Форумът на Корница

Дискусия => История => Темата е започната от: kornitsa в Март 27, 2010, 10:23:24 pm

Титла: Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 27, 2010, 10:23:24 pm
Утре се навършват 37 години от трагичните събития в нашето село. В настоящата тема ще поместваме материали, описващи тези събития.

Като начало - да отдадем почит на загиналите и да се помолим за душите им. Аллах рахмет ейлесин!

(http://img545.imageshack.us/img545/6383/pametnik1.jpg)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 27, 2010, 10:31:46 pm
В интернет могат да се намерят много материали за случилото се в Корница през 1973г. Това като че ли изглежда най-добре изложено хронологически и фактологически:

Разказ за съпротивата при смяната на имената на  българите-мюсюлмани в с. Корница, Гоцеделчевско през 1973 г.
*  *  *

Р. Узунова: Включих, говорете.

Мъжки глас:

През 1972 година стават тези събития в с. Корница. Трагедията започва от месността Предел, където работеха група горски  работници от с. Корница. Работили са си хората и една вечер през м. декември 1972 г. (от същата година, да) с три джипа пристигат хора от МВР на гр. Гоце Делчев и им казват да си сменят имената. Те категорично отказали. В отговор на това те били пребити от бой. Техните имена са: Бекир Садулев, Алис Пачев, Адем Пашов, Ибрахим Бялков. Най-тежко бит бе Ибрахим Бялков, донесен на носилка, който бе цял месец в безсъзнание. До нас идваха вести, че по всички краища на страната, населявани от помаци, властта е започнала кампанията за насилствена смяна на имената, като е използвала всякакви методи. Като най-драматични се развиваха събитията в с. Корница и някои от Бабешките махали.

В с. Корница на предварителни уговорки били подложени полевъдните бригадири Аляк Келешов, Асан Имамов и Исмаил Бенишов, Реза Суин, които са били извикани в МВР с призовки поединично и след това смазани от бой. Единственият, който не се е явил на тези призовки, е бил Реза Суил. На 20 януари 1973 година в селото пристигат хора от МВР да приберат Реза, който не се е появил на тяхното повикване. Хората разбрали за предстоящата му участ и се вдигнали да го защитят. В този момент хората разбрали, че единствено събрани заедно могат да предотвратят насилствената асимилация срещу тях. В знак на протест хората от селото, сдружени заедно, започнали денонощно да седят на площада, напалили огньове, за да се стоплят, което продължава три месеца. Всички спряха да работят, децата не ходеха на училище, народът очакваше представители на властта, които да разяснят докога ще продължава всичко това. Никой не е предполагал, че има друг начин за борба освен мирно несъгласие с това нечовешко решение - смяната на имената. Вече всичко става ясно, че властта смята по единично да се справи с всеки мюсюлманин - да му бъде сменено името и премахнати техните обряди. Зимата в Пирин е сурова, сняг и вятър; дъждът и мъглите бяха постоянен спътник на хората, но не това тревожеше хората, завити в черги и найлони, с очи, насълзени от дима на мокрите дърва.

Р. Узунова: По-бавничко!

Мъжки глас:

Никой не е предполагал, че е имало друг начин на борба освен мирно несъгласие. Дните се нижеха бавно и тягостно, всеки криеше надежди, че утре вестите ще бъдат по-добри. Властите разбраха, че хората са твърдо решени да отстояват.

На 20 февруари 1973 година в селото дойде Петър Дюлгеров - първи секретар (на БКП) на Благоевградски окръг, съпроводен от управници от МВР от гр. Гоце Делчев и Благоевградски окръг, Благоевград. Вместо да се трогне от гледката, която се откри пред очите му, той в речта си съвсем злобно се закани. Освен това той спомена, че досега не е имало бити хора. Но на новородените деца ще се слагат християнски, или така да се каже - славянски имена. Също така той заяви, че кръв ще се лее, но това ще стане. Нима така постъпват умните хора? Нима не изпитаха състрадание при вида на донесения на ръце Ибрахим Белков, който почти цял месец беше в кома от нанесеният му побой на местността Предел. Може би властите таяха някъде дълбоко в душите си неправда, но не искаха да дадат воля на подобни мисли. Със същата мисия идваха и редица отговорни другари като другаря Радонов и генерал Карамфилов, които по категоричен начин заявяваха същото. За нас не остана никаква надежда в страната, освен отвън.

Но уви, в Турция не взеха въпроса от истинската му страна, защото ги заблуждаваха, че този акт е доброволен: ето, вижте, сменят си имената доброволно помаците, турците не ги пипат, защото са си турци. Ден по ден си вървеше, наближаваше пролетта - време за земеделие, а никой не помисли за работа, на никой не му се излизаше извън село, сякаш хората предчувстваха онова, което им крояха. И то стана.

На 27 март 1973 година в селото пристигна един мъж с кола с югославска регистрация. Говореше с хората, уж се трогваше от това, от нещата, вършени от властите. А именно той даде тази вечер сигнал за нападението срещу мирното население в селото, именно този човек беше от властта. Той пренощува в къщата на Симеон Кузлов – българин, а от там с радиопредавател дирижираше положението. На 28 март 1973 година в 5 часа сутринта, когато хората уморено дремеха покрай огньовете, внезапно с автомобили и четири пожарни и други, селото бе нападнато от 2000 - 2500 биячи,  въоръжени с автомати, палки и специално подготвени за този случай дървени тояги. Започна се стрелба, жесток бой. С голи ръце хората се втурваха да се бранят. Биячите не подбираха - удряха деца, жени, без разлика; стреляха, биеха с палки и тояги, с вода от пожарните обливаха хората, пускаха освирепели кучета, без да помислят за последствията, коне мачкаха хората.

Нима може да се опише тази трагедия!

Бяха убити трима души, ранени - над 300 и всички други - пребити от бой. След като чули стрелбата, жителите на селата Брезница - намиращо се на 5 километра северно от село Корница, и на с. Лъжница, намиращо се на 2 километра южно от с. Корница, се втурват на помощ. Пресрещнати от биячите извън с. Корница, хората от с. Брезница били натикани в един полевъден водоем, където са били обект на гаври и жестоки побоища. Убит е и току-що уволнилият се младеж Тефик Хаджиев. И всичко не свършва до тук. Подгонени от кучетата и конната милиция, мюсюлманите правили опити да се спасяват кой както може. Милицията отива в с. Брезница и продължава да безчинствува - убиват един стар безпомощен човек на име Исмаил Атемин, който с увреден слух не могъл да чуе заповедите.

Хората на с. Лъжница споделят същата участ - смазани от бой, арестувани, част от тях интернирани, други осъдени и вкарани в затвора. 9 човека от с. Корница бяха осъдени политически, двама от с. Лъжница:  всички те на от 5 до 12 години затвор. Всички, които са останали в с. Корница, а и от другите две села, са непрекъснато викани по МВР и разпитвани. Там те биват бити и насила сменяни имената им и изваждани български паспорти с български имена. Хората бяха малтретирани като вид опитни животни. От сутринта, около 10 - може би 11 часа, почнаха да ходят във всяка къща, да показват списъци със славянски имена. Всеки трябваше да си избере едно от тях, иначе - тежко му. Ето, така сами хората си слагаха имена. Подписваха декларации.

Мъката, която ни беше обхванала, не можеше да се опише. Нима можеш да предприемеш друго име без собствена воля и да бъдеш що-годе весел и сговорчив? Наплашени, хората пъшкат с още кървящи рани; започват работа заради самата работа, а не от чувство за дълг. Занизаха се дни и години на страдание, на мъка по загубени близки и познати, на жал за невръстни сираци и млади мъже, гниещи в затвора.

Започва се нов етап - на асимилация. Забранява се на хората да си викат на мюсюлмански имена, забранява се честването на празниците ни, забранява се на жените да ходят в националните мюсюлмански носии като шалвари, фереджета, забрадки и други. Също така се забранява обрязването на децата - един основен мюсюлмански обичай.

И впоследствие бяха осъдени жени от с. Корница, с. Лъжница, с. Брезница, с. Плетена, с. Вълкосел, с. Рибново и други в Сливенския затвор. Навсякъде сме зачитани като хора втора категория: подигравани, обиждани, гонени. Не се разрешава на жените да пътуват в автобуси с мюсюлмански носии, задяват поголовно всяка жена или момиче, видяно в тях; не приемат жените по кметства, банки, магазини, хлебарни магазини и други. А всичко това се вършеше без жал и мисъл. Принуждаваха хората да правят кръщенки на децата си и други християнски обреди. Безжалостно се отнасят и към мъртвите - бутат надгробните им надписи, плочи, заменят ги с други. Карат ги погребението да се извършва в ковчег, а не по мюсюлмански. Затвориха джамията и не разрешават на хората да изповядват религията си; не дават на ходжата да изнася молитвата на минарето, защото бил пречел на спокойствието на хората.

Всичко това продължаваше до 1984 - 85 година, когато генералният план срещу всички мюсюлмани в България влезе в последния етап, а именно смяната на имената и на дотогава смятани за турци наши събратя. След като ние първи преминахме през този огън, сега отново изживяхме мъката заедно с тях, защото знаем какво нещо е това и с цената на какво се постига от властите. Сега всички - и турци, и помаци споделяхме общата участ. Ето че страданието ни помогна да осъзнаем някои отчуждения, съществували преди.

Р. Узунова: По-високо!

Мъжки глас:

Разбрахме всички ние, че сме от една черга – мюсюлмани. Целият репресивен апарат заработи още с по-голяма сила, целеща постепенно изваждане и забрава на всичко мюсюлманско. Започна се нова вълна от насилие срещу имена, обреди, обичаи. Забраниха съвсем официално обрязването. Голям брой жени биват пращани по затворите заради обрязването. Съчинена беше и кампанията за жените - били пречели, и т. н.

Съборени бяха джамиите в селата: с. Плетена - един брой, с. Годешово – два броя, с. Слащен - един брой, с. Вълкосел - един брой, и едната стои, с. Крибул - един брой, с. Кочан - един брой, с. Беслен - един брой, с. Бацка - един брой; и така общо 9 джамии. Официално властите твърдяха, че всичко това е доброволно и изведнъж всички разбрали, че са българи и си сменят имената. Заблуждаваха както собствения си народ, така и външния свят; лъжеха; скалъпваха изкуствени речи и изявления с една единствена цел - чрез заблуда на обществото да прокарат своята линия: асимилация на мюсюлманите. Излязоха сензационни открития от учени, които трябва да се срамуват от тези си деяния. А дълбоко в душите си ние всички продължавахме, продължаваме и ще продължаваме да се борим за правата си и вярата по начин, конкретен за всеки човек, мирно.

Всички таяха дъх пред радио „Свободна Европа” и ВВС, за да чуем дори само дума за нас, в наша защита. Очакваме светът да разбули това було по нашия въпрос. Знаете, че България официално е подписала документите от Хелзинки и от други световни форуми относно правата на човека. Хората разбраха, че ако не тук, в родината си, то някъде далеч от нея ще могат  да носят имената си и именно това просветление бе в основата на предварителното решение: заминаване за Турция. Този период - от месец май до месец август - може да се нарече време на истината. Видя се, че хората зарязват всичко, не ги интересува нищо, а само едно: собственото спасение. Въпреки че този закон важал за всеки гражданин на Народна Република България, на нас - помаците по съвсем хитър начин се отказваха паспорти за чужбина. Първоначално, за да успокоят общественото вдъхновение по този въпрос, властите мотаха хората ту пред банки, ту пред съдилища и фотоателиета и печелеха време да разубедят хората да не тръгват. Лъжеха, че след първите дни на 1989 година и за нас ще важи това нещо. Но уви, вместо това те мобилизираха някои от хората от целия район и ги откараха в различни места по страната, както те ги наричат /…/

Р. Узунова: Какво ги наричат?

Мъжки глас:

Там, има лагер, в Сливница…С това целяха отново да не се надигне народът и отново да ни сплашат. Докараха войници от Вътрешни войски, които патрулираха по селата. Районът ни беше блокиран за посещение от други райони на страната. А кои сме ние и какво искаме? Кои сме - това добре го знаят и властите, така и прогресивно мислещите християни, дори и външният свят. Какво искаме? Искаме онова нищожно човешко право на самоопределение. Ние горещо подкрепяме и уважаваме всяка прогресивна наченка, която цели демократизация на обществото, уважаваме и сме готови да отдадем сили и умения за благото на страната ни, ако ни разрешат да изпълняваме свободно религията си и ни върнат имената. Ако ли пък това за някои хора е утопия, то ние сме готови да идем и да живеем в която и да е страна на света, стига да се позволява там да изпълняваме тези неща: религия и връщане на имената.

Сега, Румяна, искам тука да прочетеме имената.

Изселени семейно през 1973 година:…

Юсеин Юсеинов Бабечки - в с. Ленково, Плевенско; Адем Мехмедов Джимджиев – в с. Горна Митрополия, Плевенско; Ибрахим Мустафов Келешов - в с. Славовица, Плевенско; Мустафа Мустафов Бялков - в с. Бъркач, Плевенско; Али Мустафов Келешов – в с. Николаево, Плевенско; Исмаил Мустафов Гетов –  в с. Вълчи дръм, Плевенско; Мехмед Ибрахимов Сърманлиев - в с. Враня, Врачанско; Исмаил Мустафов Бялков - в с. Бутан, Врачанско; Халил Мустафов Иляв (?) – в с. Градешница, Врачанско; Шабан Халилов Бялков - в с. Сурен, Врачанско;

Адиде Бекирова Сърманлиева - в с. Буковец, Врачанско; Зейнеп Мехмедова Сърманлиева – в с. Сираково, Врачанско; Мустафа Исмаилов Велишалов - в с. Гара Орешец, Видинско; Мустафа Мустафов Рунтев - в с. Дряновец, Видинско; Ибрахим Бекиров Бялков – в с. Тошовци, Видинско; Ибрахим Ибрахимов Гетов - в с. Рабиша, Видинско; Атидже Аролова Гетова - в с. Рабиша, Видинско; Аляк Алилов Келешов – в с. Макреш, Видинско; Адиде Байрамова Бялкова - в с. Тошевци, Видинско; Бекир Бекиров Бялков - в с. Бобово, Русенско. Това са изселените през 1973 година по отделно…, не - семейно изселени. А изселени без семействата: Шабан Мустафов Дрилев – в с. Долни вадим(?), Врачанско; Мехмед Мустафов Дрилев - в с. Мраморен, Врачанско; Сюлейман Ибрахимов Амидеин – в с. Бялово, Врачанско; Ибрахим Ибрахимов Бялков – в с. Хайредин, Врачанско; Саид Мехмедов Коручев – в с. Малко Вранево, Русенско; Фатиме Юсуфова Амидейна – в с. Иваново, Русенско; Ибуша Ибрахимова  Кезимова – в с. Бутан, Русенско; Юсуф Юмеров Тарлов - в с. Макреш, Видинско; Саид Бекиров Бялков – в с. Ново село, Видинско; Ибрахим Еминов Кадриев – в с. Гара Орешец, Видинско; Ибрахим Османов Бошнаков – в с. Ярманица, Видинско; Мустафа Мустафов Муратов – в с. Горни цибър, Видинско; Хасан Бекиров Бялков – в с. Станьово, Михайловградско; Саид Мустафов Бинов – в с. Мечка, Плевенско.

Осъдените и излежали присъдата си:

Байрам Ибрахимов Гетов – София; Байрам Байрамов Дулев – София; Исмаил Ахмедов Дрилев – София; Юсейн Ибрахимов Сърманлиев - Стара Загора; Айруш Ибрахимов Хаджиев - Стара Загора; Исмаил Бекиров Бялков - Стара Загора; Осман Алилов Бузев - Стара Загора; Юсуф Ибрахимов Сърманлиев - Стара Загора; Мустафа Фаиков Бялков - Стара Загора.

Имената на убитите:

Мохарем Мохаремов Барганов – с. Корница; Юсеин Асанов Караалилов – с. Корница; Халиф Мустафов Амедеин – с. Корница; Тефик Хаджиев – с. Брезница; Исмаил Атемин – с. Брезница.

(12.12.1989 г., ролка № 374)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 27, 2010, 10:36:33 pm
Разказ за смяната на имената на българите мюсюлмани  

(Ибриям Рунтов, член на Мюсюлманския стачен комитет за самозащита)

Р. Узунова: Ето, включих.


И. Рунтов: На 14 май 1972 г. в с. Барутин, окръг Благоевградски, рано сутринта цялото село е блокирано от войска и милиция. Целта на това нахлуване в района е да „покръстят" местното население. Селяните правят отчаяна съпротива срещу добре въоръжената армия, която по численост наброява над 5000 души. За сведение: имало и 3 танка и много добре обучени кучета. В това стълкновение намират смъртта си 11 човека. Ето имената им: Неджибе Келхасанова, Емине Ибрахимова, Джамал Ибрахимов, Фатма Кехайова. На другия ден, на 15 март същата година, да, 72-а, били убити Кемал Куртов, Ибрахим Калфаджиев, Джамиле Османова, Халил Рахатов, Сервет Печенегова, Салих Калфаджиев, Чесик Келхасанов. По същото време град Доспат също бил обкръжен от войска и милиция. Също са били убити 10 човека: Незаметин Хасъзов, Реджеп Тахиров, Абдула Хаджиев, Мехмед Моллаалиев, Шукри Ибрахимов, Халил Черкезов, Реджеп Карталов, Халиф Ибрахимов, Хасан Дервиев, Халиф Джаферов. Убити имало от с. Любча, Благоевградско, четири човека: Байрям Селимов, Джамал Пашалиев, Савзи (?) Салиев, Джамал Чолаков. От село Драгиново, Пазарджишко, е убит Мухарем Мустафов. От град Велинград - Мустафа Ахмедов. Други 200 човека били ранени. Много семейства са принудително интернирани по различни краища на България. Трети по затворите. Всичко това е станало само за това, че хората отказали да си сменят имената. На 28 март 1973 година същата съдба сполетява и селата Корница, Брезница, Лъжница и други.


Р. Узунова: От кой окръг?
И. Рунтов: Всички от Благоевградски окръг. Тук искам да припомня, че жителите на с. Корница цели три месеца, в най-големия студ - млади и стари, майки с кърмачета, по цели дни и нощи са събрани на едно място, в центъра на селото, в очакване на нещо добро. По този начин изразявали своето несъгласие срещу диктаторския режим в България,  който си поставя за цел да им отнеме насила най-ценното у човека - вярата, името, самочувствието. Конна армия, придружена от много войска, разбиват обръча и нахлуват в селото. Започват нечовешките издевателства над мирното и трудолюбиво мюсюлманско население. Там намират смъртта си 4 човека: Хюсеин Караалиев, Мухарем Барганов, Халиф Мустафов-Амидеин (трите имена му казвам -тъй му е прякора, Амидеин) и Мухарем Хаджибекиров, а други десет човека са натикани по затворите. Ето имената им: Халил Бялков - осъден на 12 години затвор, Айруш Хаджиев - 8 години, Хюсеин Сърмалиев - 8 години. Юсуф Сърмалиев - 6 години, Осман Бузев - 5 години, Мустафа Бялков -3 години, Исмаил Бялков - 8 години и Ибрахим Кесьов - 10 години, от село Лъжница, пак Благоевградско. Всички те излежаха присъдите си в Старозагорския затвор; Байрям Гетов - 12 години, и Байрям Дзулев - 6 години, изтърпяват наказанието си в Софийския затвор, а Мухарем Хаджибекиров намира смъртта си в Старозагорския затвор. Над 90 човека са ранени. 60 семейства са интернирани, главно в Северна България. Същата съдба сполетява и с. Долно Изворово, окръг Старозагорски, и околните села около Казанлък. В затвора са натикани много хора. Ето някои от тях: Рамадан Ахмедов Рунтов - 6 години, Хюсеин Айрулов - 5 години, Джамал Джамбазов - 4 години, Ибрахим Аленгаров - 3 години - всички от село Долно Изворово, окръг Старозагорски; Кязим Чаушев - 7 години, от г. Казанлък; Кадри Спасиев - от с. Крън. Старозагорско-3.5 години; Селим Мустафов от Казанлък-2.5 години; Касим Шукриев - 2.5 години, от гр. Казанлък. Интернирани: Ибрахим Касаджиев, Мухарем Имамов от с. Долно Изворово, Махмуд Махмудов от Казанлък, д-р Шейзатин Махмудов от Казанлък. По-късно д-р Махмудов е осъден на година и половина и изпратен в Белене. След като излежава присъдата си, отново е осъден на 3 години и е изпратен в Старозагорския затвор. Ето някои военни подразделения, които са взели активно участие в този кръстоносен поход на режима: 13 пехотен полк от Кюстендил, военно подразделение от „Червените барети" от Кюстендил, 21 полк от Смолян, 14 пехотен полк от Благоевград, 39 пехотен полк от гр. Гоце Делчев, военни подразделения от Радомир, Разлог и Доспат и около 3000 милиционери, и стотици добре обучени за целта кучета. И всичко това става в Народна република България само за това, че хората не желаят да се „покръстят", а уж всичко това било доброволно.


Р. Узунова: А, това, 72-а година - тогава “Червени барети" имаше ли?


И. Рунтов: Как няма? „Червени барети" съществуват още откакто идват комунистите.


Р. Узунова: Аха, не знаех...
(...)


И. Рунтов: Ами ето, това е главното, което... По 70-а година, дето взимат решения... през 1970 година... имам сведения - под № 509 при¬мерно, нямам го тука при мен; как... кои хора взимат участия, минис¬търът на вътрешните работи - Цанев ли, как беше там... този - Гриша Филипов, нали е бил тогава представител в Смолянски окръг...


Р. Узунова: Ами това е много интересно!


И. Рунтов: Кметове, държавни..., на всичките имената ги имам. Началник ДС Смолян, началник ДС еди-къде си, кметът на еди-кое си - под номер еди-какъв си... започва сменянето на имената... цялото ръководство се води... така цялата кампания до края на 85-а година.


Р. Узунова: Ама това е много интересно...


И. Рунтов: Ами де да знаех. За другия път! За другия път... Имам го, всичкото го имам преписано, при мене го имам, само че не го нося със себе си. А сега, само за момент, да видя...

(11. 07.1989 г., ролка № 383)


Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 27, 2010, 10:39:57 pm
Но ето и изманипулираната и прапагандна гледна точка на ДС:

Цитат
Става въпрос за събитията през 1972-73г. в селата Корница и Бунцево, Благоевградско.
В края на 1972г. в село Корница се създава нелегална организация, която от 23.01.1973г. взема властта, като установява денонощно дежурство и пълен контрол над поведението на всички жители. Сваля се българското знаме и на неговото място се издига турският национален флаг. Селото се обявява за "турска територия", напълно изолирано от външния свят. Само с "разрешение" на "новите управници" е можело да се влиза и излиза. В центъра на селото е имало запален огън, който е поддържан постоянно. Всеки, който не е бил съгласен с ръководителите на бунта е подлаган на психически и физически тормоз /заплахи за него и семейството му, побой, истезания/. Дори е взривена колата на един от хората, които не е подкрепял бунта.Цялото село е парализирано и никой не е работил. Разрешено е било само да се хранят домашните животни. Ръководителите на нелегалната организация определят и наказанията, които следва да се налагат на провинилите се и предателите. При издаване на тайна, свързана с дейността на организацията, наказанието е 20 удара с тояга на голо, а в случай на предателство накзанието е смърт.
Децата не се пускали на училище, като управляващите предявили искане за обучение и на турски език.Жестоко е пребит един войник от съседното село, който без да знае каква е обстановката, идва да види своята интимна приятелка. Основанието за разправата с него е на основата, че е шпионин на официалната власт. Жестоко малтретиран е и народния представител посетил селото Крум Радонов.
Въпреки предприетите мерки за ликвидиране на ненормалната обстановка в селото, в продължение на два месеца и половина организаторите на бунта продължават своята престъпна дейност. Интересни материали за това събитие има в книгата "Разпнати души" на тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров.
На 28.03.1973г. МВР провежда операция по неутрализиране на ръководителите на бунта. В операцията участват полицаи, пожарникарии отрядници. Органите на реда създават плътен обръч около селото и нахлуват от глвания път. В същото време в центъра на Корница се е събрала огромна тълпа /почти цялото население на селището/, която е насъсквана от лидерите на "Корнишката република". Почти всички от тях са въоръжени с хладни оръжия /основно ножове и брадви/, но някои носят и ловни пушки. Опита на Дюлгеров, да спре тълпата с думи, заставайки на трибуната в центъра на селото е неуспешен. Целен с камъни, оплюван и обиждан, той е изведен от около 10-тина полицаи. Сблъсъкът е неизбежен. Органите на реда стрелят във въздуха и в първите редици на тълпата настъпва кратка суматоха. Една част от най-фанатизираните помаци атакува полицаите и една част от пожарната команда, която е била готова да използва водна струя срещу бунтуващите се. В сблъсъка падат убити трима от помаците/в следствие на тежки черепно-мозъчни травми и фрактури/, които са се опитвали да спрат насилието и устрема на фанатизираните селяни. Ранените са десетки. По погрешка е застрелян войник от селото, който по това време е бил в домашна отпуска.
Първата жертва от органите на реда е ст.л-т Благой Златков, намушкан на седем места с нож. В ръцете си е имал АК-47, но не го е използвал,защото е имало заповед да не се стреля по хора. Главата на майор Рашков е била буквално "смазана" от удари с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож, близо до сърцето.
Главният подбудител и организатор на бунта е Рамадан Рунтов, българ-мохамеданин, активен агент на турската разузнавателна служба "MIT". Държавна сигурност е разполагала с информация, че Рунтов е поддържал чести контакти с висши служители от турското посолство в София, както и Генералното консулство на Турция в Пловдив. Активно е сътрудничил и с Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци. До 1960г. Рунтов е жител на Корница, след което се преселва в село Долно Изворово, Казанлъшко. Това село е заселено със значителен брой помаци от Благоевградско.
По оперативна информация от ДС, Рунтов осъществява чести контакти със свои съмишленици-протурски националисти от средите на помаците, които живеят в Корница. Цялата подготовка на метежа се ръководи от идейните приятели на Рунтов Алил Алилов Бялков и Байрям Ибраимов Гетов.
Подготовката на събитията в Корница започва с обработката на протурските националисти, а чрез тях и останалите българи мохамедани в селото с помоща на издадената от Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци брошура "Същността на последните кланета на турците в Родопите". Освен, че разпространява тази брошура, Рунтов уверява своите съселяни от Корница, че благодарение на оказаната съпротива от тамошното население, властите вече 40 дни не смеят да да сменят имената им. Рунтов обяснява, че по оказания от Турция са разрешени всякакви средства за тяхната борба: вредителство, саботаж, терор, убийства на "българините", както и на тези помаци, които се поставят в услуга на българските власти.
Рунтов сътрудничи и с Кязин Чаушев, работещ в посочената Асоциация и също активен агент на турското разузнаване.
Окръжният съд в Благоевград осъжда Алил Бялков и Байрам Гетов на 12 години лишаване от свобода, а на останалите трима членове по 8 години. Рунтов е бил призован в качество на свидетел по делото, тъй като по това време е изтърпявал писъда за друго престъпление.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=10258 (http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=10258)

Автора е работил 27 г. в ДС, зам.началник на ВГУ - ДС. Работил е по "Турска линия".
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 27, 2010, 10:41:17 pm
Отворено писмо до г-ца Татяна Ваксберг

Цитат
Г-це Ваксберг, защо във Вашия филм премълчахте истината за събитията в с.Корница, Гоцеделчевско? Не споменахте нито дума за това, че през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.
В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.
В коя нормална държава може да се толерира подобен акт?
На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал “Калашников”, но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето. При тези събития в Корница загиват трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умрял от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев

Живко САХАТЧИЕВ,
учител,
гр. Якоруда

http://www.bulforum.com/index.php?showtopic=52036 (http://www.bulforum.com/index.php?showtopic=52036)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 27, 2010, 10:43:40 pm
И още пропаганда с измишльотините на Живко Сахатчиев:

Цитат
Навършват се 36 години от събитията в гоцеделчевското село Корница
28.03.2009 00:19   focus-news.net  


Според информация в електронното издание на вестник “Нова Зора”, който публикува през февруари 2001 година отворено писмо от Живко Сахатчиев (автор на документалната книга “Второто потурчване на Якоруда (1990-1995 г.)”), учител в град Якоруда, събитията от гоцеделчевското село Корница изглеждат по следния начин:
“... през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.
В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.
(...)
На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал “Калашников”, но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето.
При тези събития в Корница загиват трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умрял от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев...


http://www.znam.li/Pages/Horoscope/Default.aspx?evntid=720624 (http://www.znam.li/Pages/Horoscope/Default.aspx?evntid=720624)

Забелязахте ли колко нагло и безкрупулно се отразяват годишнините от тези събития в "независимите" медии?
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 27, 2010, 10:48:45 pm
Темата е отворена за дискусии. По-късно ще качим и уникални снимки от площада на селото от времето на 2-месечния мирен протест на нашите съселяни в началото на 1973 год.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Шумаров в Март 27, 2010, 11:46:12 pm
Не зная как е възможно да има хора, които продължават да вярват в лакърдиите, които се пишеха в протоколите на БКП, МВР, ДС и други машини на репресивния апарат от онова време!
Не зная индивида Живко Сахатчиев дали има сахат(часовник) и дали знае в кое време живее!
Не зная дали е бил съвременник на тези събития и, ако не е бил такъв, то поне статута му на учител в Якоруда повелява от обща култура да знае за реално случилите се събития!
Не зная как една наричаща себе си "свободна" медия може да даде трибуна на хора с явни психологически отклонения да се гаврят със паметта на загиналите хора!

Поздравления за ръководството на сайта, което отваря тази тема!
В очите на много млади хора тези събития не биха могли да намерят никакво логично обяснение-те нямаха логично обяснение и за нас, потърпевшите!
Тези зверства нямат обяснение в никоя епоха за цивилизованата част от човечеството!
Дано никога да не се повторят!
Дано младите поколения не забравят миналото, за да не допускат такива ужаси в бъдещето!
Дано Всевишният да даде покой на загиналите!
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 28, 2010, 08:30:38 am
Снимки от гражданския протест на населението на с.Корница срещу насилствената смяна на имената през 1973 год.

(http://img547.imageshack.us/img547/702/003ehe.jpg)

(http://img9.imageshack.us/img9/2672/004bue.jpg)

(http://img248.imageshack.us/img248/6002/005uqg.jpg)

(http://img829.imageshack.us/img829/7163/006fis.jpg)

(http://img209.imageshack.us/img209/1639/011jmh.jpg)


Кадрите са предоставени от наш съселянин, очевидец на събитията и пожелал анонимност. Добре се забелязва чисто новият, току-що павиран и застлан с плочки корнишки площад, който само след няколко часа ще бъде оплескан с кръвта на част от хората на снимките и ще се прочуе в целия свят с добре известния на всички комунистически терор.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Милен в Март 28, 2010, 12:35:02 pm

Поздрав към Вашия форум от форума "Де зората" (http://forum.de-zorata.de (http://forum.de-zorata.de)).

Изказвам (от името на активните ни участници) нашето преклонение пред паметта на загиналите и нашата почит пред Вашата и пред смелостта на Вашите близки - в онези времена, когато ние срамно мълчахме и се свивахме да не ни сполети бурята...

Милен
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Милен в Март 28, 2010, 12:46:55 pm

Без да искам да заспамвам темата (преместете моля този постинг където прецените за по-добре) нека обърна вниманието ви върху тази тема от старата версия на форум "Де зората":

"Терор по етнически и верски признак"
http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,81.0.html (http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,81.0.html)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Шумаров в Март 28, 2010, 04:47:21 pm
Да се надяваме, че няма да се стигне до спам в темата!
Прочетох постингите във форума de-zorata.de и видях, че има много свестни хора, чиито мнения споделям! Човешкото отношение на пишещите за нещастията на "възражданите" наши сънародници ме кара да се чувствам горд, че съм български гражданин!
За пореден път се уверявам, че жертви на терора по някакъв начин сме били всички български граждани и се радвам, че има хора, които са дотам морално извисени, че да се упрекват за пасивността си и да я наричат "конформистко мълчание"!
Хубаво е такива хора да бъдат приятели на нас, хората от малцинствата! Хубаво е хора с такъв морал да бъдат в управлението на страната!
Бедата е, че хора с такъв морал, напуснаха страната и тя остана в лапите на хората, които причиниха събитията, чиято годишнина днес се чества в Корница!
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Mehmed Boyukli в Март 28, 2010, 05:04:20 pm
Не всички са мълчали

(http://ivanbedrov.com/wp-content/uploads/011.jpg)

Точно 37 години след смазването на протеста в с.Корница, община Гоце Делчев, област Благоевград, на бял свят се появиха и първите снимки от събитието. Приятели от района ми изпратиха линк към форума на селото, където снимките са били публикувани преди няколко часа. Показателно е, че 37 години по-късно авторът на снимките иска да остане анонимен. Вероятно осъзнава, че той показва първото доказателство.

Чувал съм историята от местни хора. Бил съм и в самото село. Разкази много. Участници в събитията от ДС също разказват своята версия. Но досега всичко бяха разкази. Чак сега имаме и образа - не всички са мълчали, имало е съпротива в България.

Когато през декември 1972г.  селяните научават, че държавата иска да смени мюсюлманските им имена с християнски, те започват мълчалив протест. Три месеца жените и децата са на площада. Три месеца. Денонощно. Накрая идват спецчастите и всичко приключва. С убити и ранени, и с нови имена. От близките две села - Лъжница и Брезница, хората научават какво става и тръгват да помагат на съседите си. Пак убити и ранени, и пак нови имена.

Във форума на селото пише, че снимката е направена един ден преди да дойдат калашнииците. Доказателство има. Страх - също. 37 години по-късно.

Иван Бедров

http://ivanbedrov.com/?p=1916&cpage=1#comment-13132 (http://ivanbedrov.com/?p=1916&cpage=1#comment-13132)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Шумаров в Март 28, 2010, 05:28:04 pm
Да, има живи свидетели и жертви на терора! Има даже снимков и документален доказателствен материал, но няма нито един обвиняем за извършените злодеяния!
Има ''свободна" съдебна система и прокоратура, но те са заети да оценяват колко са откраднали апапите от триглавия змей по време на управлението им! Има "свободни" медии, но те са заети да публикуват шоу изявите на Юнак Бойко, или похотливите набези на Берлускони, или кой с кого ще се чифтоса в Big Brother.
Има тук-таме някои журналисти с будна гражданска съвест, като Татяна Ваксберг, или Даниела Горчева, но пък те "си намират майстора" в лицето на циника Живко Сахатчиев!
Склонен съм да оправдая страха на собственика на снимките от събитията в Корница!Той е направил тези снимки най-вероятно с голям риск за живота си.Не вярвам тази опасност за живота да продължава 37 години след събитията.
Би било ужасно, ако продължава да съществува такава опасност до днешни времена!
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 28, 2010, 06:38:05 pm
Има причини човекът, предоставил снимките, да желае анонимност. Има причини дори администрацията на този форум да не ги публикува. Защото нищо чудно утре ДАНС да затворят сайта на Корница с поредното обвинение в проповядване на сепаратизъм и ислямски радикализъм в Родопите. Примери в това отношение през последните години много.

Вече няколко години в Корница се чества годишнината от тези събития. Знаете ли кой е най-редовният присъстващ на мероприятието? Представителят на Държавна сигурност. Защо ли? Явно защото все още сме трън в очите на някого. Защото все още ни разпитват за изказването на Реджеп Молаахмед от преди почти 10 години, като че ли ние сме виновни за нечие лично изказване. Защото в тази държава все още продължава да се търси групова, разбирай малцинствена, вина...
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: rejep в Март 28, 2010, 06:47:30 pm
Този човек се казва Ибрахим Бърган син на Мохарем Бърган убит през 1973г на Корнишкия площад.И до днес Ибрахим не знае къде е погребан или изобщо е погребан баща му.

(http://img716.imageshack.us/img716/6297/s8301316.jpg)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: ali_gator в Март 28, 2010, 07:05:18 pm
                   http://www.bg-history.info/3325/Kampaniiata-po-smiana-na-imenata-%281970%E2%80%931974%29.html (http://www.bg-history.info/3325/Kampaniiata-po-smiana-na-imenata-%281970%E2%80%931974%29.html)

Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Шумаров в Март 28, 2010, 07:24:52 pm
Има причини човекът, предоставил снимките, да желае анонимност. Има причини дори администрацията на този форум да не ги публикува. Защото нищо чудно утре ДАНС да затворят сайта на Корница с поредното обвинение в проповядване на сепаратизъм и ислямски радикализъм в Родопите. Примери в това отношение през последните години много.

Вече няколко години в Корница се чества годишнината от тези събития. Знаете ли кой е най-редовният присъстващ на мероприятието? Представителят на Държавна сигурност. Защо ли? Явно защото все още сме трън в очите на някого. Защото все още ни разпитват за изказването на Реджеп Молаахмед от преди почти 10 години, като че ли ние сме виновни за нечие лично изказване. Защото в тази държава все още продължава да се търси групова, разбирай малцинствена, вина...

Надявам се думите ми от предишния постинг да не са прозвучали укорително, или обвинително! Аз не упреквам човека, който е пожелал анонимност, и още по-малко след казаното, че на такива мероприятия сте удостоявани с присъствието в Корница и на сега действащи ченгета!
Интересно ми е да разбера в какчестовото си на какви са там? Някой ги кани?
И, ако никой не ги е канил-защо ги търпите там?
Това е много арогантно-все едно убиеца да иде на погребението на жертвата си!
Не очаквам някое ченге да претърпи внезапен присъп на морално извисяване и да се сети, че не е достойно да присъства на такива мероприятия, но защо вие ги търпите там?
Обявете в програмата на мероприятието, че се забранява присъствието на донсници, пък ако ще не в антибългарски, а в антипланетарен заговор да ви обвинят!
Присъствието на палачите на това мероприятие е непочтено спрямо хора, като Ибрахим Бърган, и скверни паметта на хора, като покойния му баща!
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: ali_gator в Март 28, 2010, 07:28:08 pm
   Всичкки тези събития са само защото хората  защитаваха имената . А какво  е името за човека ....
   

   

Име собствено, бащино, фамилно.

Тези три имена си длъжен да впишеш във всеки документ за самоличност.
Без тях ти си никой.
Собственото име не ти си избираш, но сам си го създаваш през целия живот – от първите съзнателни стъпки до последните.
Градиш го ден по ден, усилие по усилие. Готов си на лишения и страдания, за да го опазиш чисто. Дори по неведоми вътрешни закони неволно заприличваш на името си. Сраснал си се с него, както с кожата си – още от майчиното люлеене в скута, от родителското повикване на прага, от призивите на връстниците под прозореца, от всички люби-ми или враждебни гласове.

По име се обръщат към тебе твоите лични отговорности, а също и гражданският и общочовешкият ти дълг. И ти не можеш да не се откликнеш, ако държиш на името си.
При големи изпитания се боиш за името си повече, отколкото за живота си.
Склонен си дори на смър-тен риск само и само да не опозориш честното си име.
То е твоето лице пред света, твоето достойнство, твоята неповторима личност. То ще остане за близките ти, а може и за твоя народ след смъртта ти.
Така ти ще живееш чрез името си.Когато подло направиш компромис, ти лепваш петно върху името си завинаги.
Нито времето, нито бягството в пространството, нито забравата – нищо не е в състояние да изтрие това срамно петно, то ще изплува тъкмо в най-уязвимия за тебе момент.

Едно-единствено може да го измие: кръвта ти, пролята в защита на някаква нравствена идея или поне жертвоготовност и покаяние не с думи, а с дела.
Бащиното име ти е дадено от родителя, който го е изградил и опазил за тебе през всички коварни клопки на битието. По това име първо те приемат в обществото – дете на еди-кого си.
После ти прибавяш към него отпечатъка на собствения си характер, като се стремиш да не го окаляш и принизиш, а с всички сили да го извисиш. С напредване на възрастта все повече оценяваш бащиното си име, то ти става все по-скъпо, все по-твое, разбираш какво му дължиш, гордееш се с него, откривайки в самата му скромност и неизвестност истинските му човешки достойнства, и все повече се чувстваш обвързан със завета му.
Фамилното име те включва в родословната верига, която поради балканската ни историческа съдба най-често е разкъсана, разпиляна през веявиците на вековете и невъзстановима.
Но все пак онова, което се предава от дядо ти или от прадядо ти, е достатъчно, за да имаш самочувствие не на безродник, а на потомък на род, устоял срещу превратностите на времето и смогнал да ти дари в наследство едно име, а то никак не е малко.
То е всичко.
В него е вложена трайността на краткото твое съществуване. Чрез него ти ставаш жива брънка от миналото към бъдещето.Посегне ли някой на фамилното ти име, ли се превръщаш в изгнанник във времето, дърво без корен. И тъкмо така в тебе се събужда родовото съзнание на принадлежност към една кръвна общност. Колкото и да вярваш, че ти си надживял тези старомодни привързаности, опомнянето иде от острата болка по загубата.Отнемат ли ти бащиното име, в тебе се надига неподозирано чувство на обида и мъст, онова атавистично право на кръвно отмъщение – вендета, съсипало цели семейства в миналото.А изтръгнат ли силом собственото ти име и го подменят с друго, това е непоносимо покушение върху личността ти.
 Все едно, че плисват в лицето ти сярна киселина, за да заличат и обезобразят индивидуалните ти черти.
При такъв терористичен замах достойн-ството ти на човек е накърнено в самия му извор – в себесъзнанието. Ти биваш лишен от биография. Справедливото ти възмущение и гняв могат да избият в непредвидими посоки за самозащита на гордостта ти, на завоюваното ти място сред малката или по-широка обществена група, на делото и постиженията през целия ти живот.

За какво друго освен за едно име са всички човешки усилия...Такова грубо похищение извърши българската администрация по отношение на нашите съграждани с турско самосъзнание или с мюсюлманско вероизповедание, независимо от потеклото им, което е толкова трудно установимо, колкото и българското – на този кръс-топът на народите през столетията, Балканския полуостров. Бръкнато е в святото ждрело на приемственост между поколенията, което ги споява със самочувствие на идентичност в общността.

Узнах следната драма в едно родопско помашко село:Децата получават в училище новите си имена, избрани от младата учителка – Елица, Борко, Сърница, Еленко и прочие. Щом се приберат у дома, настъпва странно прекръщаване. По древен обичай внукът носи името на дядото, за да продължи родовата верижност.
Сега на старците бива отнета последната утеха, че внуците им ще ги обезсмъртят чрез името. И сами се назовават с новите имена на внуците, казвайки, че светът за тях се е обърнал наопаки. Ще умрат като баба Елица и дядо Борко, каквито никой не помни, и все едно, че никога не са живели, не са се трудили на тази земя.
Тук няма кръво-пролитие, но има нещо не по-малко трагично: изтриване на следите на личността.Още по-нагло е прекръщаването със съвсем различни имена на родители и деца, братя и сестри, при което се пресича родовата пъпна връв и се унищожава наследствената поточност.

Ами чудните родопски песни Фейминко ле, моме, Рафинка, Сайфина болна лежи, пети на чист български език векове наред, и тях ли ще прекръстят със заповед от нечий бюрократски кабинет, подкрепена от танкова обсада? Ние знаем от драматичната ни история, че с ятаган са били наложени тези имена, но изпод ятагана са се промъкнали славянските окончания -ина, -инка, и те достатъчно ясно разкриват родословието.
Днес на прага на XXI век, нима е допустимо да се повтаря средновековната жестокост? (Изпратиха ми от Смолян в-к Родопски устрем, в който е публикувана преименувана народна песен от Рафинка на Росинка!).

Такова вандалско посегателство не е ограничено само върху мюсюлманското население у нас. То е съставка от общото нарушение на правата на човека. Нима и моето българско име не ми е отнето по подобен брутален начин, като ми е лепнато позорното прозвище родоотстъпник, предател, демагог, подстрекател и какво ли не още. (Лит-фронт от 9. 11. 89 и на закрити партийни събрания). Не питат дали това отговаря на истинския ми образ, не ми обясняват кога, как, с какво съм заслужила тази драстична смяна на граж-данското име, не ми се разрешава да се защитя срещу клеветата.
Не-що повече, зачерква се всичко, сторено досега през целия ми живот.А известно е, че несправедливостта спрямо един е заплаха за всички.Колко още имена са оплюти, колко имена на творци са погребани в мълчание и непризнание, колко имена на млади дарования са погубени още в самия им зародиш. Колко пъти се сменяха имената на улиците, по които минавам всеки ден.

Къде живея аз?
Мой ли е градът, или животът ми е подменен? И кой си е присвоил моя живот? Нима името нищо не означава в моята страна? Нима то е на сляпо подчинение и на своеволно разпореждане на властта?Насилствената смяна на името отменя миналото, заличава опита, погазва историята.
Дори медицинските документации за боледу-ванията на хората с мюсюлмански имена са унищожени. Разровени с булдозери са гробища и са изхвърлени надгробни камъни с полу-месец. Няма страхопочит даже към паметта на мъртвите. Унищожени са множество съдопроизводствени дела, юридически архиви, граждански регистри в общините, дори училищни дневници и свиде-телства с турски имена.
А всичко това е социално престъпление с огромни усложнения за в бъдеще.Името изведнъж се обзценява и губи обществените си функции. То е на пълно разположение на анонимната администрация. А щом е позволено да отнемеш неприкосновеното име на човека, тогава няма чест, тогава всичко е позволено.

Дори имена на загинали герои са сменени без боязън от такова кощунство (например посмъртното прекръщаване на Йорданка Николова – в Чанкова, а после обратно – в Николова, според смяната по върховете). Затрити са от народната памет имена на учени, общественици, културни дейци. Колко слава и гордост на родината е ограбена!
А в същото време колко недостойни имена се развяват като знамена на националния дух.Над 200 членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустрой-ството у нас бяха публично заклеймени на масови, организирани от Отечествения фронт митинги и демонстрации на 31 май, 1 и 2 юни 1989 година в столицата и провинцията, докато защищавахме в Париж на конференция честта на родината.

А знаете ли, млади викачи, вдигащи инструктирани лозунги: Съд на предателите!, Няма място за родоотстъпници в страната!, че някои от тези побелели хора, обявени за изменници, са основали същия този Отечествен фронт с риск на живота си? Защо бе наречен именно Отечествен в своето чисто начало (далече още от последвалия главоломен спад)? За да обедини всички граждани на Отечеството, независимо от религиозна, народностна, езикова и обичайна принад-лежност, стига да не са фашисти, расисти и мракобеси.През военната 1942-43 година и аз бях една от включените в първите нелегални групи на студенти отечественофронтовци.
Ние не крещяхме тогава срещу интелигенцията, тихо правехме каквото бе по силите ни, за да изтръгнем родината от фашизма. Страшното е, че сега сме безсилни да сторим каквото и да било.
Страшно и срамно!
Да стане от пресния си гроб Яни Стоевски, който създаде нашата младежка група от слависти, и да види днешните официозни мани-фестации на Отечествения фронт, оглавявани от Лазар Стамболиев, напомнящи за съвсем неприсъщи, противни на някогашната му програма шовинистични изстъпления.Ако имах възможност при обявената гласност да се обърна към тези мои съотечественици, които са викали по улиците на София и под моите прозорци:
- Съд за предателите,
- Смърт на родоотстъпниците!, бих им напомнила завета на Васил Левски, че в свободна България всички народности трябва да бъдем равноправни, заедно да живеем, заедно да градим чиста и свята Република, независимо от произход и етническа идентичност, независимо от обичаи и вероиз-поведание, независимо от звученето на името – стига това име да бъде честно.Нашите предци след освобождението от османско иго надмог-наха тежките спомени, още пресните кървящи рани, и заживяха в мир и сговор с турското етническо малцинство в една задружна общност, която издържа повече от век...
Ако не бе това безразсъдно сменяне на имената на нашите съграждани мюсюлмани, ако не бе им забранено да говорят на своя майчин език и да изпълняват своите верски обичаи, убедена съм. че каквито и провокации да нахлуваха отвън или отвътре, никога нямаше да се нанижат тези безкрайни върволици от бежанци, изоставили домове, свидни гробове на близки, цветущи градини, грижовно отгледан добитък, родна земя в покруса и поели към неизвестността с единственото упование – да си възвърнат погазеното човешко достойнство.

Тези обезлюдени, посърнали тютюневи полета, тези опразнени цехове на заводи, тези пустеещи погледи на хората в очакване да потеглят отвъд границата към несигурност и големи изпитания за семействата им – всичко това е отговор на грозното насилие, извър-шено върху тях преди пет години.
Защо високопоставени нашенци, които минават за примерни патриоти, не смениха своите турски фамилни имена: Джагаров, Караславов, Абаджиев и пр.? И защо извършваме спрямо другите онова, което не бихме понесли да бъде извършено спрямо самите нас?Съзаклятниците-организатори на цинично наречения възродите-лен процес не са се допитали до никого: нито до специалистите, историци и социолози, познавачи на душевността на онези, срещу които е насочена насилническата кампания с преименуването, нито до самите тях – хилядите наши съграждани мюсюлмани, подложени на нравствен тормоз и репресии.

Бюрократите не знаят, че според вярванията на мохамеданина, лицето на човека не изразява същност-та му, то се мени с възрастта. Затова в джамиите няма изображения. Най-трайното въплъщение на личността е името. С него мюсюлма-нинът се явява пред хората и пред своя бог. Лишиш ли го от рожде-ното му име, ти му ограбваш съкровеното единение с бога и с хората. А не се ли отнася това за всеки човек, който уважава себе си?Няма анонимна вина. Трябва да се разкрият и порицаят пред целия народ виновниците, шепа безотговорни функционери. Но бюрократичната машина не би задействала с такава сляпа брутал-ност, ако всички ние не бяхме мълчали. Имаше отделни смели протести – на Искра Панова, Груди Атанасов и други, но те бяха гласове в пустиня. Върху името на всеки от нас пада лична отговорност за съдбата на нашите онеправдани събратя. Виновни сме, поименно сме виновни!

 И сега сме наказани.
Нарушен е ритъмът на трудовата ни страна: пенсионери работят до изнемога по заводи; учители, ученици и студенти непосилно събират плодородието на полето; чиновници се учат да доят в кравефермите и да косят по ливадите. А годината е небивало богата на родитба. Това е само началото. Децата ни утре скъпо и прескъпо ще се разплащат за нашата тежка вина. И може да ни проклинат. Човек се изтръгва из корена си не заради илюзорно богатство, не за екскурзия от туристи-ческо любопитство и авантюризъм, не заради по-голяма печалба, и то под въпрос, не по диктат от чужда агентура от далече или вследствие на заплахи отблизо, а за да защити своето поругано право на майчин език, на вяра, на обичаи и главно на име.Името чрез внушение и самовнушение формира характера и поведението на човека. Неслучайно потомци на възрожденци и загинали борци за свобода носят съдбовното предопределение от името си (Раковски, Каравелови, Петкови и много други). Примерът на предците дава резонансен отпечатък чрез името върху образа на индивида.

Наглото отнемане и заменяне на името е предизвика-телство срещу човешкия характер. Може да се очаква екстремен рефлекс за самодоказване. Който извършва такова покушение, не познава природата на човека, и в крайна сметка не е осъзнал собствения си характер или просто е лишен от такъв. Безличие, безхарактерност, безименност – това са опорите на деспотизма. Един бюрократ заяви на пресконференция по телевизията пред цял народ: Какво значение има някакво си име?Ако за вас важи номенклатурното звание, то за достойния човек името е от първостепенно значение. А едно име се гради трудно, дълго, саможертвено.

И никой няма право да го отнема, да го подменя или очерня. Последиците са непредвидими и могат да бъдат ката-строфални за името България. (По едно време в нечие помътено съзнание на комунист-интернационалист се бил зародил налудничав замисъл да се смени името на родината!) Това име ние сме длъжни да пазим над всичко, да го издигаме все по-високо пред света и пред самите себе си, защото погубим ли го с недостойни дела, с него ще изчезнат завинаги и нашите имена, и имената на предците и потомците ни.


Блага Димитрова

4 юли 1989, София


   
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Шумаров в Март 28, 2010, 07:44:40 pm
Да, всичко беше само за имената!
Всичко беше за достойнството да бъдеш себе си!
Много хора бяха преименувани! Много хора от малцинствата бяха асимилирани! Много хора, които не бяха пряко засегнати не бяха съгласни с провежданата асимилационна политика.
Но малко бяха хората, които имаха смелост да се опълчат открито срщу тази политика.Много от тях платиха с живота си желанието им да бъдат себе си!Много хора останаха с трайни физически и психически увреждания!
Поклон пред тези хора!
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Милен в Март 28, 2010, 07:55:19 pm
Чосич Re: Терор по етнически и верски признак
юли 14, 2008, 14:56 »   

Симеоне,
уволних се от казармата през септември 1983 година и през декември ме бяха взели запас. Един месец бях първия път запас. Служих във въпросните десантно-диверсионни групи.  При второто си вземане в запас попитах един от командирите защо правим всичко това ... ! Просто ме погледна и каза - като те пуснем се погрижи да си смениш ВОЗ-а. Е ... успях, смених ВОЗ-а и от тогава не съм ходил запас.
 
Когато бяха организираните протести стоях на тротоара и гледах БЕС-ните подръжници на "възродителния" процес по булевард Васил Левски. Чудех се дали знаят що става в районите с етническо турско население? Знаеха ... беше известно. Но бяха забравили думите на Левски ...!





Милен Re: Терор по етнически и верски признак
юли 14, 2008, 15:29 »      

Чосич, стояли сме по едно време на бул. "Васил Левски" без да се знаем - аз бях горе-долу там, където сега е книжарница "Нисим" - косо срещу турското посолство. Отидох с нарочно познавателна цел - да разгледам мутрите на фанатизираните си сънародници, впрегнати от ком-пропагандата в ксенофобска кампания.

Като сега си спомням, как стъпил на бордюра не можех да повярвам, че е възможно толкова безмозъчна публика да се събере на едно място - общувайки иначе почти само с хора, които нямаха илюзии за режима, в който живеехме, ми беше неестествено някак да се сблъскам с негови очевидно верни, а не само привидни привърженици. Това не беше проява от типа на формалните манифестации,  с размахване на знаменца и подвикване на скандирания, не. Според мен повечето от участниците си бяха надъхани червени ксенофоби, "националисти" както се разбираше национализмът по тяхному (и както го виждаме и днес да се нагнетява от БНС и пр. измет).

Забележителни бяха плакатите и лозунгите им - всички от един тертип и видимо изготвени в едни и съща работилница - с грижливо изписан по шаблон шрифт и пр. - това показваше явно организираният отгоре и неспонтанен произход на демонстрацията. Спомням си гръмогласните скандирания пред турското посолство и противното дюдюкане и плакатите с обвинения в предателство пред дома на Блага Димитрова и Йордан Василев малко по-нататък след Турското посолство.

Знам много ясно как там за пръв път разбрах (и това го давам винаги за пример на немски събеседници, когато разговорът се насочи към такива теми) какво значи да си изолирана единица в една тоталитарно манипулирана тълпа - паралелът е с германски граждани през 1933 - 45, които стават свидетели на антисемитската истерия и които са безпомощни да променят каквото и да е в настроенията на тълпата - а атмосферата на надвиснал погром беше много осезаема през онази 89-та година на бул. Васил Левски - усетих тогава, как имаш в такава ситуация имаш само избора между обречената саможертва (гражданската смелост на крайната постъпка) и конформисткото мълчание - което разбира се за свой срам спазих в онзи момент.

Откровеността изисква разбира се да признаем, че през 1989 г. последиците, които грозяха за неспазване на конформисткото мълчание бяха несравнимо по-леки от онези в национално-социалистическа Германия, пък и през 89-та вече имаше достатъчно хора, които се бяха противопоставили на режима според кредото "Жить не по лжи".

Е, аз тогава не излязох извън схемата на псуването наум и погнусата от тълпата пред очите ми, но това си беше, както и да го увъртам сега, просто елементарен "кукиш в кармане"...


Източник: http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,81.msg13120.html#msg13120 (http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,81.msg13120.html#msg13120)


Изказвал съм на различни места писмено своето лично извинение като член тогава на мнозинственото българско население за скотските престъпления на режима, за нашето бездейно безучастие. Тук имам за пръв път възможност да го повторя и пред наши мюсюлмански сънародници, пред наследници и близки на пряко пострадалите и засегнатите.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 28, 2010, 07:56:35 pm
Надявам се думите ми от предишния постинг да не са прозвучали укорително, или обвинително! Аз не упреквам човека, който е пожелал анонимност, и още по-малко след казаното, че на такива мероприятия сте удостоявани с присъствието в Корница и на сега действащи ченгета!
Интересно ми е да разбера в какчестовото си на какви са там? Някой ги кани?
И, ако никой не ги е канил-защо ги търпите там?
Това е много арогантно-все едно убиеца да иде на погребението на жертвата си!
Не очаквам някое ченге да претърпи внезапен присъп на морално извисяване и да се сети, че не е достойно да присъства на такива мероприятия, но защо вие ги търпите там?
Обявете в програмата на мероприятието, че се забранява присъствието на донсници, пък ако ще не в антибългарски, а в антипланетарен заговор да ви обвинят!
Присъствието на палачите на това мероприятие е непочтено спрямо хора, като Ибрахим Бърган, и скверни паметта на хора, като покойния му баща!


Имах предвид настоящи представители на ДС, или т.нар. дансаджии. Те идват на събитието в качеството на служители на националната сигурност и ловци на потенциални "екстремисти". Затова казвам, че все още ни нямат доверие.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 28, 2010, 08:01:18 pm
Изказвал съм на различни места писмено своето лично извинение като член тогава на мнозинственото българско население за скотските престъпления на режима, за нашето бездейно безучастие. Тук имам за пръв път възможност да го повторя и пред наши мюсюлмански сънародници, пред наследници и близки на пряко пострадалите и засегнатите.

Благодаря, Милене! Винаги съм ценял форума http://de-zorata.de (http://de-zorata.de), той е един от малкото в мрежата, в които на малцинствата се гледа като на равни, а и точно там открих един прекрасен приятел - Даниела Горчева.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Шумаров в Март 28, 2010, 08:36:04 pm
Имах предвид настоящи представители на ДС, или т.нар. дансаджии. Те идват на събитието в качеството на служители на националната сигурност и ловци на потенциални "екстремисти". Затова казвам, че все още ни нямат доверие.

Аз не правя разлика между ДС и ДАНС!
А е наистина жалко, че държавата изпраща доносниците си на такива мероприятия за да лови несъществуващи заплахи! Значи се оказва, че параноята продължава и до ден днешен!? Не си ли дават сметка тези хора, че това е обидно?
Значи благоволяват да ви позволят да си проведете мероприятието, но под зоркия контрол на ченгетата!? Как успяха тия шмекери да излъжат Европейския съюз да ги приеме, при тази двулична политика към малцинствата?
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 28, 2010, 09:00:33 pm
„ТЕ ПОЧНАХА ПЪРВИ ДА ИЗДЕВАТЕЛСТВАТ... ДА НИ БИЯТ, ДА ГЪРМЯТ... КАТО ЧЕ ЛИ СА НА ЛОВ НА ЖИВО”  

Хюсеин Ибрахим Сьрмали
Роден на 24.03.1939 г. в село Корница, общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград

(http://img684.imageshack.us/img684/3376/017kw.th.jpg) (http://img684.imageshack.us/i/017kw.jpg/)


Мина доста време от започването на възродителния процес оттогава, ще се чества 30-годишния юбилей - 1973г. -2003 г. Какво мога да кажа, просто да възстановя цялата картина, което е много болезнено, обаче все пак това, което трябва, искам да го кажа да знаят по-младите и да не забравят миналото, ако мислят за бъдещето. Режимът на Тодор Живков с някакви решения там на Политбюро на ЦК на БКП бяха решили да асимилират нашия етнос, мислюманския етнос в България. Зад тях бяха великият Съветски съюз, Варшавският договор, те се чувстваха силни за деня и по това време се случиха много събития от световен мащаб и това беше душич* за българските власти. Слушахме, че просто по България, че къде доброволно, къде доброзорно, къде с агитация, къде с други икономически средства, започнаха да сменят имената, да посягат на религията, ние защото си гледахме другата работа и просто и житейските проблеми, така сме възпитани просто нали, такъв ни е на нас мислюманския манталитет и просто не го взимахме това за много сериозно нещо, докато не дойде и при нас това нещо. Почнаха най-напред да привикват служителите по места, в това число и аз, тогава бях служител в ТКЗС-то. Извикаха ни и ни поставиха въпроса или ще си смениш името, или най-малко ще бъдеш уволнен има и други последствия. И в зависимост от хората, някои се поддадоха, други се поогънаха, а други останаха за помислюване*. Обаче си напираха просто тука, беше като полувоенно положение и веки ден хора на държавна сигурност тука идваха и имаше психически натиск. Още хора, в това число и аз разбира се, решихме, че така не става, освен да намерим някакъв мирен начин да противодействаме. По мирен. За тази цел просто излезнахме всички на площада, просто да изразим едно общо негодувание, че не сме съгласни с това нещо и излязохме, целия март месец го изкарахме при лошо време на площада, почти цяло село. Почти цяло село в продължение на 2 месеца. Не сме предприемали никакви противодържавни, противозаконни мерки. Просто беше елин мирен протест и бяхме решили, ако дойдат те при нас. ние да им кажем, че не сме съгласни всички да ни сменят имената. Ние сме нямали лоши намерения спрямо строя, спрямо държавата, спрямо правителството и против тяхната партия - комунистическата, мръсна, но не сме очаквали, че ше има такива последици. И тука така цяла нощ стоиме деца, жени, старци, като през това време предприемахме други легитимни мерки в смисъл такъв, че разнасяхме писма до разни посолства, да научи света какво правят в България. Писма пращахме по американското посолство, руското, турското. Търсихме просто някаква опора някъде, но те обаче твърдо решили да не слушат никой, най-малко пък нас, да си свършат работата общо казано, направиха едно събрание тука, бившият първи секретар Петър Дюлгеров и Сандев на областният съвет дойдоха тука и ние им казваме нашата болка, че ако така продължат с нас ше спрем всякаква икономическа дейност, ше спрем да работим - всичко ние го държахме - ТКЗС, кравеферми, децата ше спрем от училище, да покажем по мирен начин, че не искаме техните имена и че не сме съгласни с техните решения. Те си отидоха, като казаха, че ще дойде депутата на Благоевградски окраг - Крум Радонов. Това беше в навечерието на 28-ми март 1973г. Ние просто се надявахме, че те ще дойдат и или ще спрат този рецидив, или ще действат по друг метод, докато се стигна до фаталния 28-ми март 1973г. В рани зори ние бяхме излезли на площада и изведнъж войска, конна жандармерия, кучета, воуражени, пожарни коли и как си стоиме ние тука на центъра и те почнаха да ни бият, да псуват - ей така те почнаха първи да издевателствуват - всичко това беше чисто и просто намислена комунистическа работа. И които бяхме отвън тука, ние бяхме доста внушителна група, обаче имаше и хора по къщите чуха пукотевиците, гърмежите и аз си казах те гърмят като че ли са на лов, на живо направо. Обаче аз нямам нищо и сам нямал и намерение да имам нещо за някаква воуражена съпротива или пак някакъв отпор, ние просто така сме вазпитани, че искаме по най-най-човешкият начин ла докажем, че не сме съгласни с това нещо и искаме ей така да не стават тези работи. Аз бях тука и видях, че те напъват и хващат на групи, на групи, и в читалището ги карат и ги затварят там. Аз се отскубнах някак си и ей тука на тоя парапет /показва мястото/ бях ранен. Те продължаваха да пукат и аз се скрих тук в една къща, християнска къща и така изкарах една нощ там. През това време, те са изхватили хората и аз оттам чух, че са набелязали хора, които трябва да ги окушарят, да ги затворят, да ги изселят и да си наложат пак тяхното. Видях, че преселиха и мойто семейство и това ме накара да се явя пред тях - да не се крия - аз знам, че те ме търсят и мен. Отидох и се предадох, казах: - Аз сам лицето Сърманлиев - и те казаха: - Ще дойдеш с нас в Гоце Делчев - и направо в ареста 2-3 дена. Аз бях ранен в крака, за разлика от другите на мене тука в Гоце Делчев не ми обърнаха внимание. В Благоевград бях три дена и чак след една седмица ма откараха в София. Тогава ми се беше получила инфекция и оттам ме правиха операция. Лежах в следствието четири месеца и търсеха под вола теле, общо казано. Ние просто си казвахме нашата болка и защо се стигна до там. Насрочиха процес, който се състоя в Благоевград не в съдебната зала, а в една стопанска постройка извън града. Формираха там, направиха сценария, тогава ни обвиниха по едни такива членове, по които е предвидена по-голяма присъда, че е била сформирана група, която е имала за цел да саботира народната власт и да свали правителството. Групата, която ни осъдиха, се състоеше от 10 човека, девет от Корница и един от Лъжница, заради това, където бяхме изпращали писма до посолствата ни осъдиха за саботаж на правителството. По тяхно усмотрение там най-голямата присъда беше от 12 до 3 години. На мене бяха 8 години, при строг тъмничен режим. Аз се опитах да си направя самозащита, а те ми казаха, че само си влошавам положението и се натоварвам и няма да ми помогне нищо. Назначиха служебни адвокати. Осъдиха ни и имахме и парични санкции. Бях една година в Софийския централен затвор в наказателно отделение. Бяхме при затворници със смъртна присъда, просто за да почувстваме. След това ме откараха в Стара Загора, където лежах 6 години с работа. Приписаха ми и принудително изселване от Корница в Бяла Слатина, село Драняк, където преди това беше изселено и семейството ми, но те си бяха дошли, защото тяхната присъда беше минала за принудителното изселване и аз бях там сам. Изкарах там 2 години и половина като пастир на крави. Веднъж си дойдох нелегално, след това те ме извикаха в Гоце Делчев веднага и ми казаха да ме няма извън Благоевградски окръг да съм, защото те още не са си свършили работата, да ме няма. Отивам си аз пак там, още няколко месеца и пак се връщам в Корница. След това те пак ме извикват и ми казват: - Какво искаш, пак в затвора ли? - Аз от затвора не се плаша - им казвам. - Добре, ще стоиш, но ше станеш наш човек. - Не може така, какво значи ваш човек, не може така. - Ами каквото става по Корница, всичко ще ни казваш. - аз не се съгласих, те ме изгониха навънка и ме оставиха на мира.

(От книгата "Горчиви разкази")
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 28, 2010, 09:09:23 pm
Фоторепортаж на мероприятието по случай 37-годишнината от събитията в селото - http://kornitsa.com/forum/index.php/topic,119.0.html (http://kornitsa.com/forum/index.php/topic,119.0.html)

Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 29, 2010, 08:51:23 am
„ТИЯ МРЪСНИЦИ ЩЕШЕ ДА МЕ ОЧИСТЯТ, ТОВА Е БИЛО ПЛАНИРАНО В ПОЛИЦИЯТА”

Ибрахим Бекир Бялк
Роден на 06.03.1948 г. в село Корница, общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград

(http://img265.imageshack.us/img265/8329/ibrahimh.th.jpg) (http://img265.imageshack.us/i/ibrahimh.jpg/)

 Аз бях в болницата, но още тук в читалището, като на вкараха и най-напред там истилираха* камерите (за снимки) и почнаха там да ни удрят, мене ма удрят тук в лявото рамо, един мръсник с дърво ма удряше, а аз бях ранен в лявата ръка. Той удря и вика: - Дигай ръце! - аз не мога да я дигна ранената, той налага, удря жестоко и аз не мога, майка ми до мене, никой не може да ми помогне, той удря ама така мераклийски удря, че да ти падне шапката и аз няма начин с тази ръка фатих* другата, мъча да я дигам, но ноя* удря и като свърши с удрянето, даде заповед да изкарват по-високите, по-едрите мъже аз не виждам къде ги карат. По едно време ма посочват, дръпна ма и мене вънка, извън читалището, пред мене имам брат - Саид се казваше - той е пред мен, през един, двама и претрасиват* го там, снимат го с камерата, аз сам зад него, ама гледам и как си го снима и го вързаха, сложиха му белезниците и с едно дърво в главата, удрят го тука в главата и си гледам как кървето му текат от главата. Вкара го в колата, по него имаше един друг и той така. Тоя Трендафилов - началника на милицията, където беше като го чу там, че са изкарали една отверка от него го пита: - За какво ти е т'ва бе? - Ами да се отбранявам - и оня като му цапардоса два шамара на него, върза го и в колата. И дойде и моя ред и мене върза там, ранен сам, вързали са на с една белезница двама души и аз сам на последната пейка на колата, из тази страна един милиционер и из другата страна, не ги познавам, беше тъмно - март месец, беше 5,00 часа, всичко тъмно. Като вървяхме надолу към Гоце Делчев - тука от селото надолу до Баничан всичко беше войници, коли и танкове, като че ли тука беше не знам нямам думи за обясняване. Закараха на в града, старата милиция, където беше разтвориха на там. А този, където почина - Сали Амидейн - сега аз, както сам на последната пейка (в колата) в краката ми той, на Баничан - той там почина, до там той пашкаше* ааааа и там спря и почина. Там тоя аго* Ибраим Бошнаковия каза на оня полицая: - Вижте бе, тоя човек умира бе - кой ще ти обърне внимание и когато слезнахме в града, в милицията, той беше умрял човека. Ние го предскачаме и слезнахме долу, вкараха на вътре. Имаше много ранени - аз бях ранен в ръката, брат ми беше в рамото ранен, имаше много ранени в краката. Тези ранените ни отделиха и ни откараха в болницата, моя брат варви* по стълбите пред мен аз върве, пак брата го караха двама. Имаше тук един доктор и казва: - Пуснете го бе, да еба неговата мамица - пуснаха го и той на ръце и крака излезна нагоре по стълбите, до коридора. Другите не ги сам гледал, но мен, когато ме сложиха на масата да ми вадят куршума от ръката, той си ми беше в ръката, сега още си е тук, доктор Терзиев и доктор Канелов, оная година искаа да го сложат кмет, той тогава ми режеше ръката да ми вади куршума. Кой ще ти слага упойка, без упойка - той боли, аз сам целия вир вода от пожарната, когато пръскаха по нас, ние бяхме там с моя брат най -наутпред*. Когато дойде тоя, както казва аго Юсеин, когато са дошли аз си бях у нас, да ама ние знаем тука преди бяха дошли някакви все едно от Сърбия журналисти да снимат случеят тук, а те са били някакав началник, някаква милиция и подсказаха, аз слушах тук полицая, който беше Шимото, как извика тоя Владо Касов да му каже, че началника на милицията казал на Владо утре с оборудването да е в града - той го извика, аз бях след него и чух това, а той му казва, че колата утре в 5 часа трябва да е в града. Тогава се подсказа, че нали няма да се стреля на месо. Ние тука спяхме на огъните, късно отидох си у нас малко и когато запукаха и аз излизам от нас и тука тичам надолу, ама тичам дето се казва като на месо, и тука на местността "Барчината" конната полиция с кучета, набутах се в тях и те взеха да викат: - Удряйте, да еба неговата майка! - и кучето на гърба ми е и аз избягах нагоре до Форажелиевата махала, а там са се спрели наш'те. Аз отидох при тях и казваме да вървим на площада - и от там заобиколихме и дойдохме тука. Тогава почнаха, ние вървяхме тука в читалището, там бяха задържани хората и ние искахме да ги пуснат. С нашия брат най - напред вървим, аз сам парвият и сам нарамил* и аз една тояга, ше ги трепя и аз с тояга, и пожарната като запръска в учите ми, аз не мога да взема въздух. Добре, ма брата зад мене вижда пожарната кола как ме пръска и с един камък удря пожарникаря и оттам аламинут го раняват. Така с пожарната успяха да ни върнат назад и тогава издадоха червена ракета във въздуха, за да стрелят на месо, и почнаха да стрелят, там в тази пратка, където бях и аз, имаше много ранени. Там убиха аго Муарем - утрепаха го с приклад - почнаха да раняват, почнаха да пищят хората, едни почнаха да си бягат и аз сас стигноването* там - при Паскови, при чешмата дуам*: -Къде ще бягате? - те казват, -Не назад се не връщаме - и аз пак ворнах се назад и между тях, кой ма види „Ей, я го мамка му!” и се измъкнах. С тази пратка, където ни раниха, бяха ни закарали вече и аз най - наудзад*. По едно време, така ма цапардосаха в главата, че не можах да се овладям и аз като удавник за сламка се хванах за един от нашите и той ме отмъкна вътре в читалището, иначе ако бях паднал умирачката* щеше да ми е сигурна сто процента. Оттам вече пи закараха в болницата. Там при доктор Канелов, разсече ми тука ръката и аз почнах да треперя, а той казва: -Гледай, да еба неговата мама, какво хубаво играе! - и казва - какво бе, студено ли ти е, боли ли а, от кои си бе? -Аз сам от Белковите - отговарям му -Аз мамицата ви, вие сте инициаторите, ако бях дошъл във вашето село, най - малко десет щеше да убия. Това доктора го казва на мен, това не мога да го отхвърля от съзнанието си, и постиска ръката малко, постиска я - куршума не можа да го изкара и казва: - Зашивайте го, ебете му цензурата майчина! Ей така, като животно, нямайте никаква милост, все едно е война. Вкараха ни там в стаите, където ни сложиха, всички джамове* ги заковаха. На вратата имаше два полицая, чуваха ни през цялото денонощие. Ние не можеше да ходим, те ни пазят - там имаше със счупени крака, имаше най - различни, простреляни през белия дроб. И тия полицаи, където ни пазеха, имаше някой ударени с тояга, като дойдоха те в нашата стая, ти лежиш на леглото, той те дига и те удря и рита, какво можеш да направиш - полицая до него той е дошъл и те удря, ти си траеш, като животно. Почнаха вече да ни водят следствие и 18 дена след като ни пуснаха оттам закараха ни в милицията, държаха ме там до вечерта, стъвни* се и излезна началника и казва: - Ти какво чакаш бе? - Ами наредиха ми да чакам - аз не мога да ходя, аз сам пребит чак се влача и му казвам, че не ща да си ида, искам да остана там в килиите.Той се варна вътре, мота се, кой знае какви уговорки правиха вътре, излезе и казва, че се е обадил на автогарата и рейса чака специално тебе. Абе какъв рейс, то е тъмно, то е късно аз не ща да си вървя.А той повтаря, че рейса чака, да вървя да не го изпусна. Аз отидох на автогарата: всичко е тъмно. Имаше между града и Баничан късен рейс към 8,30 часа с него се придвижих до Баничан и слизам там, то няма никой, къде да ида, дрехите ми са целите мокри и мухлясали от влагата. Фанелата беше бяла и беше цяла в кръв и съм тръгнал нагоре ще вървя, какво ще стане това е. Така към селото нагоре вървя и слушам зад мен се мърмори, обаче аз мисля, че е някой от нашите села и си казвам, аз сам контузен те ще ме стигнат нагоре. Как си се движа нагоре към онзи завой, където са скалите, те наближават нагоре. Изобщо не ми е минало през акъла на тази тема, едно свиване на завоя, като че ли Аллах докара тази кола. Аз дигам ръката и той спира да се кача, казва няма място, как няма място като горе е празно, е ами ако искам отгоре да се кача и аз лека-полека се качих горе. С едно качване отгоре и онези стигнаха на колата отзад. Когато тръгна, си казвам: „Брех майка му, тя мръсници щеше да ме очистят, това е било планирано в полицията”. Той /шофьора/ щеше да върви за Брезница, аз му казвам да кара нагоре, по-нагоре на моста слизам и такива работи и тогава отървах трепането, след това ме изселиха във Видинско, село Тошевци.

("Горчиви разкази" - Благоевград 2003)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 29, 2010, 03:48:37 pm
"КОШМАР В ЛЪЖНИЦА”  

ИсметДжаферов Бялков
Роден на 20.11.1948 г. в село Лъжница, общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград


(http://img89.imageshack.us/img89/2060/ismetu.th.jpg) (http://img89.imageshack.us/i/ismetu.jpg/)

По време на събитията в Корница. хората преди това, създадоха едно ядро като контрол и дейурехме* между Корница и Лъжница, за да съобщаваме какво става и дали ще нападнат Корница. Но аз точно по това време си имах семейни проблеми и не ходех на разведките*. След това отидохме кам Корница на помощ. Първоначално се бяхме запътили една хайка от около 20 човека, но като видяхме, че има конница, почнаха да стрелят и излизаха още от Корница към нас, ние тези 20 човека се върнахме тука да търсим помощ. Излезднахме на местността „Голака”, дадохме сигнал, че нападат Корница и дойдоха много хора заедно с децата си. Като дойдоха при нас заслизаха надолу и който прав* слезеше направо го пребиваха, конниците ги мачкаха. Прел моите очи видях четири човека, как ги биха, биха, хванаха ги и ги закараха към Корница. След това в полицията ги бяха откарали, докато ги пооправят там и ги пуснаха тогава, но... След всичко това никой не е дошъл да ни подписва или пита. как да ни сложат имената, писаха ни ги така как те си знаят. След туй дойде време за съдене, да съдят активистите от това движение, което се организираше тука и мене ме хванаха, като свидетел. Отидохме по Благоевград на делата, но се оказа, че доказателства нямат никакви и постоянно отлагат делото, а нас ни разпитват и постоянно ни разследват. И мене ме натопиха нещо и ми казаха да лъжесвидетелствам, иначе Аллах да ми е на помощ. Аз не исках, но те като ме почнаха изкъртиха ми зъбите от бой. Докараха един човек и той жестоко ме натопи, тогава се принудих и подписах. След това пред съда в Благоевград казах истината, че са ме принудили да лъжесвидетелствам и съдията ми каза, че съм свободен. След това един друг се яви като свидетел и какво стана решиха да го съдят него. След два-три месеца, както си работех, дойдоха с един джип и направо на местността „Топлица” в Мусомище и ми удариха един хубав бой и оттам в Благоевград. Оставят ме в килията, сутринта ме вдигат и в Централния затвор в София. Изобщо не знам, за какво ме дигнаха. Нямам ни призовка за дело, нямам ни съдебно решение, изкарах си 6 месеца, като първото момче, в затвора и до ден-днешен аз още се страхувам да говоря и да изтъквам.

("Горчиви разкази")
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Miloev в Март 29, 2010, 05:56:58 pm
...
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Mehmed Boyukli в Март 29, 2010, 06:48:41 pm
Аз мисля че темата се спами.Това едва ли ще се одобри от модераторите и админите.
И не само те.
Ние смятаме че този начин на комуникация между форумците има разрушителни последици за бъдещето на сайта и идеалите които са застъпени във Правилата на форума.
Параноичната шпиономания или опитите за проектиране на дигитален инжинеринг
с цел да се чустваме потдиснати, контролирани, няма да се толерира още в зародиш.
За това аз призовавам за своевременна и безкомпромисна намеса от страна на админите.
 В сайта не трябва да има обиди , срещу който и да е било -
дори и агенти на КГБ,УДБА,ЩАЗИ, МИТ,МОСАД, ЦРУ или което и да е разузнавене да доидат тука.
Ние преди всичко сме хора.
А що се отнася за агентите на ДС, то нека онези които са участвали във тези репресий,
нека да имат достойнството да си признаят.
Нека да имат достойнството да потърсят прошка от живите жертви днес, тука.
На практика не е било възможно да съществува държава без съответната служба за сигурност.
Именно от тази гледна точка считам че разкаянието за участието в тези репресий е вид хуманизъм.
Казвам го това поради фетишизирането на клишето че тези които са участвали във Възродителния процес трябва задължително да се гордеят.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Милен в Март 29, 2010, 06:55:01 pm

Напълно съм съгласен с теб, Мехмед. Там е работата, че както си написал:

"Казвам го това поради фетишизирането на клишето че тези които са участвали във Възродителния процес трябва задължително да се гордеят"

голяма част от тях не само се гордеят, но активно проникват и в различни форумни проекти, които застрашават някогашния им (и все още значително наличен до днес) медиен монопол. Изучаването на подривната и манипулативна интернетна дейност на такива герои е важна тема и тя вече се върши.

Но точно този топик, посветен на паметта на скъпите за вас жертви (които на нас, останалите трябва да са до днес пример и повод за срам пред собственото наше мълчане пред терора тогава) не заслужава да бъде сквернен и също настоявам за администраторска намеса - вклч. и по отношение на моя горен постинг.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 29, 2010, 07:37:29 pm
На потребителя Miloev е наложен БАН поради обиди към други участници във форума. По-късно ще почистя спама.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: rejep в Март 29, 2010, 10:10:49 pm
Сюлейман Амидейн  и Ибрахим Бекир Бялков
(http://img535.imageshack.us/img535/6199/s8301318.jpg)


(http://img19.imageshack.us/img19/3804/amid3.jpg)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Шумаров в Март 29, 2010, 10:17:23 pm
Хехе, не закъсняха много симпатягите да си покажат рогцата! :) Добрата новина е, че няма да бъдат толерирани!
Споделям мнението, че е проблематичен факта от гордостта на участниците в масовите зверства, на чиято годишнина е посветена тази тема!
И тука радостната новина е, че вече не живеем в онези времена на ограничени комуникации и осведомяване!Едновремешната машина за дезинформация сигурно е подготвила добри специалисти, които да проникват във форумите и се опитват да дезинформират по съвременен начин, но слава Богу не могат да ни ограничат правото на избор на източник на информация!Така, че всеки може да прецени на кой източник да се довери!
Поздравявам Милен за достойното му отношение към честването на годишнината и за достойната му гражданска позиция!
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 29, 2010, 10:22:59 pm
"Защото той преживя всичко това тука и реши да отиде на свобода в Турция, за да живеят свободно неговите деца".

Тези думи на аго Сюлейман илюстрират нагласата на почти половината от населението на селото ни, което се изсели в Република Турция през 1992-93 година вследствие зверствата на безумната асимилационна политика спрямо мюсюлманите в България.   
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Шумаров в Март 29, 2010, 10:32:57 pm
Да, избягаха много хора! Илюстрацията е точна! Много хора са обидени от отношението на тогавашното и последвалите управления на България!А факта, че 20 години след падането на акомунистическия режим все още има хора, които понасят стоически гаврите на, които различните управления ги подлагат, илюстрира патриотизма и родолюбието на тези хора!Това са хора отрудени от непрестижна и ниско заплатена работа.Задоволяват се с малко и в замяна искат само някаква елементарна сигурност за битието си!
Такова благородство е рядко срещано в днешни времена!
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 29, 2010, 11:09:31 pm
ЗЕЙНЕП ИБРАХИМОВА: "ПОМНЯ СТУДА И СТРАХА, КОИТО БЯХА СКОВАЛИ ВСИЧКО - И ПЪТИЩАТА, И ДУШИТЕ НИ" (http://kornitsa.com/forum/index.php/topic,116.0.html)

Интервю на Даниела Горчева със Зейнеп Ибрахимова

Цитат
Зейнеп Ибрахимова е родена през 1958 година в с. Корница, Гоцеделчевско, известно със съпротивата си срещу насилственото преименуване на помаците през 1964 и 19731. След бруталното смазване на съпротивата през март 1973 семейството на Зейнеп Ибрахимова е принудително заселено в с. Славовица, Плевенско, а след изтичането на 5-годишния срок на изселване - в с. Фелдфебел Дянково, Толбухинско. През 1980 Зейнеп Ибрахимова постъпва във Висшия педагогически институт в Шумен, но заради отказа да си смени името, е принудена да прекъсне през 1982. След едногодишно прекъсване отново продължава следването си. По време на насилственото преименуване на мюсюлманите през 1984-1985 Зейнеп Ибрахимова и още трима нейни близки са осъдени на затвор. След като излиза от Сливенския затвор в края на декември 1986, принудително е заселена в с. Ботево, Михайловградско.

През 1988 Зейнеп Ибрахимова става член на "Независимото дружество за защита на правата на човека" (с председател Илия Минев) и е избрана за негов представител за Варненска област. В това си качество тя трябва да се срещне с френския президент Франсоа Митеран при неговото посещение през януари 1989, но е арестувана от Държавна сигурност, а на 3 февруари 1989 е експулсирана от България. От 1989 живее в Анкара. Доцент, д-р на филологическите науки. Работи в Анкарския университет и университета "Гази" в Анкара. Автор е на десетки изследвания, статии и преводи, има издадена книга и участва като съавтор в различни сборници. Литературните й изследвания са свързани предимно с творчеството на Антон Чехов и на Йордан Йовков.

ПС - Искам да използвам момента за да ви съобщя с най-голямо удоволствие, че Зейнеп е тук сред нас във форума, регистрирана с ник Zeynep Kelesh !

Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Mehmed Boyukli в Март 30, 2010, 01:21:50 am
Добре дошла Зейнеп!

Мисля че сайта достигна звездния си час, след като самата Зейнеп Ибрахимова
се регестрира и стана част от нашата форумна общност.
Зейнеп е била винаги близо до сърцата Ни.
Това е едно добро начало.
Аз досега съм се срещал лично с нея само един път, когато беше дошла с екип на турска телевизия да снимат в Брезница документален филм за традицийте ни, фолклора ни.
За Брезница тогава бе чест да посрещне легендата -десидент  Зейнеп Ибрахимова, позната нам като глас и стожер на антикомунизма от преди 1989 г.
Просто една обикновена жена която не се пречупи пред всесилната репресивна машина преди 1989 г.
Тука на това място е удобно да публикувам един друг филм-предаване посветено на Корнишко - Брезнишките събития през 1973 г.
Макар че аз платих голяма цена за това предаване по националната телевизия/но и не само аз/,
мисля че цената си струваше.
Защото това не е само журналистически анализ, но и начин на съхранение на нашата памет за идните поколения.
Искам специално да благодаря на нашия съфорумец - yusuf_liman, за това че е записал предаването и го е качил в специален сайт.

И накрая разбира се искам да поздравя самата Зейнеп със песента която е накрая на втория клип.Тази песен се пее от мойте Али/лели/ които са участнички във тези събития , едната от която също се казва Зейнеп !

Но вижте сами:

kanal1- chast1 (http://www.dailymotion.com/video/xc60gm)
kanal1- chast2 (http://www.dailymotion.com/video/xc61i6)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Милен в Март 30, 2010, 11:45:20 am

Много силно. Благодаря, Мехмед! (и на Юсуф, че го е запазил!)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Милен в Март 31, 2010, 01:07:40 am

Който е на Фейсбук може да види тук:

http://www.facebook.com/profile.php?v=feed&story_fbid=110615572298249&id=100000634715406 (http://www.facebook.com/profile.php?v=feed&story_fbid=110615572298249&id=100000634715406)

А който не е, помолен съм да предам следното (след като цитирах там и качих линк към двата виедозаписа):

Бойко Боев: "Благодаря,Милене! Предай моите благодарности на Мехмед и Юсуф! Жалко е, когато слушаме гласовете на политиците,а не Гласовете на хората..."

Cvetana Savova: "Боже,помогни ни да запазим човещината в душите си!"
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 31, 2010, 06:00:47 am
"За мен тоя ден е най-голямия празник (бел. - 29 декември, деня, в който връщат имената на мюсюлманите), най-куртулуш Байрям го казуваме. Защото на мене да кажем, когато ма е родила мойта майка, тя е искала да ми тури едно име, баща ми друго име, баба ми трето, дядо ми четвърто. И не можат да са споразумеят какво име да ми сложат. И тогава някой ги научил - направили четири китки, на всяка китка турили име и са отишли тука на ряката, при моста. Метнали са китките във водата и която китка е тръгнала най-първа, тва име ми са сложили на мене. А те какво направиха..."

Много силни думи на Караахмед в началото на втора част!
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Милен в Март 31, 2010, 09:39:11 am

Ще си позволя да допълня нещо, па може да прозвучи на някои и малко патетично, но го мисля най-искрено: не само тези думи на Караахмед, но почти всичко казано във филмовите откъси от свидетелите, от хората, които са видели с очите си и почувствали с гърбовете и в сърцата си онова насилие, ще остане сред най-важното изговорено публично през тези абсурдни години на "прехода".

Слушам последните дни (че не мога да гледам докато върша друга работа) вече за кой ли път тези искрени думи - забележително, че след всичко случило се, са без омраза или настроения за мъст - и си мисля как те да станат достояние на колкото може повече хора в тази сполетяна от толкова безумие страна.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Шумаров в Март 31, 2010, 09:40:19 pm
Да, те нямат омраза, или желание за мъст!Те са достойни хора!
Аз не мисля, че тези събития са тайна за някой-всеки, който се интересува може да намери информация и да види моралната висота на тези хора!
Бедата е, че обществото не приема по адекватен начин такъв вид информация! За това неадекватно възприятие огромен принос има т.нар. свободни медии и образователната система в страната! Излъчват се мозъкопромиващи предавания и програми(в една такава "Време разделно" на Антон Дончев е бил състезаващ се роман ПФУ!)налагат се ценности с трайността на чалга хит, а  възпитателни предавания са кръстословиците на Къци и вицовете на Слави!
Бедата по мое мнение идва от това, че не се възпитава религиозна култура в подрастващите хора.Тези хора наричат празника на избавлението, защото са вярващи! Те не таят омраза, защото са вярващи!А да си съхранят вярата и културата през изминалите години и след сполетелите ги нещастия, това е достойно за възхищение!Трябва да е много силен човек, за да може да съхрани ценностната си система, въпреки 45-те години на див атеизъм!
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 31, 2010, 10:44:45 pm
Прегледах коментарите за събитията в Корница от блога на Иван Бедров (http://ivanbedrov.com/?p=1916#more-1916). Не случайно все още се срещат мнения от рода на "Какво чак толкова е станало!? Вие гледали ли сте "Време разделно" за да видите как са се гаврили турците преди? А в Корница имало някакви си 5 жертви и сте тръгнали да вдигате шум до небесата..."

За съжаление митът "Време разделно" си върши работата, както преди по време на преименуването, така и днес по отношение разбиранията на много българи за историческата съдба на населението в Западните Родопи. Все още пропагандната националистическа машина продължава да бълва митове  (http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=22154&edition_id=337&format=html) за да оправдае зверствата на асимилаторите по време на т.нар. "Възродителен процес".

Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Mehmed Boyukli в Април 02, 2010, 09:16:23 am
Академик Николай Хайтов в Западните Родопи и Пирин.


За първи път си спомням кога чух името Николай Хайтов.Беше някаде към 1975-1976 година.
След кървавите Kорнишко- Брезнишки събития през 1972 г, населението на тези села  поне видимо "улегна", и като че ли се остави в ръцете на партийните възродители да оправлява садбата му.
Имената се смениха , родителите ни волю неволю като че ли се оставиха на инерцията и така животът продължи напред.
Моя дядо винаги с ирония повтаряше комунистическият лозунг на Ленин - "Колелото на историята се върти до окончателното идване на комунизма и всеки който се опита да го спре ще бъде смачкан от него"

Та в този дух тогавашните възродители се впуснаха след смяна на имената, да сменят този път и  традиционните носии на нашите майки, сестри и дъщери.
За тази цел тогавашната партия държава предполагам изхарчи много пари от обикновения данакоплатец за осъществяването на този "Революционен и цивилизационен акт".
Това разбира се специално за мойте близки и родители беше поредния ужас с които трябваше да се примирят.
В селото имаше към 150 комунисти и още близо 200 членове на тъй наречения "Доброволен отряд".
Прибавете към тази цифра и членовете на БЗНС плюс агентите на ДС,доста от които бяха безпартийни се получаваше цифра много по голяма от 500 човека.
Тази пасмина беше призвана да осъшествява тотален контрол и тормоз на клетите ни родители и близки.
Самата технология беше много проста.

Най напред принудиха жените на партийните членове да си сменят традиционните дрехи със някви други възродителни дрехи на които те им казваха "Европейски", а обществото ни вътрешно наричаше тези дрехи
иронично "каурски дрехи".
След тази процедура на партийните другари и другарки , нещата се проектираха и върху останалата част на населението.
Тази пасмина от около 500 човека бе задължена да дава денонощни дежурства в селото ни в продължение на години.
Човек винаги можеше да види по улиците , денем и нощем разхождащи се двоики мъже с червени ленти на десните си ръце с надпис - "Доброволен Отряд".
Задачата им бе да следят зорко изпълнениетона повелите на партията, а именно дали целокупното женско население от Брезница спазва забраната да носи традиционно облекло.
Определено в дългосрочен план тази операция претърпя провал но тогава от време на време може да се каже че тези гестаповци с ленти на ръцете постигаха определени резултати.
Разбира се Партиата майка БКП, непрекъснато правеше разни събрания и осъществяваше последователно промиване на мозъци на кадрите си.

Класически пример за това са разточителните лекции на професори от Софийският университет, пройзнасяни в насилствено напълнените зали , переодично провеждани по нашите села.
На нещастните ни родители и близки непрекъснато се изсипваше по главите им Пропагандна Историческа Митология, която дори те неможеха да асимилират.
Непрекъснато им се набиваше в главите,това че ние сме нямали никакво друго минало, освен българо-християнско.

Такъв "набивач"на знания с макаренковски методи бе и академик Николай Хайтов.
Многоовластеният, интелегентен, ерудиран, душеприказчик, познаващ културата на помаците Николай Хайтов вътрешно в нашата обшност е считан за много опасен враг относно традицийте ни и културата ни.
Неговото познаване на помашката култура е обяснимо само с едно - прословутото помашко гостоприемство с което на практика,той злоупотреби.
Защото този път партията държава  го превърна в нещо като терминатор които трябваше да смаже и унищожи - всичко изостанало и примитивно,всичко "диво" сред помаците,всичко турско и османско та и арабско,
останало като традиций.Прибавете към това и войнствения атеизъм които тогава партията пропагандираше.

Та ето каква бе мисията на академик Николай Хайтов - да направи така че да няма религия и да няма традиционна култура.Просто те да бъдат унищожени.
За да могат клетите и нещастни наши родители да са "модерни".
Тоест да са асимилирани и променени до неузнаваемост.Така да са променени че и те да не знаят кои са , какви са.Общество тип - Оруел "1984".

Успоредно с пропагадните "научните" мисий на академик Николай Хайтов действаше и Репресивната машина на партията държава - Държавна сигурност и Народната Милиция.
Николай Хайтов освен това управляваше и медийната империя на списание "Родопи".
Та той беше там главен редактор.
Николай Хайтов според мене беше пропагандатор от калибъра на Гьобелс.


И така Николай Хайтов доиде в тази си мисия и в село Брезница.
Аз тогава бях малък , но си спомням много добре как членовете на Доброволният отряд обикаляха улиците на селото и подканяха хората да отидат на поредното събрание в Читалището.
Тези събрания баха задалжителни за хората.Аке не идеш после не ти дават купон за хляб.
Няма дори да ти дадат и ред други неща стига да пожелаят.
Комунистическият елит просто имаше тотален контрол върху ресурсите ни и наистина хората баха зависими.Бих казал Васали.
 
Именно на такова събрание е идвал Николай Хайтов в Брезница.Препълнена зала с изморени горски работници и селскостопански труженици от ТКЗС.
Та на тези хора трябваше да им се внуши колко близко е построяването на Комунизма.
Колко добре ще са идните поколения.
Колко ще бадем научно и техничеси грамотни.
Как целия свят ще ни се вузхити и как империализма ще рухне от самосебе си.
Как комунистическата ревлоюция ще залее целия свят,
 и как ще доидат светли бъднини.
Но за да стане това просто нашите родители трябва да изостяват традицийте си.
Трабва да забрават паметта на съответния род към които принадлежат.
Трябва да приемат истината че преди да доидат турците
"българомохаменданите" сме били балгари християни..
Трябваше да се набива в главите колко са били лоши турците, били са поробители , гнетители,
абе с една дума пропагандата ни задължаваше да папагалстваме непрекаснато че турците са гадни хора, империалисти.

При гостуването в Западните Родопи академик Николай Хайтов тогава е бил обгрижван непрекъснато от местните патрийни велможи.
За такива като него се организираха специални мероприятия.
Например целия колектив на Горското стопанство по военному организираше специални ловни акций по Пирина за хора като него.
Тва ти военни джипове ,
тва ти пушки. тва ти специални викачи които трябваше да прогонват дивеча така да "избяга",
че да попадне в обхвата на мерника на хора като академик Николай Хайтов.
За да им е удобно да стрелят в целта.
По същия начин както правеха събранията.
Докарани изморени измъчени хора от тютюневите ниви и горите кадето се добиваше ценна дървесина.
Та тези хора трябваше досущ като дивеча предназанчен за "отстрел", да им бъдат промито мозъците.

Общо взето  след Корнишко - Брезнишките събития тези номера минаваха.
Вкараха над десетина жени от Брезница в затвора затова че са си обрязале мъжките си рожби.
Направиха показен съдебен процес публично в Брезнишкото читалище където бе осъден сюннетчията Аго Алия , берберин от турски
турски произход родом от Неврокоп.
И така николайхайтовщината като еманация на българщината , завземаше интимните пространства сред нашите села.

Но е похвален ината на помашките жени.
Фала на тях, както казват нашенци.
Там хайтовщината беше безсилна.
Бих казал объркана.

Особено след случийте в селата Рибново и Буково.

Тези дни един достоен жител на село Буково които се казва Хамид Дервишев, ми разказа една история която аз бих се опитал да ви я преразкажа:




Буково , приблизителна година станало това събитие - 1976 година.
Място - площада на селото , пред самото кметсво.
Предполага се че е бил избран специален ден за прпагадна агитация посветена специално на жените от селото.
Може би е било - 8 март, определен като международен ден на жената.
Нарочно сащия ден е определен като почивен за всички жени.разбира се
Мъжете на селото са били задължени да отидат в полето или гората за изпълнение на "трудовия ден".
За гостуването на академик Никлай Хайтов отново бе мобилизирана цялата пасмина от "Доброволния отряд",местната организация на БКП , ДС и двама трима милиционера от
Районното Управление на тогавашната Народна Милиция.

Площада е бил почистен като никога, общинските работници постройли по нареждане свише специална сцена, с трибуна на която е щял да се искачи Никлай Хайтов да държи специална реч .
Мощна озвучителна уредба.
За да могат жените от село Буково да слушат речта свиша.
Защото се е оказало че именно жените от селата Рибново и Буково на практика възродителите не можаха да им свалят шалварите.
Това тука и Гелина може да ви го потвърди.
Та тогава още в ранни зори, Доброволния отряд, които са деиствали като Гестаповци, са сприрали всички онези жени които са искали да се скрият по нивите, само и само да не идат на тържеството
Под патронажа на академик Никлай Хайтов.
Комунистическия "Ага" на целокупните Родопи.
Височайша особа , првилегирован поръчков писател с неграничено влияние във власта.
Бих казал истински тогавашен узурпатор.
Но волю или не волю, площадът пред кметсвото е бил напълнен с въпросните жени.
И така  е започнала поредната Възродителна пропаганда.
Жените които са слушали речта на Николай Хайтов, на практика са си били облечени със традиционно облекло.

За нещастие на Николай Хайтов сред жените е имало една много "особена жена".
Това е бил тогавашният имам на селото които се казвал Ибрахим Ходжов, или аго Ибраим, оджата както са го наричали местните.
Той се е бил преоблякал за целта с женски шалвари, феридже и шамия , досущ изглеждащ като жена и досущ както е във филмите.

Той търпеливо е слушал предполагам словата хаитови, до онзи момент когато Никoлай Хайтов е почнал да плюе сичко свързано с традиций и религия.
Имайте напредвид че там също е имало хора които са били натикани в Белене за тези неща.
Та нашенецът Аго Ибраим си носел със себе си специален камък скрит в пазавата си.
Облечен като жена , тои издебнал специален момент когато е била кулминациата на речта хайтова...
Последвал е челен сблъсък на световно известният писател Никoлай Хайтов с камъка хвърлен от ръката на преоблечения и никому неизвестен буковски ходжа..., който пък е бил свтовно неизвестен..

Това е бил знак на всички жени да атакуват трибуната...
Предстяавяте ли си?
Николаи Хайтов побягнал уплашен и разтреперен към кметсвото..
От разгневени жени сипещи клетви срещо него и устремени , решителни да го сритат и напляскат.
Милиционерите са оказали известен отпор, но поради това че не са били достатачно подготвени и те са били премазани от женската тълпа заедно с укриващия се при тях Николай хайтов...
Накрая са се изнизали през някакв заден вход и така са се спасили побягнали с джипа си към Гоце Делчев...

Но какво е станало след това?

Очевидно е че нищо добро не са очаквали хората от село Буково.

На следващият ден кметът на селото Мустафа Пехливан е бил привикан на разпит в Гоце делчев.
Пускат го след 24 часа.
След като се прибира в селото си , човекът умира от нанесения му побой от гавазите в Народната Милиция.

Това е жертвата която е била набелязана или може би поръчана , за да се сплашат хората, подобно на Корница и Брезница просто да се оставим на инерцията и да приемем
това което ни се набиваше в главите.Тоест да не сме това което сме.


                                                         Мехмед Боюкли
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Април 02, 2010, 05:53:00 pm

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ

----------------------------------------------------------------

София, петък, 21 февруари 1992 г.

(Открито в 9 ч. и 25 м.)

Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова и заместник-председателят Кадир Кадир

Секретари: Христо Атанасов и Илхан Мустафа

……………………………………………………………

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: ………………………………….

Заповядайте, господин Сугарев!

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето питане е към министър Димитър Луджев.

Уважаеми господин министър, съдържат ли се в архивите на повереното ви министерство данни за това колко и какви части на Българската армия са взели участие в репресивните мерки срещу български граждани с мохамеданско вероизповедание през периода 1971-1972, 1984-1985 и през 1989 г.

Кой и с каква заповед е разпоредил да бъдат взети споменатите мерки?

Известни ли са ви случаи на неподчинение от страна на български военнослужещи, както и какви дисциплинарни и съдебни мерки са предприети срещу тях.

Известни ли са ви случаи на самоубийства сред воините на Българската народна армия, предизвикани от морален потрес от естеството на заповяданите действия?

Известни ли са ви въоръжени сблъсъци между войскови поделения и местното мохамеданско население или негови партизански формирования?

В каква степен на съгласуваност са действували при тези репресии частите на Българската народна армия, с партийните органи на БКП и органите на МВР?

Какви мерки са били предприемани спрямо срочнослужещите, изповядващи мохамеданско вероизповедание в Българската народна армия и в Строителни войски, за да бъдат принудени да сменят своите имена и да се откажат от своите обичаи и религиозни убеждения?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Сугарев.

Господин министърът на отбраната има думата. Господин Луджев, тук наистина има разлика между двата въпроса. Касае се за мохамеданите. циганите също са мохамедани - голяма част от тях или обхваща периода 1962 година. Той е историк, моля ви се.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Част от циганите са християни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Една част, казвам. Или обхваща периода и след 1962 г.

Имате думата, господин Луджев!

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Господин председателствуващ, господа народни представители, уважаеми господин Сугарев! Относно вашето питане за участие на Българската армия в репресии срещу български граждани с мохамеданско вероизповедание, ви съобщавам следното.

От изключителна важност за изясняване ролята и действията на Българската армия като цяло е т.нар. "възродителни" мероприятия през периода 1971-19172, 1984-1985 и 1989 г. е точното определение на понятието репресивни мерки срещу български граждани с мохамеданско вероизповедание. На това понятие, свързано с конкретно поведение на Българската армия, би могло да се погледне в два аспекта.

Първо, участие на войскови поделения като организационни формирования, притежаващи определен силов потенциал, за пряко въздействие върху цивилното население, подложено на т.нар."възродителни" мероприятия.

Второ,участие на командири, политоргани, партийни, комсомолски организации в процеса на смяната на имената на военнослужещи с мохамеданско вероизповедание вътре в Българската армия.

На въпроса кой и с каква заповед е разпоредил да бъдат взети споменатите мерки, може да бъде отговорено, че от наличните сведения, с които разполага Министерство на отбраната, става ясно, че през периода 1971-1972 г. мероприятията по подмяна на имената на част от българската нация започват съгласно Решение № 1361 от 17 юли 1970 г. на Секретариата на ЦК на БКП по националното осъзнаване и патриотичното възпитаване на българите с мохамеданска вяра.

В изпълнение на посоченото решение министърът на отбраната армейския генерал Добри Джуров издава писмо № 1159 от 21 септември 1970 г., с което се дават указания за осъществяване решението на Секретариата на ЦК на БКП в условията на Българската народна армия. Доклад на началника на Главното политическо управление на Българската народна армия генерал-полковник Кирил Косев от 4 март 1972 г. до министъра на отбраната се прави отчет на извършената дейност и се дават допълнително указания за по-нататъшното изпълнение на решенията на Секретариата на ЦК на БКП. В доклада като цел на дейността на Българската армия е посочено, че трябва - цитирам "да се вземат необходимите мерки в непродължителен период от време всички офицери, сержанти, волнонаемни служители, работници, които произхождат от семейства на българи с мохамеданска вяра, да приемат българските имена. При уволнението си всеки войник трябва да напусне казармата с българско име".

В докладна записка до министъра на отбраната от началника на Главното политическо управление на Българската народна армия от 20 май 1972 г. се посочва, че на 16 май 1972 г. в ЦК на БКП е било проведено съвещание под ръководството на Венелин Коцев относно работата по изпълнение решението на Секретариата на ЦК на БКП. В същата докладна записка генерал-полковник Кирил Косев акцентира на необходимостта "офицерите, сержантите и волнонаемните служители, българи с мохамеданска вяра, които след проведената с тях възпитателна работа отказват да приемат български имена и не дават данни за националното осъзнаване, по съответен ред да се освобождават от армията".

В информация от 1972 г. на началника на Главно политическо управление на ЦК на БКП относно изпълнението решението на Секретариата се казват много неща, аз ще цитирам само някои от тях, тук, в доклада, ги има по-подробно. Посочва се необходимостта за по-пълно изясняване пред командирите и политработниците от всички степени значимостта на проблема за националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите с мохамеданска вяра като важна партийна задача;

- за по-нататъшно издирване и наблюдение на военнослужещи, волнонаемни строители и работници българи с мохамеданска вяра във всички поделения, обекти, военни заводи и други;

- че работата по подмяната на имената да се води с разчет на войниците, които сега са в поделенията, и да приемат български имена до края на службата си, а тези, които тепърва ще постъпват, до завършването на първата година от службата.

Говори се за по-широко разгръщане на атеистичната пропаганда, за освобождаването им от верски предразсъдъци, разобличаване на турската националистическа пропаганда, верския фанатизъм и идеологическата диверсия на империализма и така нататък.

Няма документ от този период (1971 - 1972 г.), който да разпорежда участие на армията в репресивни мерки срещу цивилно население с мохамеданско вероизповедание, нито има сведения за подобни действия на войскови формирования от Българската армия.

От наличните в Министерството на отбраната документи става ясно, че реализирането на решението на Секретариата на ЦК на БКП е било дело на политорганите, като цялата дейност на армията е била организирана от Главното политическо управление и съответните политотдели във видовете въоръжени сили и обединения. Строевите командири от всички степени са били второстепенни фигури както по организацията, така и по реалното провеждане на тези мероприятия.

За периода 1984 - 1985 г. и 1989 г. Министерството на отбраната не разполага с данни за заповед или друг документ, който да регламентира провеждането на мероприятия по така наречения "възродителен процес". Цялата дейност в това отношение се ръководи пряко от изградената към Политбюро на ЦК на БКП група по така наречения "възродителен процес" под кодовото наименование група "А", ръководена от Милко Балев, към която са и тези щабове към окръжните комитети на партията. (Смях в залата.)

За периода 1984 - 1985 г. е известно, че в някои поделения на Българската армия имаше мобилизирани български граждани от турски етнически произход и с мохамеданско вероизповедание, на които в едно със срочнослужещите от този етнически произход имената са били сменени във войсковите условия, вътре във войските.

В архива на Министерството на отбраната няма конкретни данни за броя и номерацията на поделенията, в които са извършени действията по смяната на имената. По искане на ръководството на Министерството на вътрешните работи е предадено устно от Генералния щаб в рамките на утвърдения през м. октомври 1988 година план за лимита за мероприятията за мобилизационна подготовка в хода на учебната година. Част от формированията на Министерството на отбраната са предадени на Министерството на вътрешните работи, като е била препланирана тяхната дейност в шест милиционерски батальона, шест подразделения в състава на милиционерските бригади Пловдив - София - Плевен, три в охранителни бригади и т.н. Така че всъщност по този начин са били прехвърлени части, мобилизирани запасни части към органите на Министерството на вътрешните работи.

На въпроса за известни случаи на неподчинение от страна на български военнослужещи, както и какви дисциплинарни и съдебни мерки са предприети спрямо тях, според наличните данни мога да посоча, че в периода 1970 - 1971 г. в отделни поделения на Българската армия е имало несъгласие и съпротива срещу смяната на имената от военнослужещи с мохамеданско вероизповедание, като до 1972 г. в армията са отказали да сменят имената си 228 души. Има конкретни данни за войници, които са отказали да сменят имената си, не искам да ги чета тук по ред и номера на поделенията.

В доклада на началника на Главно политическо управление до министъра на отбраната от 1982 г. се подчертава "за несъгласие с провежданата в армията дейност по преименуването през периода 1971 - 1972 г. не само от редовия състав, а и от някои командири и политработници (цитират се номера на поделенията), които проявяват въздържаност и считат, че проблемът трябва да се решава извън казармата, а в армията трябва да се провежда само разяснителна работа." Няма данни за съдебни и дисциплинарни мерки, предприети спрямо военнослужещи.

През 1984 - 1985 г. имаме осъдени двама войника: редник Румен Ангелов Маринов, който не е бил съгласен с действията на кмета и водената от него политика по "възродителния процес" и във връзка с възстановяването на имената, поради което е събрал взривни боеприпаси с намерение да го убие чрез взривяване на къщата му, и редник Величко Славчев Терзийски (това са твърдения на ВКР), който е подкрепял извършваните в страната терористични действия, свързани с "възродителния процес". Това са осъдените.

На въпроса известни ли са ни случаи на самоубийства сред воините на Българската армия, предизвикани от морален потрес от заповедните действия, мога да отговоря, че в Министерството на отбраната не са ни известни данни за самоубийства на военнослужещи, несъгласни с така наречения "възродителен процес". Известно е, че през етапа 1971 - 1974 г. е причинена смъртта на 11 лица - българомохамедани. От Държавна сигурност е било разпоредено на Военната прокуратура да не води разследване през този период. Всички материали, включително от актовете за аутопсия 1149.3 и бележките на съдебните лекари, са били иззети от специална група от Държавна сигурност - София, и унищожени.

Възстановяването на тези случаи, което понастоящем се прави от военните следователи и прокурори, е крайно трудно. Тези следствия са срещу служители на Държавна сигурност.

Понастоящем се води следствие по случая "Корница" от 1974 г. по убийството на четирима българомохамедани от части и подразделения на Държавна сигурност, водени от началника на Четвърто главно управление на Държавна сигурност по това време генерал Петко Стоянов.

През периода 1984 - 1985 г. по наши данни са убити седем лица от турски етнически произход. (Аз ще ги коригирам сега с други данни и във връзка с това, което каза министърът на вътрешните работи.) Смъртта им е причинена от служители на МВР и военнослужещи от Вътрешни войски. За тези случаи се води следствие.

Искам да кажа по този повод, че по данни от доклада за разследване на Държавна сигурност, който така и не видя бял свят, но се надявам, че в скоро време ще бъде публикуван във вече обработения му вид, всъщност през 1984 - 1985 г. са починали тежко ранени десет човека. 1989 г. - също десет човека. Или общо двадесет. Същевременно от органите на Държавна сигурност са били водени следствия под различни членове от Наказателния кодекс на 797 човека. При приключването на следствените дела 515 души са били предадени на съд, а на 201 български турци делата са били прекратени. 1149.4 В местата за лишаване от свобода през периода на така наречения "възродителен процес" са изтърпявали наказание 145 души, осъдени по глава първа на Наказателния кодекс.

На въпроса в каква степен на съгласуваност са действували при тези репресии части на Българската армия с партийните органи на БКП и органите на МВР, според наличните сведения и досега изложеното става ясно, че те са синхронизирани и в двата периода от ЦК на БКП и Главно политическо управление на Българската армия, окръжните комитети на БКП и политотделите на обединенията и съединенията, между районните комитети на БКП и политорганите на частите. Тук има много конкретни данни, които сега просто не бих искал да чета.

За степента на съгласуваност между Българската армия и органите на БКП в мероприятията от така наречения "възродителен процес" в периода 1984 - 1985 г. и за главните организатори и изпълнители на тези мероприятия в условията на Българската армия може да се съди и от наличните в архива на Министерство на отбраната информации и отчети на политорганите за партийнополитическата дейност и политпросветното състояние на военнослужещите в поделенията. Ще цитирам само един такъв документ в случая - за мероприятията в поделение 34200 - Шумен от 1985 г.:

"Мероприятията по възстановяване на българските имена в съединението преминаха при много добра организация и за кратък срок, без да се допускат нарушения, нездрави мисли и изказвания, с изключение на редник Румен Исаев Смилов от поделение 34200, който заяви, че ако нещо се случи с неговата жена и родителите му, ще взриви погребите. Взеха се своевременни мерки както и от политотдела, ЗКПЧ и комсомолската организация, така и от ВКР. Същият е откомандирован от поделението в Строителни войски."

Тук има много други цитати. В Трета армия например "има подобрение в работата на първичните партийни организации по класово-партийното и интернационалното възпитание на военнослужещите, особено след възстановяването на българските имена на потурчените българи" и т.н.

ПЕТЪР МАРКОВ (от място): Железни хора са.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: От наличните материали става ясно, че главните организатори и изпълнители на мероприятията по така наречения "възродителен процес" са политорганите, ЗКПЧ, съвместно с партийните и комсомолските организации, а също ВКР.

На въпроса какви мерки са били предприемани спрямо срочнослужещите в Българската армия, изповядващи мохамеданска вяра, за да бъдат принудени да сменят своите имена и да се откажат от своите обичаи и религиозни убеждения - аз говорих по този въпрос.

Накрая бих искал да подчертая, че няма данни в министерството Българската армия да е участвувала в репресивни мерки срещу цивилното население пряко за смяна на имената и в двата периода.

Участие на Българската армия в мероприятията на ЦК на БКП по смяната на имената се е изразявало в дейност вътре в армията, за което стана дума, и е било организирано главно от политорганите на Главно политическо управление, като за всичко е бил в течение, бил е известен и ръководството се е осъществявало пряко от министъра на отбраната Добри Джуров.

Искам да отбележа, че кампанията за смяната на имената в Българската армия през посочените периоди е била пряко ръководена и от ЦК на БКП и Държавна сигурност, поради което участие в тези мероприятия вероятно са взели органите на бившето управление ВКР, но тъй като до 31 декември 1989 г. това управление беше в системата на МВР, то се е ръководило от заповедите на МВР, там е и архивът. Целият архивен фонд на ВКР остана в МВР за този период. Ние сега го инвентаризираме.

Накрая искам да отбележа, че от посочените случаи на репресивни действия и мерки от всякакъв тип по време на така наречения "възродителен процес" трябва да се обърне внимание и на онези достойни офицери, които са изявили известно несъгласие с действията на комунистическата партия, и да отбележа, че специално огромното мнозинство от строевите офицери не са участвували активно в тази кампания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодарим на вас и на тези офицери, господин Луджев.

Господин Едвин Сугарев има думата за два уточняващи въпроса.

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уточняващи въпроси, господин министър.

Първият ми въпрос е следният: имате ли данни, че офицери от Българската армия са получили награди във връзка с участието им във "възродителния процес" и ако имате данни - колко такива офицери и с какви чинове?

АНГЕЛ ДИМОВ (от място): И той каза, че не са участвували.

ЕДВИН СУГАРЕВ: Искам да отговоря на случайно подхвърлената реплика: "Каза, че не са участвували..."

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще отговаря само господин Луджев, господин Сугарев.

ЕДВИН СУГАРЕВ: Имайте предвид, че данните, с които боравят нашите министри, са крайно ограничени, защото през периода от началото на 90-та година има една гигантска акция за изземване на документацията, свързана с "възродителния процес". И това не касае само армията и милицията, а примерно такова уж невинно учреждение като Българската академия на науките, където е имало национален координационен съвет по "възродителния процес" и в който е участвувал и бившият председател на Великото Народно събрание, ако не ви е известно това.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той от коя партия беше?

ЕДВИН СУГАРЕВ: И вторият ми въпрос е: какви учения поточно е провеждала армията по време на този "възродителен процес"? Примерно имало ли е случаи, когато е обкръжавала села, в които са се извършвали преименувания? Участвувала ли е военната техника на армията в действия, които биха могли да всеят страх, и по този начин да спомогнат за сменянето на имената?

Следва ....
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Април 02, 2010, 05:53:57 pm
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин министър Луджев, заповядайте!

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Действително и в двата случая сме затруднени поради - прав е господин Сугарев - изземването на голямо количество документи и вероятното им унищожаване. Засега нямаме указ или заповед, от които да се види, че са награждавани офицери. Те са главно политработници от Българската армия. Награждавани за действията си в тази посока.

Просто това, което мога да ви кажа, е, че при устна информация от командния състав сега, че действително такива награди е имало. Но заповед и указ няма.

РЕПЛИКИ ОТ СДС: Имало е, но не може да се намерят.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Може и да не мога да го намеря. Това е друг въпрос.

За мобилизацията. Аз казах първо за прехвърлянето на части, мобилизирани части на армията към милицията. Тези части са участвували в обкръжаването на селища. Всъщност те не са извършвали активните действия. Общо взето, преименуването е ставало така: части - военни или мобилизационни - са обкръжавали дадено селище, а вече органите - специалните органи и специалните служби са влизали вътре в селото и от къща на къща са провеждали съответната акция за подбиране на населението към кметството, където те трябва да се разпишат под новите си имена.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А танковете минавали ли са по главната улица?

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Същевременно в този период има налични данни и в министерството, като се отбелязва кога и къде, за учебно-мобилизационни сборове. Твърде интензивно са провеждани учебно-мобилизационни сборове на част от поделенията от 19-и мотострелкови полк, 28-ми, 101-ви, 33-ти, 96-и, 14-и, 16-и и т.н. Също подразделения и от другите въоръжени сили. Така че явно съвпадението на тази мобилизационна активност и прехвърлянето на мобилизационни части не е случайно. Данните показват, че те са използувани в този случай.

За танкове - за което пита господин Димитров. Аз данни - писмени и документални нямам. Но миналата година, по време на кампанията, бях в едно село в Котленския балкан. На една поляна имаше митинг и там населението просто разказваше как по време на протестен митинг, организиран от местното население (не мога да се сетя името на селото, което е над Ичера нагоре), действително са дошли танкове, които са разгонили протестната демонстрация.

Но трябва да ви кажа, че танкове имаше и към специалните части на специално подчинение към Министерство на вътрешните работи и към Държавна сигурност. Така че предполагам, че това са били съединения от този тип, които са били използувани. И накрая искам да кажа, че цялата тази преписка е дадена и е работена във Военна прокуратура в продължение на една година. Прокуратурата си завърши работата още през лятото на миналата година, но до този момент делото не може да започне поради обективни причини. Призовавам министъра на правосъдието да се обърне към своите колеги с искане от страна на изпълнителната власт все пак ние да видим в края на краищата кога тези хора, чиито имена се чуха днес в тази зала, ще си получат заслуженото. (Бурни ръкопляскания в СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Сугарев да каже дали е доволен от отговора.

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!

Аз съм доволен от отговора и на министър Луджев, макар че и в двата случая, и в двата отговора на министрите съзнавам ясно колко трудности са срещнали при издирването на някакви обективни данни. Ясно е, че огромната част от документацията по този случай е иззета. Намира се и във Военна прокуратура, и не знам къде си, но не е сигурно дали някога ще я видим така, както е в прокуратурата.

Трябва да ви кажа, че има драстични случаи, които не са отразени в докладите на двамата министри. Примерно ставаше дума за самоубийствата. Аз лично знам един случай в с. Мугла през 1971 г., когато срочнослужещ от Гранични войски е направил опит да се самоубие в центъра на селото и след това е бил доубит брутално от органи на Държавна сигурност.

РЕПЛИКИ ОТ БСП: Не се спазва правилникът!

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Какво пискате, бе! Кажете на тоя глупак да си трае!

АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Типове мръсни!

ЕДВИН СУГАРЕВ: Аз просто се учудвам как може лявата страна на залата в този момент да се опитва да протестира. Това е позор! (Шум в залата.)

Във връзка с това, уважаеми господин председател, внасям предложение за разискване по докладите на тримата министри става дума за господин Соколов, господин Луджев и господин Лучников във връзка с "възродителния процес".

Предложението е подписано от 40 народни представители.

Правя процедурното предложение и настоявам решението за разискване да се гласува. (Ръкопляскане в СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Сугарев. Постъпило е процедурно предложение. (Обръща се към Нора Ананиева, която иска думата.) По него не може да се каже нищо сега. Имаме правила за гласуване, приети от Народното събрание. След приключване на отговора на запитването може да се направи процедурно предложение. То може да бъде направено най-малко от 1/5 от народните представители. 1/5 са налице. Разискванията се насрочват с решение на Народното събрание.

Моля, гласувайте за предложението за насрочване на разискването за следващия петък. Народните представители имат възможност до 3 минути да упражнят правото си на глас.

РЕПЛИКА ОТ БСП: 40 души не са 1/5.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: 50 са, господине.

РЕПЛИКА ОТ БСП: Той каза 40.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е математик. (Шум в залата.)

Гласуваме предложението разискванията да бъдат на следващото заседание за парламентарен контрол.

Така сме вписали в правилата, чл. 82.

Предложено е и решение съгласно правилника. И това е спазено.

РЕПЛИКА ОТ БСП: Да го гласуваме и него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не можем да го гласуваме, трябва да станат разисквания. Ще изслушаме и лявата страна на залата следващия път. (Шум в залата.)

Аз не мога да разбера, досега всички министри говориха против комунистическата партия, а част от депутатите в залата не гласуват. Доколкото знам, комунисти в залата няма. (Шум и викове в залата.) Ще преминем към ръчно гласуване, даже и срещу подпис. (Шум в залата.) Моля квесторите да затворят вратите и да преброят колко депутати има в залата, за да проверим дали има кворум или не. Седнете си по местата!

НОРА АНАНИЕВА (от място): Имам процедурно предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега гласуваме. (Шум и реплики в БСП: 3 минути минаха.)

Моля, квесторите да дойдат при мен. Парламентарните секретари също. (Обръща се към Нора Ананиева.) В процес на гласуване сме, не мога да дам думата за процедурно предложение, много ви моля!

Затворете вратите!

В момента в залата има кворум съгласно присъствуващите, но отказват да гласуват с картите си. Моля ви се, четете последната точка от правилника. Ще проверим колко народни представители има в залата, дали са половината от всички народни представители и от тях колко гласуват. И тогава ще се приеме предложението.

Моля ви, застанете на вратите. Парламентарните секретари да броят.

Моля ви се, понеже съм засегнат лично, съжалявам, че на мен се падна честта да водя това заседание, но аз съм убеден, че в залата има само социалисти, няма комунисти. Госпожице Дърева, много ви моля, седнете, не се дръжте така.

ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Аз нищо не правя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, парламентарните секретари, които са в залата, да преброят присъствуващите депутати в залата.

ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Не се прави така. Казва се "режим на регистрация".

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Като седнете тук, ще правите иначе.

ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Доще време! А колко време ще гласуваме сега?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожо Ананиева, ще ви дам думата. Даже и да не искате, пак ще ви дам думата. (Шум в залата.)

Искам да установя броя на присъствуващите в залата. (Шум и викове в залата.) Нека да видим колко са гласувалите. Това има значение за мен. Щом присъствуващите са повече, ще приемем колко са гласували. Моля ви се! (Обръща се към Соня Младенова.) Госпожа Младенова, трябва да установим присъствуващите колко са в залата. Моля ви се! Присъствуващите в залата и то не с компютъра.

ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Кадир, трябва първо да приключим гласуването и тогава да правим регистрация. След това ще прегласуваме, след регистрацията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Едновременно ще го направим. Едновременно, за да спестим парламентарно време.

ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Не може да вървят две процедури едновременно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прекратете режима на гласуване.

В залата присъствуват 125 депутати. (Бурни аплодисменти в СДС.) За предложението гласуват 73. Предложението се приема. Следващият парламентарен ден... касае се за процедурно предложение, няма обяснение на вот! (Обръща се към госпожа Ананиева, която идва на трибуната.) Не съм ви дал думата, госпожа Ананиева, моля ви се!

НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Нали ми казахте, че ще ми дадете думата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За какво ще бъде думата, искам да знам. Времето изтече. Сряда, 15 часа. (Звъни.)

НОРА АНАНИЕВА: Дами и господа, искам да ви пожелая приятна събота и неделя и да ви кажа, че миналата година парламентарната група на Движението за права и свободи заедно с парламентарната група на Българската социалистическа партия написа официално искане до Главна прокуратура да започне следствие по "възродителния процес".

В момента е в ход разследване, което прави несъстоятелни подобни предложения и това именно мотивира нашата позиция.

Второ, би следвало сериозно да поговорим по това, какво означава актуален въпрос, и когато се поставят въпроси, когато има информация или някой има или няма информация - господин Соколов не потвърди такава информация, както и господин Желев вчера в срещата с нас, че има терористични организации в България и има заговор за държавен преврат, ние приемаме мълчанието като отрицателно обстоятелство във връзка с обвиненията, отправени към лявата страна на залата. Оттук ние ще обосновем своето искане до съда за нанесена клевета. Благодаря ви.

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/36-DL-p/DL-p46.htm (http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/36-DL-p/DL-p46.htm)


Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: musa в Април 02, 2010, 08:37:17 pm
Аз мисля, че всъщност ние не осъзнаваме в пълния смисал какво се е случило. Заради тия зверски събития нашите хора т.е. помаците неса пълноценни,което ще рече че хората са толкова наплашени че някои даже избягват да говорят затова.Но аз мисля че ние трябва да сме единни и да покажем истината на цяла България и даси вдигнем самочувствието.Омръзнами да гледам как хора от тия села (и не само) излизат от село и се смятат за втора ръка хора и гие страх от всеки.За тази наша страна в войните са загинали над 9 хил. мюсюлмани от които незнам на някои дали муе написано името на някои паметник в знак на признателност,но иначе на всички християни са им изписали имената. Знам че нее много по тема, но заради тези събития сме с това нищожно самочувствие.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Април 05, 2010, 10:08:18 pm
Виждал съм снимка на паметник със списък на загинали мюсюлмани във войните през миналия век. Но не мисля, че това решава проблемът. Тук става дума за нестихваща вече 130 години политика на асимилация и обезличаване на мюсюлманското малцинство в България. Хайдути, възрожденци, комити, фашисти, родинци, комунисти, националисти - всички имат една единствена цел - България на българите-християни. За тях "българин" е етноним, а не категория за национална принадлежност. Великият българин Васил Левски е казал "Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност." Все още обаче, много хора в държавата ни човъркат в тези две взривоопасни зони, когато говорят за патриотизъм и нация. Забравят, че според европейското законодателство всеки има право на самоопределение (базирано на лично убеждение и чувство, а не на "историческа истина" и връщане към разни кореноподобни) и въпреки различието на верски или етно признак, след като има български паспорт, е пълноправен гражданин на Република България.  

"Единни в многообразието" е мотото на Европейския съюз. "Разединени в постоянен стремеж за еднообразие" е това, което се случа в България след Освобождението. 
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: rejep в Април 09, 2010, 04:32:43 pm
(http://img52.imageshack.us/img52/2479/picture531.jpg)

Този човек се казва Мехмед Молаала роден е в село Корница изселва се в Долно Изворово сега живее в Турция
По време на аферите  Мехмед се крие 11г от властите защото не е бил съгласен да си смени майчиното име.Властите го търсели цели 11г.какви ли не   проверки правели за да го намерят и използвали различни методи за да го открият.Властите претърсва ли рове ли денонощно неговия дом разпитвали денонощно неговото семейство и роднините му но никой не го е изказал цели 11г.
Представете си колко е бил самоуверен и какви доверени хора е имал Мехмед.Той сам си е направил скривалище под земята в двора на къщата си и само вечер излизал при подаден сигнал от неговите хора.В своето скривалище си направил стан и тъчал за да се занимава с нещо и винаги е бил нащтрек цели 11г.Повечето време там му носели храна и вода.Историята за Мехмед ще може да е чуете  и видете на ведио лично от Мехмед Молаали тук в тази тема.
 

Титла: Re:37-годишнина от събитията в Корница
Публикувано от: rejep в Април 23, 2010, 11:38:43 am
(http://img94.imageshack.us/img94/1613/01080113330x260.jpg)
Айруш Хаджи осъден на 5г.затвор.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Mehmed Boyukli в Април 28, 2010, 09:00:09 pm
http://bulgaria1989.wordpress.com/2010/03/29/pom65/#_ftn1 (http://bulgaria1989.wordpress.com/2010/03/29/pom65/#_ftn1)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: rejep в Май 02, 2010, 06:55:19 am
тава и местноста от където е застрелян брезничанина Тефик Хаджи който е вървал на помощ на Корничани
(http://img191.imageshack.us/img191/1783/s8300755.jpg)

на билото байра е имало снайперисти и от там стреляли
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: rejep в Май 02, 2010, 07:02:02 am
ето на това място загива Тефик Хаджи от село Брезница

(http://img697.imageshack.us/img697/4515/s8300751.jpg)

(http://img687.imageshack.us/img687/7529/s8300752.jpg[/i[img]http://img405.imageshack.us/img405/7486/s8300750.jpg)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: rejep в Май 02, 2010, 07:11:39 am
(http://img405.imageshack.us/img405/7529/s8300752.jpg)

Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: rejep в Май 03, 2010, 09:29:46 am
Това е местото където хората от Брезница ги тормозили като ги карали да минават през барата\малък водоем(  дори ги хвърляли в водата.От страни от водоема имало голям орех.
(http://img576.imageshack.us/img576/4811/s8300757.jpg)

Днес старите хора още говорят за тормоза над  Брезничаните на това место.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Mehmed Boyukli в Май 08, 2010, 11:28:36 am
http://forum.de-zorata.de/index.php/topic,79.0.html (http://forum.de-zorata.de/index.php/topic,79.0.html)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Mehmed Boyukli в Май 08, 2010, 11:33:42 am

Стоян Чонев - Stoni
Member
(http://)
 Неактивен

Публикации: 77




 
   
Re:Терор по етнически и верски признак
« Отговор #5 -: Март 29, 2010, 17:55 »
Кой ли е госта от ДанС!?!??!..кой от групата посещава поклонението, кой заема длъжността на Шопов, кой е на мястото на Тойчев?
Кажете имената им и ще разберете какво правят там, защо са там, каква е целта им?
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Май 08, 2010, 11:41:28 am
Да, хубава тема е подхванал Милен във форума de-zorata.de. Жалко, че дискусията е замряла там.

На въпроса на Стоян Чонев - Stoni трудно някой ще отговори. Представителите на ДАНС никога не се представят пред хората. Но минават през кметството и който е работил там добре знае за какво става въпрос.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: Mehmed Boyukli в Май 26, 2010, 09:53:07 pm
Издирването на снимков материал по тази тема продължава.
Засега архива на ДС за тези събития все още е недостъпен.
Но .....
Оказва се че със всеки изминал ден , нашите приятели и симпатизанти стават все повече и повече.
Оказва се и друго.
По неведоми пътища до мене преди 10 минути достигнаха няколко уникални снимки.
Предлагам да ги анализираме и ако е възможно да се опитаме да разпознаеме кои са хората на тези снимки.
Искам предварително да благодаря за посредничеството на Милен Радев и Михаил Новак.
- Да благодарим и на човекът които е съхранил тези снимки - Фреди Фосколо.
Ако администрацията прояви интерес, можем да вземем интервю от този благороден човек.Имам му и телефонът.

но да видим уникалните снимки :

(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs635.snc3/31843_123138901050600_100000634715406_187414_5584952_n.jpg)


(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs605.snc3/31843_123138291050661_100000634715406_187408_6142554_n.jpg)


(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs605.snc3/31843_123138614383962_100000634715406_187413_1054536_n.jpg)


(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs635.snc3/31843_123138377717319_100000634715406_187409_1791604_n.jpg)


(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs605.snc3/31843_123138444383979_100000634715406_187411_6061470_n.jpg)



(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs605.snc3/31843_123138544383969_100000634715406_187412_2788506_n.jpg)


Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Май 26, 2010, 11:27:33 pm
Благодаря за уникалните снимки, Мехмед! Кадрите са потресаващи, особено снимката с труповете! Кое човешко същество е способно да се гаври с жертвите и да заснеме телата им?!

Виждам, че има ръкописи на френски език. Успях да разчета село Барутин в 6-тата снимка и ходжата на Райково в смолянско, както и името Юсуф Бюукоулу от село Корница на предпоследната.

Мисля, че семейството в първата снимка е също от Корница /или Брезница/, съдейки от начина на забраждане на съпругата.  

ПС - На снимката с труповете отново разчитам името на селото ни, а годината е 1975 г. Уникално, невероятно... Нека някой с добър френски да преведе текстовете.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Май 28, 2010, 11:47:51 am
(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs635.snc3/31843_123138901050600_100000634715406_187414_5584952_n.jpg)

В кое село от околието читалището се казва "Г.С.Раковски"? Става въпрос за снимка №4.
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: rejep в Юни 02, 2010, 04:31:18 pm
28 март 1973
Около 5 часа сутринта между 500 и 2000 милиционери, войници и членове на паравоенни "доброволни отряди", въоръжени с автоматично оръжие и тояги, с автомобили, пожарни коли и на коне навлизат в село Корница. В последвалата стрелба и побой над деца, жени и мъже на селския площад са убити трима души - Мохарем Барганов, Юсеин Караалилов, Халиф Мустафов Амедеин, и са ранени стотици. Жителите на Брезница и Лъжница се отзовават на сигнала за помощ и тръгват към Корница. Около 400-500 души от по-близкото село Лъжница начело с децата са пресрещнати в местността Водна река от милиционери на коне и са разпръснати, след като са бити и нахапани от милиционерските кучета, някои от хората са простреляни. Група от 800 мъже, жени, старци и деца от Брезница е спряна със стрелба в местността Синища. Убит е младият Тефик Хаджиев, ранени са над 20 души. Около 500 души от групата са обградени и подкарани към местността Мизиневи ливади, където мъжете и жените са строени в отделни колони с ръце на врата и са подложени на побой и издевателства. Няколко жени са хвърлени в селскостопанския водоем. В Брезница е убит в дома му старецът Исмаил Кальор, който не чул дадените заповеди. На следващия ден започва насилствената смяна на имената в трите села. Много от жителите им са арестувани. 9 души от Корница и двама от Лъжница са осъдени с присъди от 5 до 12 години затвор. Десетки хора (от Корница 20 семейства и поединично 14 души) са изселени в Плевенско, Врачанско, Видинско и Русенско за срок от 5 години, като на някои от тях не е позволено да се завърнат след изтичане на срока. Някои от арестуваните са изпратени на остров Белене (през 1977 Амнести интернешънъл съобщава за 500 помаци на остров Белене). След като протестите са смазани, смяната на имената е извършена под ръководството на секретаря на ГК на БКП в Гоце Делчев Борис Аврамов. Телата на убитите не са предадени на близките и гробовете им остават неизвестни
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: rejep в Юни 18, 2010, 08:17:49 pm
Ddddddddddd22222222222222222222222 (http://www.dailymotion.com/video/x84c0h)
Титла: Re:Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Юни 18, 2010, 08:28:28 pm
Ddddddddddd22222222222222222222222 (http://www.dailymotion.com/video/x84c0h)

Този филм е извадка от това предаване (http://kornitsa.com/forum/to/tta-koa-28-03-1973/msg2059/#msg2059).
Титла: Re: Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 28, 2012, 08:54:18 pm
Днес се навършват 39 години от трагичните събития от 28.03.1973 г. По този повод в 19,00 часа в селото ни бе проведено възпоменателно мероприятие с четене на дуа - помен за душите на загиналите и поднасяне на цветя пред паметника.

Нека и тук да отдадем почит на загиналите и да се помолим за душите им. Аллах рахмет ейлесин!

(http://img545.imageshack.us/img545/6383/pametnik1.jpg)
Титла: Re: Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 27, 2013, 03:17:07 pm
Корнишките събития – 40 години по-късно

(http://europomak.com/wp-content/uploads/2013/03/getov-300x225.png)

На 28 март се навършват 40 години от едно от най-емблематичните събития в помашката история. На този ден през 1973 година в ранни зори повече от 3000 въоръжени до зъби милиционери и войници предприемат настъпление срещу невъоръжените жители на село Корница, които мирно се съпротивляват срещу поредната смяна на имената им. В акцията са убити петима души, няколко десетки са ранени, 10 са осъдени на различни срокове затвор, а десетки са интернирани в отдалечени краища на страната. Много от престъпниците, инициатори на погрома и участници в него, са все още живи. Много от жертвите също. Европомак предлага на вашето внимание личната история на един от потърпевшите Ибрахим Гетов. Разказът е записан преди две години по време на фестивала в Караачлъ, област Маниса, Турция.

Казвам се Ибрахим Османбей. Живея в Турция, Караачлъ. Роден съм в село Корница, Благоевградски окръг. Как сме преживели смяната на нашите имена, възродителния процес, както се казва? Как започна този процес? Най-напред работеха една група работници-секачи в Предела. Това беше 1972 година, ноември-декември месец. Хванаха ги там на обекта, както си спяха, и искаха да им сменят имената. Искаха да им сложат български имена. Те не щяха. Пребиха ги от бой просто и нощеска си дойдоха. Милицията ги би. Едни избягаха, други си дойдоха. И моя шурей и той беше там, той пък беше много пребит. Мина се една седмица, дойдоха пак от милицията, един следовател. Той (шурея) беше бригадир, Риза се казваше. Дойде да го съветва да си смени името, просто да подведат хората, защото той беше бригадир. И ние като разбрахме това, всички се стекохме и заградихме къщата. Не за друго, просто да го защитим да не го вземат с камионите. И се уплашихме, щото ги пребиха. И тоя следовател видя какво стана и си замина. Ние го освободихме. Той сам дойде, щото ученик му беше. Просто по приятелски. Следователят беше българин. Тогава нямаше такива работи да ни допуснат до този пост. Това беше следобед. И стъмни се, но ние все сме там. Страх ни е да не ни докарат милицията да ни изпъдят. Останахме там. Напалихме огньове. Щото беше зимата. Януари месец. Студено. Сняг имаше. И стояхме там цяла нощ. Осъмнахме. Те не дойдоха. И така два месеца изкарахме там на площада. Без да се прибираме ден и нощ. И просто се страхувахме. Ако дойдат, да бият всички заедно.

А пък 63-та година пак сменяха имената на нас. И хората бягаха по Балкана и един по един ги хващат. И пеят песни по радиоуредбата, че еди кой си сменил по желание с еди кое си име, а той плаче вътре. Моят баща и той беше там. И той плаче от болка, а те му пеят песен, че си избрал еди кое си име по желание. Аз бях малък тогава. Първо на бащите смениха имената, на по-възрастните. За една седмица всички ги хванаха и им смениха имената. От къде дойде някаква заповед и казаха: „Отменя се тая работа“. Ние както разбрахме, от Турция са научили и тоя въпрос го ликвидираха. Изгориха декларациите. Ние пак наново песни, радваме се, тъпани… Минаха се 8-9 години, 72-ра година хайде пак наново. Хванаха тия хора, дето ти разправям, и на огньовете, и точно на 28 март дойдоха милицията. А преди да дойдат, дойде един народен представител Крум Радонов. И дойде в читалището, уж като народен представител да види как върви работата в съвета. Лично аз му казах тогава: „Абе ти дойде, казвам, ама тука тоя народ, дето е отвън, не питаш за какво е дошъл“. Той знае, ама все едно идва за друга работа. И той казва: „На 28 март ще дойде анкетна комисия. На място ще провери тая работа“. Значи още един месец по-рано са знаели какво ще стане.

И караме ние така, стоим си на огньовете. Караме дърва, тюхкаме се какво ще стане. Знаем, че няма да е лесно. Докато не дойдат да ни разпръснат, няма да се оправи тая работа. Точно срещу 28 март вечерта дойде един представител, уж от Сърбия, със сръбски номер. И казва там на площада: „Аз съм от Сърбия… Васка Илиева ще пее, ще я пуснем утре сутринта…” А той бил от милицията човека. Щото имаше тогава пазари към Скопие, нашите ходеха. Той вика аз съм оттам, сръбски приказва. И таман сутринта към 4 часа, заградиха ни, ние сме на площада. Запраскаха автомати, пушки. Ние, кой бил си вкъщи, тича към огньовете, към площада. Решават да мрат хората. И така, така, продължи три часа. И кого убиха, кого раниха… Събраха ни, от всички улици ни заградиха и пожарната с вряла вода ни полива… Кучета отсреща да ни хапят, откъм пожарната… Отзад с автоматите перат, удрят. И вкараха ни в читалището и оттам един по един ни извеждаха да ни карат в милицията на разпит. Аз бях в първата кола. И едното момче, дето го убиха, Сали Ахмедин се казва, на село Борово почина. Те го бяха ранили с куршуми. Тия дето ги убиха, с куршуми ги убиха. Щото и от нашите хора някои взеха с дървета да се бранят. Изглежда някого удариха и той стреля. И тогава трима души от селото убиха. А пък двама дойдоха от Брезница и Лъжница. Те пък дойдоха на помощ. И половината от милиционерите отидоха, запряха ги и там убиха двама човека.

И нас ни вече вързаха, откараха ни в МВР-то. И на влизане в МВР-то същата сръбската кола се спира пред нас. И аз казвам на другите: „Я, ето го сърбина там, гледай го“. Сетне се оказа началник на МВР. И почнаха разпити, откриха подсъдими, 15 човека осъдиха. Ние бяхме задържани една седмица. А по същото време моето семейство и на брата, същата сутрин, боят когато беше… моето семейство с три деца, едното последното на една годинка, качват ги на колите, „Молотовки“ имаше едни стари, и ще ги изселват. На мене нищо не казват в момента. Казваха: „Вас ще ви очистят“. Така ни плашат. И ги карали там по Симитли. Това сутринта в тъмно още. Децата взели да плачат, взели да търсят вода, храна. Това го разправят тези които са били в колата, майките им, и моята жена е там. Казали на милиционерите: „Тези деца искат вода, искат храна.” А те им отговорили: „Каква храна, ние ще ви хвърлим в реката”, там река Места минава. „Ние ще ви издавим в реката, вие търсите храна.” И откарали ги, където ще ги интернират. Мен след пет дена ме пущат и тогава ми казват, че семейството ми е еди къде си. Брат ми, той, като инициатор, като организатор… Щото, когато дойде веднъж Петър Дюлгеров, имаше един секретар на Благоевградски окръг, дойдоха с началника на нашето МВР Йордан Йорданов, Даняка му викаха, дойдоха да кажат, че това ще стане, няма да се отменя. И нашите тогава докараха моя шурей болен в едно одеяло, да видят какво са направили, и те избягаха. Тръгнаха да бягат и нашите хора всички тръгнаха да ги гонят по шосето. Едно село Лъжница има там. Бяха сложили бариера с камъни да не могат да избягат. И те слизат от джипа и почват да бягат и нашият брат тогава казва „Пуснете ги да си вървят” и по тая причина го изкараха инициатор. И по тая работа, по тия огньове го задържаха. И после го осъдиха него, а нас ни изселиха.

Като ме изселиха във Видински окръг и аз повече не се върнах, пет години минаха, освободиха ни, аз пък не си отидох. Щото работих и бях ударник. И защото не си смених името. Те искаха да ми го сменят, но не ме назориха. Брат ми пък той в затвора. И той не си смени името. И като не си отидох шестата година, после казах, че ще си отида. Те пък казват „Щом не си дойде, сега няма да си идваш. Когато кажем ние, тогава. Ама в друг окръг, казват, можеш да отидеш. В нашия окръг нямаш право“. И аз оттам се вдигам и отивам в Казанлък и повече не се върнах. И в Казанлък като щях да отида, ми казаха, че трябва да си сменя паспорта. И аз пак не щях и им казах „Каквото искате правете“. И те ми слагат име без мое съгласие, но се принудих, защото иначе не можех да избягам, и ми дадоха паспорт с новото име. Във Видин си ми викаха Ибрахим, защото не си бях сменил името. В Казанлък от уважение винаги на фамилия ми викаха, Гетов, съобразяваха се. И хората не ги упреквам, много добри хора са. Българите. Защото има някои викат българите такива, турците такива… Не е вярно. Доволен съм много от тях. Никой не ме обиди. Обаче властта… тя винаги насъсква. 11 години живях в Казанлък и оттам дойдох тук 90-та година. Аз когато дойдох, вече имената решиха да ги връщат, ние по вахти ходехме. Ама не бяха още, само решиха, ама не ги връщат. И аз бях взел виза и казвам „Давай” и дойдох тук. Дойдох в Караачлъ, защото имам стари акраби, роднини. Едни са дошли през 23-та, едни 43-та, а мой роднина 51-ва година. Пак така са ги изселвали. От Корница първо в Габровско и оттам в Турция… Аз не го познавах, но знаех, че е в това село. Те са идвали в Корница, ама аз съм бил в Казанлък. Не го и познавах, ама той се научил и като дойдох, ме пресреща. Помогнаха ми много в началото.

93-та година ходих в България с виза, нямаше тогава такова двойно гражданство. Отидох си, имах къща за продан и оттам сетне не съм ходил и сега двойно гражданство нямам, не искам, не съм искал, само турско имам. 93-та година в Корница и в Казанлък си ходих, щото аз съм жител на Казанлък. Тия, които сме бити в Корница, повечето сме тук, около 150 къщи репресирани. А пък тоя следовател, дето е причината да се съберем, като си идвах, той искаше да се срещне с мен. Аз отказах, щото един път от Казанлък си отивам, майка ми беше болна. Пък ние вече задействахме движението за връщане на имената по вахтите. Аз бях един от първите там, гладни стачки правихме, за Франция писма пращахме. И отидох си един път и той казва: „Веднага си отивай, дорде е мирно селото”. Казвам: „Абе майка ми е болна, къща имам“, а той: „Не, отивай си“, и аз се принудих и се върнах. Да ти кажа честно, аз от тия техните нечестни работи, като си дойда, нещо там не ми е приятно. Не ми е приятно, защото постъпваха с нас зверски и неправилно. И затуй много съм доволен, че съм дошъл и съм добре тук. Децата ми са добре, учат. И сега ние тука доказахме и на цяла Турция какво можем, подобрихме селото, всички сме трудолюбиви, няма закъсал човек.

http://europomak.com/?p=356#more-356 (http://europomak.com/?p=356#more-356)
Титла: Re: Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 28, 2014, 10:06:11 am
Днес се навършват 41 години от трагичните събития в село Корница и околностите му. Нека отдадем почит на загиналите и да се помолим за душите им. Аллах рахмет ейлесин!

(http://img545.imageshack.us/img545/6383/pametnik1.jpg)

Титла: Re: Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 28, 2014, 10:07:18 am
Корница 1973 г.: Преименуване с бой, убийства и съд (http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1753)
Титла: Re: Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 28, 2015, 05:15:08 pm
Днес се навършват 42 години от трагичните събития в село Корница и околностите му. Нека отдадем почит на загиналите и да се помолим за душите им. Аллах рахмет ейлесин!

(https://scontent-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-xtf1/v/t1.0-9/13076_851620691541653_7466736571066933467_n.jpg?oh=1a0761cbf69b1bde99b7edb968360204&oe=55A7F331)

Титла: Re: Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Декември 10, 2015, 03:34:05 pm
1973 г.: Корница пише на министъра на просветата срещу „възродителния процес”

(http://desebg.com/cache/multithumb_thumbs/b_650_0_16777215_0___images_stories_Dokumenti_Drigi_Kornitsa-1973-pismo_kornitsa.jpg)

Сайтът desebg.com (http://desebg.com) публикува писмо на жителите на с. Корница от март 1973 г. до министъра на просветата и културата на НРБ срещу агитирането на около 400 ученици за смяна на имената им. В резултат на кампанията през януари 1973 г. те са прекратили занятията в знак на протест.

МВР обаче е продължило опитите за насилствено преименуване през втората половина на януари същата година. В знак на протест жителите на Корница – деца, жени, мъже и старци – излизат на площада. „Освен този начин на самозащита друг метод не намираме”, посочват те в писмото до министъра на просветата, който по това време е Ненчо Станев, член на ЦК на БКП.

Корничани упрекват правителството, че „знаейки тази тъжна трагедия” то не взима никакви мерки. Жителите на родопското село молят министъра да отмени наложените административни глоби на децата, бойкотирали учебните занятия.

Как комунистическата власт реагира преди 42 години на мирните искания на жителите на с.Корница е печално известно на всички.

Документът е включен в разширеното електронно (dvd) издание на комисията по досиетата „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес 1945-1985”, 2013 г.

(http://desebg.com/cache/multithumb_thumbs/b_800_0_0_0___images_stories_Dokumenti_Drigi_Kornitsa-1973-pismo_01.jpg)

(http://desebg.com/cache/multithumb_thumbs/b_800_0_0_0___images_stories_Dokumenti_Drigi_Kornitsa-1973-pismo_03.jpg)

http://desebg.com/2011-01-13-09-25-54/1749-1973- (http://desebg.com/2011-01-13-09-25-54/1749-1973-)
Титла: Re: Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 23, 2016, 04:26:35 pm
(https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/v/t1.0-9/1910638_10201492547953812_6963945536330653915_n.jpg?oh=0501c4618a9e9d438e596570a8595398&oe=575233F4)

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10201492547953812&set=a.2374946151288.64996.1779600879&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10201492547953812&set=a.2374946151288.64996.1779600879&type=3&theater)
Титла: Re: Събитията в Корница - 28.03.1973г.
Публикувано от: kornitsa в Март 28, 2017, 04:52:44 pm
Днес се навършват 44 години от трагичните събития в село Корница. Нека отдадем почит на загиналите и да се помолим за душите им. Аллах рахмет ейлесин!

(https://scontent.xx.fbcdn.net/v/t1.0-0/s480x480/17629810_1332594590110925_6406195987194125197_n.jpg?oh=d3e4beda89da2a028a7563bf34562d84&oe=59994DDE)