Автор Тема: Горчиви разкази  (Прочетена 8963 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен kornitsa

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2387
  • Total likes: 0
  • Reputation: +18/-2
  • Пол: Мъж
  • Kornitsa forever!
    • Всичко за село Корница
Горчиви разкази
« -: Март 26, 2010, 10:46:55 am »
  • Publish
  • "Горчиви разкази"



    Издава © Фондация за регионално развитие "Родопи - XXI век", Благоевград, 2003 г.
    Редактор: Сенем Конедарева
    Разказите записа: Али Авдиков

    ПРЕДГОВОР
    Тази книга съдържа разкази на пострадали от „възродителния процес”. Свидетелските показания на жертвите са предадени дословно - без художествена обработка и коментари. Това е тяхната истина за позорните събития, които се случиха през 60-те и 70-те години на двадесети век в долината на река Места. Истината на унижените! Истината на битите! Истината на интернираните в различни краища на България! Истината на вкараните в затвора след набързо скалъпените съдебни процеси! Истината - такава, каквато тези хора са я чули, видяли и преживяли! Тази истина горчи! Тя повдига тежки въпроси с трудни отговори. В тази истина няма омраза, има болка. Болка от унижението. Болка от несправедливостта. Това ни задължава да помним всички и всичко. Изказваме най-искрени благодарности на хората, осмелили се да се върнат към тези трудни, за тях и техните семейства, дни и да направят обществено достояние болката, скътана дълбоко в душите им. Благодарим им за искрените думи и за силата им да простят.



    Неактивен kornitsa

    • Administrator
    • Hero Member
    • *****
    • Публикации: 2387
    • Total likes: 0
    • Reputation: +18/-2
    • Пол: Мъж
    • Kornitsa forever!
      • Всичко за село Корница
    Re:Горчиви разкази
    « Отговор #1 -: Март 26, 2010, 07:02:53 pm »
  • Publish
  • Моля изчакайте докато се зареди файлът...

    http://kornitsa.com/media/uploads/Gorchivi_razkazi.pdf

    Неактивен kornitsa

    • Administrator
    • Hero Member
    • *****
    • Публикации: 2387
    • Total likes: 0
    • Reputation: +18/-2
    • Пол: Мъж
    • Kornitsa forever!
      • Всичко за село Корница
    Re:Горчиви разкази
    « Отговор #2 -: Март 27, 2010, 06:33:30 am »
  • Publish
  • Книгата е по разкази на очевидци на събитията, събрани от студенти в ЮЗУ Благоевград. Издадена е през 2003 год. Ръководител на екипа е Али Авдиков от Рибново.

    Представянето (премиерата) на книгата "Горчиви разкази" се състоя в Корница на 28.03.2003 г. по повод 30-годишнината от събитията. Раздаваше се безплатно :



    Неактивен rejep

    • Moderator
    • Hero Member
    • *****
    • Публикации: 1211
    • Total likes: 0
    • Reputation: +9/-1
    • Пол: Мъж
    Re:Горчиви разкази
    « Отговор #3 -: Март 27, 2010, 06:47:53 am »
  • Publish
  • ДЕТСКИ СПОМЕНИ"
    Садък Мехмед Хаджи
    Роден на 05.03.1960 г. в село Лъжница, общ.Гоце Делчев, обл. Благоевград

    От Лъжница съм, имах неприятния късмет да живея с този стрес по смяната на имената и до сега си го изживявам този стрес и ще кажа защо.
    Аз бях от 6 за 7 клас и по един много детски начин се включих в тези събития. Лично си спомням човека, който махаше знамето, тука на местността "Голака". Ние научихме, че Корница са блокирали пътя долу на разклона и не пускат учителите повече да учат децата. И се случи така. че съшия ден, доколкото си спомням беше понеделник, учителите не дойдоха на училище. И споменатия ден, доколкото си спомням, 27 март спомням си го добре, че беше понеделник, защото бях добре облечен. Майка ми ме беше облякла добре, доста чисто, така си го спомням и ние децата се юрнахме по бащите. Тъй като цяло село беше се събрало, маса народ, и ние въодушевени от всичко това. като си мислехме, че играем някаква детска игра, всички деца се набутахме с тях и тичаме нагоре. Спомням си много добре, че родителите усетиха, че работата е дебела и почнаха да ни гонят да не вървим с тях и по едно време се разделиха на две. Едни искаха да вървим с тях, а други искаха да ни върнат. В крайна сметка те ни спират, а ние оттук, оттам се юрнахме заедно с тях. Имаше наклон, по някаква случайност аз бях единственото дете, което слезе, мина реката и се оказах на нивите. При озъртането аз видях 5-6 човека до мен от възрастните и аз бях единственото дете. До мен се случи един човек - Ибрахим Куртов. Първите хора, които бяха с автомати с прикладите просто бяха готови да удрят. И същият този Ибрахим като го грабна единият, който вървеше срещу него с автомат, като го удари в земята и автомага му хвръкна пред мен. Аз го взимам и да го дам на Ибрахим. обаче на 3 метра срещу мен един конник с грамаден кон, насочил пистолета и досега си го спомням ей така, срещу мен е пистолет. Дали защото бях дете, та не ме застреля, дали коня изпревари и коня ме претъркаля* и автомата ми хвръкна. Подмина ме коня. завъртя се след малко и пак срещу мен, но аз го извъртях. Хвърлих се в реката и почнах да бягам, но имаше един плет. Там до плета гледам една жена, един я хванал, ама я налага много яко. Тя се опитваше да прехвърли плета, да се защити, обаче той я връща. Като беше я хванал за косата, ей така и като я извъртя ми се видя, че е на горския сега майка му. Аз я гледам тази жена. ама оня я налага яко. Опитах се аз през плета, не става и отдясно извъртях и избягах.
    Но не ви казах, този Ибрахим Куртов като го хвана тоя и го удари, като му хвръкна автомата, следващия гледам така го удари, че този човек направо се зарова* в земята. Това го видях, уплаших се лошо и забягах. Горе на чукарката* се успокоявам малко, вече сам на 200-300 м. над "бойното поле", ако може така да се каже и сам се отпуснал, гледам какво става долу. В същия момент, ама вече истински патрони в краката ми. Пръста повдигатей така. И Исмаил Рахмов, който почина след това, удари ме по главата и казва:
    - Лягай бе, копеле, ще те утрепят - и ме придърпа така зад метлите.
    Постояхме малко там и хората, вече ония долу, които слезнаха, си изпатиха доста. Хората взеха да бягат, да бягат- да се връщат, изплашиха се доста, защото взеха да стрелят с истински куршуми. Отначалото като тичахме надолу стреляха ама нямаше нищо, обаче при връщането започнаха с истински куршуми да стрелят. Връщам се тук и майка ми като ме видя живата вода, се развика:
    - Ах мръсник, ти къде си бил, ти ли ще оправиш света - и ма кашляла едно хубаво - баща ти отиде с овцете, но не си е взел ядене. Да отидеш оттук надолу към местността "Варвара" да му занесеш! -вика.
    А тази местност е точно на лице с Корница и оттатък Брезнишкото землище. Занесох му яденето на баща ми, а той е наблюдавал, това течение на коли към Корница, точно когато пристигнах при него. от Брезшща се зададе страшно много народ, почерня всичко, ние гледаме, направена една верига от стражарите (полицията) и правят едно разтягане, ние всичко гледаме това ни е по права линия на около 2 км. и наблюдаваме как през цялото това време ги заграждат. Заградиха ги и ги тикат в язовира. И бащата посочва, там като жена прилича една, където командва парада. Направи ни впечатление, че тя беше като с червено манто, нещо махаше и ревеше там. Заградиха хората и ги натикаха в язовира. Просто всички как идват в язовира. След това се прибрах.
    Но след 20 години аз основах ДПС в Лъжница. И за толкова години след това ние не събрахме тия хора, да им благодарим, че са събрали кураж да влезнат в този конфликт, тия хора, които слезнаха долу чак до нивата. След 20 години, ние се загоорихме* със съпруга на тази жена, дето беше на плета и аз му казвам:
    -   Абе, аго Саид, твоята жена беше ли там на нивите? - и му разказах как съм я видял, а той заплака и казва:
    -   Да моята жена беше, толкова години една благодарност не й са казали.
    След това се хващам на работа в Гоце Делчев, какво нещо е детският стрес, хващам се на работа в 1-во основно училище и като отивам на работа един човек от пожарната като минавам на работа. като го видя, ми се обръща сърцето, някакъв страх. И ми прави впечатление, така в продължение на доста време, когато го видя. Близо една година изкарах там и се сетих, че този човек ми е познат от Корнишките събития, обаче не съм сигурен. По едно време и той взе да ме гледа странно и имаше един домакин там Спас се ка таше. Аз му разказвам всичко за Корница, какво съм преживял. И му казвам, че един човек тук винаги ме притеснява като идвам на работа. И той вика, че ще го пита. Пред полицията имаше една лавка, те ходиха там на закуска.
    -   Аз ще намеря начин да го питам, - ми казва Спас.
    Минаха около десетина дена и той ми казва, че този човек е участвал в Корница, а аз си мисля "Какво нещо е, толкова години да минат и да помня тази физиономия". Аз като дете, каквото съм преживял, ето и до ден - днешен, Аллах ми е свидетел, като се сетя за това нещо, така съм стресиран от тия събития, че не знам...
    Първия учебен ден след събитията, първата работа на директора Гилемеров бе да ме извика в дирекцията и ми казва:
    -   Ти бе мръсник, ти ли бе с автомат, за къде си тръгнал с този автомат - като ме удари и аз на земята изпадам в шок, добре че имаше един учител Стоилов, който ме учеше до 4-ти клас и много
    ме уважаваше като ученик, влезна в дирекцията и като видя каза на директора:
    - Мръсник долен, как не те е срам, дете да го удряш така - ако не беше дошъл другаря Стоилов, този въпросния "другар" Гелемеров щеше да ме смаже в дирекцията от бой.
    А днес участници във възродителния процес са кметове, това е лъжедемокрация. След 1990 година учех в Египет и след като се завърнах получавах едни заплашителни писма. Писмата бяха написани на пощенски бланки. "Марш оттука бе, египетска маймуно, ще ти запалим къщата, ще ти унищожим семейството". Аз нямах намерение втора година да ходя в Египет, но по тия причини, пак отидох, въпреки че условията бяха тежки. След като се завърнах от Египет, пак продължиха писмата. Те бяха на пощенски бланки, изпращането им беше от Гоце Делчев. Въпреки тези заплахи, по мой адрес и по адрес на семейството ми, аз останах. Минаха 1-2 години. Имах нещо инцидентсместния полицай, по едно време той ме извика в кметството и пред очите на 5-6 свидетеля: кмета, секретаря, данъчната служителка и други ме смаза от бой, направо не можех да гледам. Едвам се измъкнах от съвета. Отидох в Гоце Делчев да изкарам медицинско, целия в кръв, едното ми око беше направо затворено и доктора ме пита, да не съм бил в Босна. Започна да ми записва данните, да ме преглежда и по едно време телефона иззвъня. Нещо се заговори там и доктора ми казва:
    -   Слушай момче, по-добре се прибери у вас. Това ще ти мине не се занимавай - и не иска да ми изкара медицинско свидетелство.Просто бях учуден. И оттам отивам при прокурора, там имаше една
    жена и като ме видя се уплаши:
    -   Какво става, къде така са те подредили - вика
    Имах проблем с един полицай - казвам
    Можеш ли да пишеш - ме пита прокурора
    Гледай в какво състояние съм не мога да пиша - аз му казвам, тогава извика една жена и каза аз да говоря, а тя ще пише. Тъкмо почнахме, по едно време му зазвъня телефона и прокурорът ми казва:
    -   Момче, ако искаш ла си жив и здрав прибери си се. Това ще ти размине, положението ти е терсене - така ми казва прокурора, представяш ли си.
    Когато влизах при прокурора, на улицата нямаше никаква полицейска кола, на излизане имаше няколко. Дали просто това всичко е от време на Корнишките събития съм бил набелязан или нещо друго, но и до ден - днешен не знам, какво става и защо така стана.

    (от книгата "Горчиви разкази)


     


    Facebook Comments