саид Мехмедов Коручев – в с. Малко Вранево, Русенско; Фатиме Юсуфова Амидейна – в с. Иваново, Русенско; Ибуша Ибрахимова  Кезимова – в с. Бутан, Русенско; Юсуф Юмеров Тарлов - в с. Макреш, Видинско; Саид Бекиров Бялков – в с. Ново село, Видинско; Ибрахим Еминов Кадриев – в с. Гара Орешец, Видинско; Ибрахим Османов Бошнаков – в с. Ярманица, Видинско; Мустафа Мустафов Муратов – в с. Горни цибър, Видинско; Хасан Бекиров Бялков – в с. Станьово, Михайловградско; Саид Мустафов Бинов – в с. Мечка, Плевенско.

    Осъдените и излежали присъдата си:

    Байрам Ибрахимов Гетов – София; Байрам Байрамов Дулев – София; Исмаил Ахмедов Дрилев – София; Юсейн Ибрахимов Сърманлиев - Стара Загора; Айруш Ибрахимов Хаджиев - Стара Загора; Исмаил Бекиров Бялков - Стара Загора; Осман Алилов Бузев - Стара Загора; Юсуф Ибрахимов Сърманлиев - Стара Загора; Мустафа Фаиков Бялков - Стара Загора.

    Имената на убитите:

    Мохарем Мохаремов Барганов – с. Корница; Юсеин Асанов Караалилов – с. Корница; Халиф Мустафов Амедеин – с. Корница; Тефик Хаджиев – с. Брезница; Исмаил Атемин – с. Брезница.

    (12.12.1989 г., ролка № 374)

    Неактивен kornitsa

    • Administrator
    • Hero Member
    • *****
    • Публикации: 2385
    • Total likes: 0
    • Reputation: +18/-2
    • Пол: Мъж
    • Kornitsa forever!
      • Всичко за село Корница
    Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
    « Отговор #2 -: Март 27, 2010, 10:36:33 pm »
  • Publish
  • Разказ за смяната на имената на българите мюсюлмани

    (Ибриям Рунтов, член на Мюсюлманския стачен комитет за самозащита)

    Р. Узунова: Ето, включих.


    И. Рунтов: На 14 май 1972 г. в с. Барутин, окръг Благоевградски, рано сутринта цялото село е блокирано от войска и милиция. Целта на това нахлуване в района е да „покръстят" местното население. Селяните правят отчаяна съпротива срещу добре въоръжената армия, която по численост наброява над 5000 души. За сведение: имало и 3 танка и много добре обучени кучета. В това стълкновение намират смъртта си 11 човека. Ето имената им: Неджибе Келхасанова, Емине Ибрахимова, Джамал Ибрахимов, Фатма Кехайова. На другия ден, на 15 март същата година, да, 72-а, били убити Кемал Куртов, Ибрахим Калфаджиев, Джамиле Османова, Халил Рахатов, Сервет Печенегова, Салих Калфаджиев, Чесик Келхасанов. По същото време град Доспат също бил обкръжен от войска и милиция. Също са били убити 10 човека: Незаметин Хасъзов, Реджеп Тахиров, Абдула Хаджиев, Мехмед Моллаалиев, Шукри Ибрахимов, Халил Черкезов, Реджеп Карталов, Халиф Ибрахимов, Хасан Дервиев, Халиф Джаферов. Убити имало от с. Любча, Благоевградско, четири човека: Байрям Селимов, Джамал Пашалиев, Савзи (?) Салиев, Джамал Чолаков. От село Драгиново, Пазарджишко, е убит Мухарем Мустафов. От град Велинград - Мустафа Ахмедов. Други 200 човека били ранени. Много семейства са принудително интернирани по различни краища на България. Трети по затворите. Всичко това е станало само за това, че хората отказали да си сменят имената. На 28 март 1973 година същата съдба сполетява и селата Корница, Брезница, Лъжница и други.


    Р. Узунова: От кой окръг?
    И. Рунтов: Всички от Благоевградски окръг. Тук искам да припомня, че жителите на с. Корница цели три месеца, в най-големия студ - млади и стари, майки с кърмачета, по цели дни и нощи са събрани на едно място, в центъра на селото, в очакване на нещо добро. По този начин изразявали своето несъгласие срещу диктаторския режим в България,  който си поставя за цел да им отнеме насила най-ценното у човека - вярата, името, самочувствието. Конна армия, придружена от много войска, разбиват обръча и нахлуват в селото. Започват нечовешките издевателства над мирното и трудолюбиво мюсюлманско население. Там намират смъртта си 4 човека: Хюсеин Караалиев, Мухарем Барганов, Халиф Мустафов-Амидеин (трите имена му казвам -тъй му е прякора, Амидеин) и Мухарем Хаджибекиров, а други десет човека са натикани по затворите. Ето имената им: Халил Бялков - осъден на 12 години затвор, Айруш Хаджиев - 8 години, Хюсеин Сърмалиев - 8 години. Юсуф Сърмалиев - 6 години, Осман Бузев - 5 години, Мустафа Бялков -3 години, Исмаил Бялков - 8 години и Ибрахим Кесьов - 10 години, от село Лъжница, пак Благоевградско. Всички те излежаха присъдите си в Старозагорския затвор; Байрям Гетов - 12 години, и Байрям Дзулев - 6 години, изтърпяват наказанието си в Софийския затвор, а Мухарем Хаджибекиров намира смъртта си в Старозагорския затвор. Над 90 човека са ранени. 60 семейства са интернирани, главно в Северна България. Същата съдба сполетява и с. Долно Изворово, окръг Старозагорски, и околните села около Казанлък. В затвора са натикани много хора. Ето някои от тях: Рамадан Ахмедов Рунтов - 6 години, Хюсеин Айрулов - 5 години, Джамал Джамбазов - 4 години, Ибрахим Аленгаров - 3 години - всички от село Долно Изворово, окръг Старозагорски; Кязим Чаушев - 7 години, от г. Казанлък; Кадри Спасиев - от с. Крън. Старозагорско-3.5 години; Селим Мустафов от Казанлък-2.5 години; Касим Шукриев - 2.5 години, от гр. Казанлък. Интернирани: Ибрахим Касаджиев, Мухарем Имамов от с. Долно Изворово, Махмуд Махмудов от Казанлък, д-р Шейзатин Махмудов от Казанлък. По-късно д-р Махмудов е осъден на година и половина и изпратен в Белене. След като излежава присъдата си, отново е осъден на 3 години и е изпратен в Старозагорския затвор. Ето някои военни подразделения, които са взели активно участие в този кръстоносен поход на режима: 13 пехотен полк от Кюстендил, военно подразделение от „Червените барети" от Кюстендил, 21 полк от Смолян, 14 пехотен полк от Благоевград, 39 пехотен полк от гр. Гоце Делчев, военни подразделения от Радомир, Разлог и Доспат и около 3000 милиционери, и стотици добре обучени за целта кучета. И всичко това става в Народна република България само за това, че хората не желаят да се „покръстят", а уж всичко това било доброволно.


    Р. Узунова: А, това, 72-а година - тогава “Червени барети" имаше ли?


    И. Рунтов: Как няма? „Червени барети" съществуват още откакто идват комунистите.


    Р. Узунова: Аха, не знаех...
    (...)


    И. Рунтов: Ами ето, това е главното, което... По 70-а година, дето взимат решения... през 1970 година... имам сведения - под № 509 при¬мерно, нямам го тука при мен; как... кои хора взимат участия, минис¬търът на вътрешните работи - Цанев ли, как беше там... този - Гриша Филипов, нали е бил тогава представител в Смолянски окръг...


    Р. Узунова: Ами това е много интересно!


    И. Рунтов: Кметове, държавни..., на всичките имената ги имам. Началник ДС Смолян, началник ДС еди-къде си, кметът на еди-кое си - под номер еди-какъв си... започва сменянето на имената... цялото ръководство се води... така цялата кампания до края на 85-а година.


    Р. Узунова: Ама това е много интересно...


    И. Рунтов: Ами де да знаех. За другия път! За другия път... Имам го, всичкото го имам преписано, при мене го имам, само че не го нося със себе си. А сега, само за момент, да видя...

    (11. 07.1989 г., ролка № 383)



    Неактивен kornitsa

    • Administrator
    • Hero Member
    • *****
    • Публикации: 2385
    • Total likes: 0
    • Reputation: +18/-2
    • Пол: Мъж
    • Kornitsa forever!
      • Всичко за село Корница
    Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
    « Отговор #3 -: Март 27, 2010, 10:39:57 pm »
  • Publish
  • Но ето и изманипулираната и прапагандна гледна точка на ДС:

    Цитат
    Става въпрос за събитията през 1972-73г. в селата Корница и Бунцево, Благоевградско.
    В края на 1972г. в село Корница се създава нелегална организация, която от 23.01.1973г. взема властта, като установява денонощно дежурство и пълен контрол над поведението на всички жители. Сваля се българското знаме и на неговото място се издига турският национален флаг. Селото се обявява за "турска територия", напълно изолирано от външния свят. Само с "разрешение" на "новите управници" е можело да се влиза и излиза. В центъра на селото е имало запален огън, който е поддържан постоянно. Всеки, който не е бил съгласен с ръководителите на бунта е подлаган на психически и физически тормоз /заплахи за него и семейството му, побой, истезания/. Дори е взривена колата на един от хората, които не е подкрепял бунта.Цялото село е парализирано и никой не е работил. Разрешено е било само да се хранят домашните животни. Ръководителите на нелегалната организация определят и наказанията, които следва да се налагат на провинилите се и предателите. При издаване на тайна, свързана с дейността на организацията, наказанието е 20 удара с тояга на голо, а в случай на предателство накзанието е смърт.
    Децата не се пускали на училище, като управляващите предявили искане за обучение и на турски език.Жестоко е пребит един войник от съседното село, който без да знае каква е обстановката, идва да види своята интимна приятелка. Основанието за разправата с него е на основата, че е шпионин на официалната власт. Жестоко малтретиран е и народния представител посетил селото Крум Радонов.
    Въпреки предприетите мерки за ликвидиране на ненормалната обстановка в селото, в продължение на два месеца и половина организаторите на бунта продължават своята престъпна дейност. Интересни материали за това събитие има в книгата "Разпнати души" на тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров.
    На 28.03.1973г. МВР провежда операция по неутрализиране на ръководителите на бунта. В операцията участват полицаи, пожарникарии отрядници. Органите на реда създават плътен обръч около селото и нахлуват от глвания път. В същото време в центъра на Корница се е събрала огромна тълпа /почти цялото население на селището/, която е насъсквана от лидерите на "Корнишката република". Почти всички от тях са въоръжени с хладни оръжия /основно ножове и брадви/, но някои носят и ловни пушки. Опита на Дюлгеров, да спре тълпата с думи, заставайки на трибуната в центъра на селото е неуспешен. Целен с камъни, оплюван и обиждан, той е изведен от около 10-тина полицаи. Сблъсъкът е неизбежен. Органите на реда стрелят във въздуха и в първите редици на тълпата настъпва кратка суматоха. Една част от най-фанатизираните помаци атакува полицаите и една част от пожарната команда, която е била готова да използва водна струя срещу бунтуващите се. В сблъсъка падат убити трима от помаците/в следствие на тежки черепно-мозъчни травми и фрактури/, които са се опитвали да спрат насилието и устрема на фанатизираните селяни. Ранените са десетки. По погрешка е застрелян войник от селото, който по това време е бил в домашна отпуска.
    Първата жертва от органите на реда е ст.л-т Благой Златков, намушкан на седем места с нож. В ръцете си е имал АК-47, но не го е използвал,защото е имало заповед да не се стреля по хора. Главата на майор Рашков е била буквално "смазана" от удари с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож, близо до сърцето.
    Главният подбудител и организатор на бунта е Рамадан Рунтов, българ-мохамеданин, активен агент на турската разузнавателна служба "MIT". Държавна сигурност е разполагала с информация, че Рунтов е поддържал чести контакти с висши служители от турското посолство в София, както и Генералното консулство на Турция в Пловдив. Активно е сътрудничил и с Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци. До 1960г. Рунтов е жител на Корница, след което се преселва в село Долно Изворово, Казанлъшко. Това село е заселено със значителен брой помаци от Благоевградско.
    По оперативна информация от ДС, Рунтов осъществява чести контакти със свои съмишленици-протурски националисти от средите на помаците, които живеят в Корница. Цялата подготовка на метежа се ръководи от идейните приятели на Рунтов Алил Алилов Бялков и Байрям Ибраимов Гетов.
    Подготовката на събитията в Корница започва с обработката на протурските националисти, а чрез тях и останалите българи мохамедани в селото с помоща на издадената от Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци брошура "Същността на последните кланета на турците в Родопите". Освен, че разпространява тази брошура, Рунтов уверява своите съселяни от Корница, че благодарение на оказаната съпротива от тамошното население, властите вече 40 дни не смеят да да сменят имената им. Рунтов обяснява, че по оказания от Турция са разрешени всякакви средства за тяхната борба: вредителство, саботаж, терор, убийства на "българините", както и на тези помаци, които се поставят в услуга на българските власти.
    Рунтов сътрудничи и с Кязин Чаушев, работещ в посочената Асоциация и също активен агент на турското разузнаване.
    Окръжният съд в Благоевград осъжда Алил Бялков и Байрам Гетов на 12 години лишаване от свобода, а на останалите трима членове по 8 години. Рунтов е бил призован в качество на свидетел по делото, тъй като по това време е изтърпявал писъда за друго престъпление.

    http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=10258

    Автора е работил 27 г. в ДС, зам.началник на ВГУ - ДС. Работил е по "Турска линия".

    Неактивен kornitsa

    • Administrator
    • Hero Member
    • *****
    • Публикации: 2385
    • Total likes: 0
    • Reputation: +18/-2
    • Пол: Мъж
    • Kornitsa forever!
      • Всичко за село Корница
    Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
    « Отговор #4 -: Март 27, 2010, 10:41:17 pm »
  • Publish
  • Отворено писмо до г-ца Татяна Ваксберг

    Цитат
    Г-це Ваксберг, защо във Вашия филм премълчахте истината за събитията в с.Корница, Гоцеделчевско? Не споменахте нито дума за това, че през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.
    В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.
    В коя нормална държава може да се толерира подобен акт?
    На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал “Калашников”, но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето. При тези събития в Корница загиват трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умрял от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев

    Живко САХАТЧИЕВ,
    учител,
    гр. Якоруда

    http://www.bulforum.com/index.php?showtopic=52036


     

    Личности от Корница - Ибрахим и Рамадан Рунтови

    Започната от kornitsa

    Отговора: 2
    Прегледи: 4909
    Последна публикация Април 21, 2010, 12:51:30 pm
    от kornitsa
    Личности от Корница - Байрям Гета

    Започната от kornitsa

    Отговора: 8
    Прегледи: 9921
    Последна публикация Април 16, 2010, 04:41:47 pm
    от stomi_mc
    Личности от Корница - Зейнеп Ибрахимова

    Започната от kornitsa

    Отговора: 4
    Прегледи: 7227
    Последна публикация Юни 02, 2011, 10:35:20 am
    от kornitsa

    Facebook Comments